Чеченски вълк - Чечня, чеченци, обичаи, традиции, история и др
Част 1
В непоносимите години на чуждо господство, национално унижение, колко пъти те се обръщаха към паметта, към силата на великите предци: - О, Байсунгур Беноевски! Къде си ? — Обесен. — Вара Беной-Атагински? - Убит. — Ума-Хаджи и Дада Зумсоевски? — Обесен. —Алибек-Хаджи от Зандак? — Обесен. - Къде си, чеченски вълк Солтамурад Беноевски. ... Беше 1807 г. Продължиха безкрайните многовековни българо-чеченски войни. Отрядът на бенойците се завръщаше у дома след кървавата Ханкалска битка срещу българските войски на генерал Булгаков, дошли с огън и меч в чеченската земя.
Чеченците спряха пред едно от изкачванията да починат. Издръжливите планинци се смееха и шегуваха, припомняйки си забавни ситуации от битката в Ханкала. Само сериозният Солумгири, както винаги, беше потънал в мисли. - За какво си мислиш? – попита приятел, който се приближи до него. Седнал до него, той настройваше дечиг-пондара си и, щипейки струните с пръсти, пееше със звучен силен глас: Да пеем за турпала на Нохчо!
Неохотно се приближава към старостта, Неохотно се отдалечава от младостта. Искате ли, добри хора, За турпала Нохчо да чуете една песен? Както искри падат от дамаска стомана, Така ние се разпаднахме от турпала на Нохчо. Ние се родихме тази нощ, Когато кученцата се раждат от вълчица. Имена ни бяха дадени онази сутрин, Когато леопардът изрева. Ето как сме произлезли от нашия турпален прародител Нохчо!
Чеченците, които се тълпяха наоколо, възкликнаха във възторг: „Хайт, маржът е за мен!!“, отдавайки чест с пистолетни изстрели. Развълнуван Солумгири беше прегърнат от пътник, който се приближи до войниците: - Солумгири! Донесох ти добри новини. Имаш син! Солумгири стреля във въздуха и като награда за съобщението го даде наподарете пистолета си. Солумгири кръсти първородния си син Солтамурад...
Солумгири беше юзда от средната класа. Във фермата той имаше няколко бика, седлов кон, чифт впрегатни коне. Две малки стада пасяха в Белое и на едно място близо до Бачи-Юрт. Общо семейството му имало 3 сина и 4 дъщери.Най-големият син в семейство Солумгири бил Солтамурад. Муна беше три години и половина по-млада от Солтамурад, а Ханмурд беше шест години и половина по-млад. Солтамурад израсна като баща си, сериозен и отговорен. Като най-голямото от децата, той отрано помага на баща си в домакинската работа и се грижи за братята и сестрите си.
Беноитите имат девет кланове-гарове. Хората от един и същи Гар се считат за роднини. Тези гарове са следните: Джоби-некйе, Вонжби-некйе, 1асти-некйе, Ати-некйе, Чупал-некйе, Очи-некйе, Довши-некйе, както и Еди-некйе и Гуиржмахкахой. Всички ние, бенойците, сме таипски братя и сме равни помежду си. Винаги си помагаме и се пазим. Хората от околните села се шегуват с нас, наричат ни „беноити с големи крака“, защото имаме много едри хора. Хората ни уважават за изобретателност, прямота, вярност към словото и безстрашие. Нашият тип е най-силният и многоброен в Чечня. Ние сме чисти чеченци. Може би защото чеченците произхождат от царско семейство, не признават принцове и власт над себе си. Всички чисти чеченци наричат себе си "Озда нах" - юзда, т.е. свободни и благородни хора". Солтамурад помнеше добре думите на баща си. На 19-годишна възраст Солтамурад се жени. Той имал трима сина – Туиршил, Демилха и Тема. С братята си Мука и Ханмурад Солтамурад участва в битките на чеченците срещу войските на Ермолов.
Част 2
Част 3
Част 4
Секретарят на Алибек Расу написа: „Необходимо езабележете, че Солтамурад, синът на Сулумгири от Беной, който беше начело на тези наиби, не се помири с българите и не отиде при тях. Не позволявайки на никого освен на близките си да узнае къде се намира, тъй като през цялото време бягаше и не се примири, той се разболя и умря и беше погребан с големи почести в Беноевското гробище. Солтамурад не можа да предотврати предаването на имама и неговите наиби в ръцете на враговете. Той отлично знаеше „стойността“ на техните обещания. За него пленът им беше голям удар и изненада. Заедно с наиб Сюлейман от Центорой се укрива в Беноевските гори със семействата си. След като получи новината за арестуването на водачите на въстанието, Солтамурад чрез своите роднини разпространи слуха, че той, заедно със Сюлейман, е отишъл в Турция. Всъщност Солтамурад продължава да се укрива в Чечня. През зимата 70-годишният Солтамурад, който се криел в гората, се разболял тежко. Роднини го закарали на село. Мелчи, по-близо до лечебните води. Болният Солтамурад, в копнеж по своите другари по оръжие, често слушаше една и съща песен:
В тази тъмна гора от висок хълм Като чуха воя на вълк, те си помислиха Какво вие той, изтощен от глад от горяща утроба, Страстно чакащ плячката на вечерта. Не, той не виеше, изтощен от глад, Страстно чакащ плячката на вечерта, Но той виеше, след като се пребори със стадото. Така че добрите хора копнеят, откъснати от приятелите си.
... Солтамурад умря мълчаливо, без страх и стенания. В неговия възпален мозък минаха изминалите години на безкрайна жестока борба за независимост, битки и битки, скръб и страдание. Пред очите му от тъмнината излязоха или шейх Ташу-Хаджи, или обезобразеният Байсунгур, или имам Шамил, Умахаджи и Алибек. Те мълчаливо погледнаха Солтамурад. И тогава Солтамурад, усещайки нечий поглед върху себе си, се огледа. Това беше баща му Солумгири. Солумгири погледна строго сина сии каза: „Какво лежи? Стани и вземи газават! Сърцето на Солтамурад започна да бие силно. Той скочи от леглото, автоматично грабвайки острие от стената. "Аз съм Аллах!" - били последните му думи... Вестта за смъртта на Солтамурад мигновено обиколила квартала, ставайки достояние на царските власти. Според легендата набързо пристигналият кралски отряд обкръжил Мелхи (Истису). Уважавайки славата на смелия чеченец, царският генерал заповядал тялото на Солтамурад да бъде поставено на гроба на св. Асандар, където го държал три дни. Тогава губернаторът разрешил да бъде погребан. Роднини отнесли Солтамурад в Беной, където бил погребан с големи почести. Три години по-късно е намерено писмено завещание на Солтамурад, където той моли да бъде погребан в семейното му гробище. Тялото на Солтамурад е изровено и погребано в гробището, което той посочи, на завоя от Беной към Гуржиин-Мохк. Такава беше славната съдба на непреклонния борец за свободата на Чечения Солтамурад Беноевски.