Чехи срещу Болонската система за висше образование
Системата, която разделя образованието на бакалавърска, магистърска и докторска степен, според критиците има редица грешки и в същото време значителни предимства.
„Защо не завършихте гимназия?“, питат бабите на внуците си, които се хвалят с бакалавърска степен. Въпреки факта, че от 15 години съществува система на тристепенно образование, голяма част от чешкото население не е свикнало с бакалавърската степен.
Чехите са свикнали с доктори и инженери, но не и с ергени. Повечето бакалаври се стремят да получат най-високата степен - магистър.
Сега обаче времената са други и не всеки може да завърши обучението си. Докато през 1990 г. в чешките университети учат 113 417 души, 17 години по-късно те вече са 344 180. Местната образователна система преминава от елитна към масова, а след това и към универсална (съдейки по американската концепция на Мартин Троу). Днес висшето образование не е за най-добрите, а за цяла половина от населението. Докато през следреволюционната 1990 г. 17,1% от 18-19-годишните влизат в университети, през 2005 г. този брой нараства до 44,5%. Достатъчна ли им е обаче бакалавърска степен?
Система, която разделя образованието на бакалавърски (Bc.), магистърски (Mgr.) и докторски (Ph.D.) програми често е критикувана като основният виновник за понижаването на качеството на образованието. Това се аргументира с факта, че има специалности, които не могат да се научат за пет години: дори самите министри не биха искали да поверят операцията на бакалавър-кардиохирург или да използват услугите на бакалавър-юрист.
Някои програми са запазили петгодишно магистърско образование, а настоящата тристепенна образователна система е обвинена в много други, повечешироки проблеми на висшето образование. В същото време системата има редица предимства, например възможността за прехвърляне в друг университет, сега хората не трябва да учат в един университет през цялото време и след получаване на докторска степен да преподават там.
Защо лекарите и адвокатите в Чехия?
Според ректора на университета Масарик Микулаш Бек, предимството на въвеждането на тристепенно висше образование е високата степен на организираност на обучението. Студентът може да допълва знанията си постепенно, точно както в професионалната кариера. Един студент може да изучава отделни нива на обучение в различни университети, факултети или отдели. Той може също така да комбинира учебни програми и по този начин да увеличи шансовете си за намиране на работа. Положителен е и фактът, че има възможност за образование в чужбина.
Бек добави още, че недостатъкът на тази система е, че все още не може ясно да се разграничат професионално ориентираните бакалавърски програми. Някои университети само механично разделят първоначалното петгодишно обучение, така че повечето от тях не са склонни да приемат студенти от други университети за магистърски програми. Това е реален факт.
Според ректора Бек не е коректно да има разлика между университетите и техните програми. Той отбеляза, че в много области дипломираните бакалаври успешно намират своето приложение. Начинът за разграничаване на различните цели на университетите трябва да включва и разнообразяването на учебните програми, което се обсъжда в момента във връзка с изменението на Закона за висшето образование. Университет. Масарик все още запазва дългогодишно магистърско образование в Медицинския и Юридическия факултет.
Бъдещите учители в задънена улица
Йозеф Гинек, ректор на университета в Храдец Кралове, също смята, че предимствата са повече от недостатъците на системата. Има голяма разлика между тристепенното образование, което се развива постепенно и това, което е резултат от разделяне на петгодишни програми.
Има и специалности, при които такова разделение никак не е подходящо. Според Хайнек става въпрос преди всичко за учителското образование, тъй като според Закона за учителите завършилият бакалавър няма достатъчно квалификация, за да работи като учител. В този случай петгодишната учебна програма би била по-разумно решение и времето, което студентът отделя за писане на бакалавърска теза, може да бъде изразходвано за практиката, от която студентите се нуждаят. Според Гинк много ергени могат да закъсат заради ограничените места в магистратурата. Това може да повлияе на факта, че младите хора не искат да учат педагогика.
Проблемът на ергените не е само в историческите предразсъдъци, но и в липсата на релевантност към пазара на труда. Според ректора Гинк, докато обществото смята бакалавърската степен за "половинчаво" висше образование, ограничаването на местата в магистратурата ще доведе до факта, че тези, които искат да получат магистърска или инженерна степен, ще се преместят в частни университети.
Корпоративният сектор също играе очевидна роля в бъдещето на бакалавърското образование. Ярослав Докупил, заместник-ректор по академичните въпроси на Западнобохемския университет в Пилзен, добави, че всичко зависи от това колко активен е чешкият пазар на труда в създаването на работни места за бакалаври.
Твърде много магистри
Известният икономист Даниел Мюних, който също работи по образованието в института CERGE, отбеляза, че в Чешката република средното време за обучение е твърде дълго. отТой каза, че много студенти се стремят да получат магистърска степен, но досега никой не се е заел с този въпрос. Ако искаха да решат този проблем, Министерството на образованието щеше да спре увеличаването на максималния брой финансирани студенти през последните десет години, независимо дали са бакалаври или магистри. Докторантите изобщо нямаха "таван" на финансираните студенти.
Така държавата организира лов за пари за университетите. Както каза Мюнхен, ако един университет откаже да участва в това, той може да спре да съществува. Университетите нямаха основателна причина да преструктурират своите бакалавърски програми, тъй като се стремяха да приемат възможно най-много студенти в магистърските програми и не се интересуваха бакалаврите да завършат обучението си и да започнат работа. Въпреки това Мюнхен вижда много предимства в тристепенното висше образование.
Как да организираме петгодишно обучение?
Според професор Ян Сикора, който е гарант на новата програма, университетът често се сблъсква с факта, че някои студенти искат да специализират още през втория семестър на бакалавърската програма. Това е преждевременно и дори вредно. Други, в същото време, едва в магистратурата разбират, че им липсват теоретични знания, защото в бакалавърската програма липсваше теория, но имаше много практически предмети.
Противник на тристепенното обучение е Мирослав Барта от Карловия университет, който се занимава с египтология. Според него тристепенната система води до понижаване на нивото на образование, обезценяване на научните степени и до схематичност на концепцията на образованието. Университетите трябва набързо да изпускат бакалавъри, които не разбиратдори същността на професията. Според Барта трябва да се обърне повече внимание на основното и средното образование.
Както каза Барта, той би искал тристепенната система да бъде премахната, тъй като три години не са достатъчни за висше образование. Това води до инфлация на университетите и появата на псевдоуниверситети, които "щамповат" дипломи.
Анулиране на системата? Моля
Павел Гасал, заместник-ректор на Химико-технологичния университет (VŠCHT), е съгласен, че сегашната образователна система трябва да бъде премахната. Според него най-доброто решение за подобряване на системата на тристепенното обучение е тя да бъде отменена и отново да се въведе традиционната двустепенна система: Mgr./Ing., Ph.D. Друго решение според него е бакалавърската степен да се удължи на 4 години.
Филтриране на знанията в средните училища?
Малко по-спокоен, но все пак критичен, е ректорът на Южнобохемския университет в Чешки Будейовице Либор Грубхофер по отношение на тристепенната система. Според него реалността показва, че при висшето образование 3+2 не е 5, което е основният проблем при подготовката на студентите.
Ректорът допълни, че въвеждането на тристепенното обучение се е отразило негативно на средното образование, особено на техническите, икономическите, медицинските, селскостопанските и други качествени училища.
Университети за 50, а не за 15 процента
В продължение на две десетилетия висшето образование в Чешката република се промени много, а Болонският процес преди 15 години допринесе значително за това. В края на осемдесетте години чешките университети приеха само 15% от най-талантливите млади хора, които след това отпаднаха през първите години. Днес около 50% от младите хора влизат в университети, тоест други 35%, които не са толкова способни,като тези 15%.
В такава ситуация е съвсем естествено образованието да е разделено на бакалавърска и магистърска степен. Според Мюнхен бакалавърската степен трябва да подготви студентите не само за магистърска степен, тъй като повечето студенти така или иначе няма да се справят с нея. Самият той смята, че университетите трябва да предложат на група талантливи студенти по-сложни допълнителни предмети, които да са им полезни в магистърска или докторска програма.
Болоня не е единственият виновник
С това е свързана и ограничената възможност на учителите да отделят повече време на най-добрите ученици. Докато през 1990 г. на един учител са се падат по 10 ученика, през 2007 г. те са вече 19. Въпреки че броят на учителите е нараснал от 11 644 на 16 526, това не е достатъчно. Тоест Болоня не е единствената вина, проблемът е много по-дълбок.
Според ректора Бек е необходимо да се използва комплексно тристепенната образователна система. Също така в Чешката република не се използват достатъчно възможностите за гъвкав период на обучение в бакалавърска или магистърска програма.