черна акула"
Автор: ВЕРХОТУРОВ Дмитрий
Хеликоптерът се разработва от конструкторското бюро Камов от 1977 г., когато е обявен конкурс за разработка на боен хеликоптер. По време на разработването му активно се използва опитът от бойните действия в Афганистан и причините за загубата на хеликоптери. Конструкторите могат да анализират причините за смъртта на 333 хеликоптера, свалени в Афганистан. Опитът се отразява на Ка-50, който е особено добре защитен от противовъздушен огън от земята.
На 22 май 1991 г. водещата машина от серията B-80 напуска складовете на авиационния завод в Арсениев. През 1993 г. е взето решение за преименуване на хеликоптера и хеликоптерът получава съвременното си име Ка-50 "Черна акула". Именно с това събитие са свързани снимките на нашия филм.
По време на бързото разпадане на съветската армия на национални части, рязкото намаляване на доставките на нова техника за армията, забавянето на разработката и производството беше важно да се покаже, че новата, демократична, както тогава се казваше, България разполага с модерна и перспективна военна техника.
Но от друга страна, филмът "Черната акула" е първият филм, направен в така популярния днес жанр на българската военно-патриотична агитация. Това е идейният предшественик на филма "9 рота". Той незабавно олицетворява всички недостатъци и недостатъци на новия жанр.
Още в "Черната акула" имаше всички характерни черти на военно-патриотичната агитация, която по-късно се разви в следващите филми: пълно пренебрежение към исторически, географски и военни подробности, липса на логика и сюжет, липса на каквато и да е философия, с изключение на две мисли: "Какви готини специални части имаме!" и „Какъв страхотен хеликоптер имаме!“.
В началото на филма са показани учения на специалните сили, които се провеждат в Северозападна България, по-точно в околностите на Псков. На тяхнезависимата журналистка Катрин Нелсън пристига, гледа "спектакъла", стреля от картечница и присъства на тържественото осветяване на офицерските оръжия в Троицката катедрала на Псковския Кремъл. Един от офицерите от специалните части стои пред олтара на тържествен молебен, в който го призовават да се бие в името на Христос.
Гледайки напред, ще кажа, че по-късно този офицер се озова в базата на специалните сили в района на Кушка. Това вече е достатъчно, за да се определи историческата точност на филма като "неуспешна". Един съветски офицер, дори ако приемем, че е вярващ християнин, не може да стои на тържествения молебен в църквата и да се бие в името на Христос, защото е бил член на КПСС и се е борил в името на тържеството на идеите на социализма.
В началото на 90-те години офицерите можеха открито да се молят в църквата, но тогава Кушка вече не беше обградена от български специални части, а от туркменски войски. По време на снимките все още не е подписано руско-туркменското споразумение за съвместна охрана на границата, според което български граничари са разположени на туркмено-афганистанската граница. Споразумението беше прекратено от туркменската страна през май 2000 г. Разбира се, по това време българските войски не са водили военни действия в Афганистан и не са имали „договорни зони“ в Афганистан.
Основният сюжет на филма започва от момента, в който някакъв невидим и безименен враг атакува група от три БТР-80. Във филма се виждат само експлозии, удари по войници, горяща трева около тях, показано е как се взривяват боеприпасите в един от бронетранспортьорите. Но никъде не е показан врагът, който е стрелял. Характерно е също, че екипажите на превозните средства по някаква причина не са стреляли от куполните картечници. Като цяло, поражението и огненото желание на специалните сили да отмъстят за своите.
С тази атака на невидим враг започваучастие в случая на специални сили, които ще се качат тайно в района под прикритието на афганистански муджахидини, и хеликоптер Ка-50, който ГРУ планира да включи в борбата срещу производството и транспортирането на наркотици. Група американски рейнджъри "Искандер" пристига в същия район, за да залови завода за хероин.
Това е ясна комбинация от събития. Ако говорим за събитията от войната в Афганистан, тогава е широко известно, че командването е било най-притеснено от каравани с оръжие и боеприпаси. Ако обаче се отразят реалностите от по-късно време, когато борбата с трафика на наркотици излезе на преден план, тогава бойните хеликоптери не са използвани за атака на фабрики за хероин и не могат да бъдат използвани. Най-вероятно сюжетът на филма отразява някои от фантазиите на българските силовици: колко добре би било да се удари от въздуха директно по базите на наркодилърите. Тази идеология беше много популярна през 90-те години и не е изчезнала напълно дори и сега.
Фигурата на "главния злодей" е Кара-хан. Тук въпросите започват още с името, което успя да вземе само две пълни съвпадения. Имаше Умар (Сатук) Кара-хан, представител на уйгурската династия Караханиди, управлявала в Семиречие през 10-13 век. Този хан стана известен с това, че пръв от степните ханове прие исляма. Мавзолеят на този владетел е запазен в Тараз. Вторият човек със същото име е бил заместник-министър на външните работи на СССР през 20-те години на миналия век, а известно време е бил и посланик на СССР в Афганистан.
Можете да съжалявате за филмовото студио. Горки, в чиито складове нямаше достатъчно униформи на НАТО, за да облекат както американските наемници на Кара-Хан, така и отряда Искандер. По същия начин и с оръжията. М-16 също отидоха при наемниците, когато американските рейнджъри трябваше да се задоволят с Калашников.
Кара Хан се опитва да унищожиАмериканците със силите на своите наемници в колоритна битка край водопада, но неуспешно. Рейнджърите унищожават наемниците, като губят само един човек. След това действието се развива много знаменито: отряд български спецназ в афганистански дрехи загива в покрайнините на завода за хероин Кара-Хан, хеликоптер Ка-50, появил се навреме иззад билото, нанася мощен удар върху отряда на муджахидините и завода, а групата Искандер може само да вземе ранен български офицер и независим журналист, заснел филм за тях. За капак американците организират разгром в базата Кара-Хан, офицер от специалните части бяга с журналист в пленен джип, а пилот на Ка-50 сваля хеликоптер Ми-24 с Кара-Хан като стрелец на борда с добре насочен изстрел.
Бизнесът с наркотици е победен с общи усилия с помощта на най-новите технологии, единственият проблем е, че целият сюжет е плод на въображението на сценариста и има изключително далечно отношение към реалните събития.
Хеликоптерът Ка-50 е създаден като средство за борба с бронираните машини на предната линия на фронта и в близкия тил на противника, за което е оборудван с мощни противотанкови оръжия. Въпреки това, във филма хеликоптерът беше ангажиран с почти изцяло неосновна работа за него: той унищожи къщи, подземни комплекси, укрепления със зенитни оръдия, застреля бойци от бързострелно оръдие, свали керван от камиони с наркотици и свали хеликоптер. За всички полети Ка-50 във филма нокаутира само пет единици бронирани превозни средства и всички те бяха бойни превозни средства на пехотата, облицовани с бронебойни оръдия. Темата определено не е засегната, нито е показано как хеликоптер може да се справи с тежко брониран противник.
Работата на оператора също повдига редица въпроси. В бойните сцени хеликоптерът никога не се появява в кадър над бойното поле. Бойни сцени и сцени с летенехеликоптерите се снимат отделно, което често създава впечатлението, че битката е с невидим враг. Кадрите "в пилотската кабина" постоянно показват силно износен контролен лост, който не може да принадлежи на експерименталния хеликоптер.
Като цяло в тази картина има достатъчно небрежност и откровена измислица. Вече не си струва да споменаваме много подробности тук, като например неправилното носене на раници и факта, че по някаква причина афганистанците се играят предимно от узбеки.
Прави впечатление образът на български дезертьор, който иска да замине за Америка и бие пленен парашутист с двуцветно камуфлажно палто. По-отвратителна лъжа е трудно да си представим. Първо, от 420-те съветски войници, които бяха пленени в Афганистан, огромното мнозинство бяха затворници и много от тях умряха в плен. Много по-късно бивши офицери от Комитета по въпросите на воините-интернационалисти към Съвета на правителствените ръководители на страните от ОНД, който сега се ръководи от генерал-лейтенант Руслан Аушев, се заемат с връщането в родината на оцелелите войници и костите на войници, загинали в плен. Междувременно една военно-патриотична агитация, заснета на държавна сметка, маже тях, затворниците, с калта на всички, безразборно. От цялата афганистанска филмография има само един филм, специално посветен на съдбата на пленените съветски войници - "Пешаварски валс". Това е филм за отчаяно въстание на затворници. Но го показаха по телевизията само веднъж и то късно през нощта.