Червена книга на Смоленска област
Предговор към Червената книга
С голямо закъснение човечеството все пак осъзна необходимостта от запазване на биологичното разнообразие на живите организми, обитаващи нашата планета. Разнообразието от видове, които съществуват в биосферата на Земята, се формира в резултат на дълга еволюция и поради това в момента на Земята се създава не само първично органично производство, но и се осъществява стабилна циркулация на веществата. Качеството на местообитанието на всички живи същества, включително човешката среда, зависи от качеството и скоростта на този цикъл. Ето защо опазването на биоразнообразието е един от глобалните проблеми на човечеството, чрез решаването на който е възможно да се запази генофондът на флората и фауната на нашата планета, да се осигури стабилността на циркулацията на веществата в биосферата.
Естествениците първи алармираха за изчезването на определени растителни и животински видове. През 1934 г. по частна инициатива на учени в Брюксел е създадено Международното бюро за опазване на природата (Fischer et al., 1976). След Световната конференция във Фонтенбло (1948 г.), свикана по предложение на ЮНЕСКО и френското правителство, Бюрото се трансформира в Международен съюз за опазване на природата (IUCN).
IUCNобедини усилията на научни, обществени и правителствени организации в повечето страни по света. Първото му решение е създаването на постоянна Международна „Комисия за служба по оцеляване” (в България се нарича „Комисия за редки и застрашени видове”).
ПУспоредно с „Червената книга на фактите“, Комисията на Службата за оцеляване състави и „Черен списък“ на растителни и животински видове, които са изчезнали завинаги от лицето на Земята след 1600 г. Учените тази годинаизбран неслучайно. По това време пада събирането и описанието на огромен брой видове животни и растения, съхранявани в музеи, колекции и хербариуми с надеждни научни имена. Това даде възможност да се определи по-точно броят им и времето на изчезване. Този период бележи и началото на засилената атака на човека срещу дивата природа. От 1600 г. до 1966 г. 36 вида бозайници и 94 вида птици са изчезнали завинаги. През 1973 г. IUCN уточнява броя на видовете бозайници, които са изчезнали от лицето на земята: 63 вида и 55 подвида. Второто важно постижение на IUCN е разработването и приемането през 1973 г. на Конвенцията за ограничаване на търговията с редки видове животни и растения (това не се отнася за животни, родени в плен, и растения, отглеждани в разсадници). Конвенцията е подписана от над 80 държави. През 1976 г. го ратифицира и СССР. Трябва да се отбележи, че към момента България е страна по около 78 многостранни споразумения и основните протоколи към тях в областта на опазването на околната среда и опазването на природните ресурси. От тях тя наследи 68 от СССР. Самостоятелно България става член (като подписва или ратифицира) 13 международни екологични споразумения и протоколи към тях (Никитина, 1995).
ВСъветският съюз обърна много внимание на опазването на редки видове животни и растения. Още първите постановления за лова през 1919 и 1922г. животни като лосове, сайга, бизони, петнисти елени, бобри, ондатри, бяла чапла, фламинго и други видове бяха взети под пълна защита. По-късно със специални постановления е напълно забранен ловът на 18 вида бозайници и 29 вида пернат дивеч.
ППоложителна роля в защитата на редки видове животни и растения изигра приемането на добре обмислена и научно обоснована системарезерви в СССР. Основите му са положени в най-тежките години на гражданската война, разрухата и глада (1918-1919 г.). По това време са създадени резерватите Астрахан и Илменски. До началото на 70-те години в СССР вече активно работят около 90 държавни резервата и резервирани ловни стопанства.
ННашите резервати са уникални природозащитни институции, които нямат равни в света. Благодарение на тяхната дейност са запазени и заселени много видове животни, които са били на ръба на изчезване. Например успешната работа на природните резервати Khopersky и Oksky направи възможно запазването на ондатрата и разселването й в много региони на страната. Заслугата за опазването и преселването на бизона принадлежи на Приокскотеррасния резерват и Беловежката пуща, на бобъра - на Воронежския резерват, а на самура - на Баргузинския резерват. Създаването на резервата Кандалакша направи възможно запазването на гагата, която дава най-ценния пух. Много резервати са станали резервати за водолюбиви птици (Астрахан, Дарвин, Кизил-Агач и Черно море).
CЦентрален горски биосферен резерват стана пазител на генетичния фонд на иглолистните видове (предимно смърч). Смоленските учени-професори Г. Л. Граве и В. В. Станчински взеха активно участие в създаването и развитието му.
Презпрез 70-те години на територията на СССР започват да се създават национални паркове. Първо се появиха в балтийските републики, а по-късно в RSFSR. В момента те вече са около 30 в България.
CТрябва да се отбележи, че концепцията за българските национални паркове се различава значително от концепцията за чуждестранните. Според българската концепция националните паркове са оптималният модел на връзката между човека и природата. В тази връзка традиционните икономически дейности са разрешени в техните граници, ноизползване на екологични технологии. С други думи, територията на националния парк не е напълно изключена от стопанската дейност на човека.
KКонцепцията за западноевропейски, американски, африкански и други национални паркове по света забранява не само икономическата дейност, но и обитаването на хората на тяхната територия като цяло. В същото време в такива национални паркове се развива туристическата индустрия, която също има сериозно антропогенно въздействие върху природата.
Mтвърдо се придържаме към гледната точка за необходимостта от премахване на най-ценните природни територии от сферата на човешката стопанска дейност за организиране на резервати върху тях. И въпреки че на територията на бившия СССР са създадени 86 резервата, това е твърде малко за такава огромна страна. Няма резервати в арктическата тундра, в Западен Сибир, има малко от тях в лесостепната и степната зона. В Източен Сибир на обширна територия са създадени само два малки резервата (Богданов, 1969). Всичко това означава, че броят на резерватите на територията на България не отразява разнообразието на нейните природни условия. И това е лошо. Трябва обаче да се разбере, че е невъзможно безкрайно да се изтеглят все повече и повече нови територии от икономическата сфера поради нарастването на населението и изчерпването на природните ресурси. Поради тези причини българската концепция за национални паркове според нас е най-перспективна.
OФлората и растителността на района са изследвани по същото време. Тези изследвания бяха ръководени от професора на Смоленск държавен университет Я. Я. Алексеев (1918-1950). Той пише такива произведения като „Блатата на Западния регион“ (1926), „Горите на Западния регион“ (1935), „Ливадите на Западния регион“ (1935), „Растителната покривка на Смоленскобласт "(1949 г.). Изследванията на Я. Я. Алексеев през 60-90-те години бяха продължени от учени от катедрата по ботаника на Смоленския държавен педагогически институт, доценти В. А. Батирева, Т. В. Богомолова, Л. П. Василиева, Н. В. Федоскин и др.
PОсновните изследвания на фауната и флората на Смоленска област, извършени от няколко поколения учени, позволиха да започне съставянето на списък на редки и застрашени видове животни и растения в Смоленска област, изяснявайки техните ареали и численост в природата. Тази работа е завършена през май 1993 г. Малкият съвет на Областния съвет на народните депутати прие специално решение № 86 от 27 май 1993 г. „За мерките за укрепване на защитата на редки и застрашени животни и растения в Смоленска област“. Това решение създаде Червената книга на Смоленска област и нейното изготвяне и публикуване беше поверено на отделите по зоология и ботаника на Смоленския държавен педагогически институт на името на Карл Маркс. Пет приложения към тази резолюция на Малкия съвет определят списък на животински и растителни видове, живеещи и растящи в региона, включени в Червените книги на СССР и RSFSR (42 вида животни и 14 вида растения); списък на животински и растителни видове, признати за редки и застрашени в региона (89 животински вида и 78 растителни вида). Същевременно са уточнени списъкът на ловните видове гръбначни животни (43 вида), списъкът на видовете риби - обекти на любителски и спортен риболов (34 вида), списъкът на птиците, разрешени за улавяне за плен (92 вида).
Мсметнаха за необходимо да включат в тази резолюция списъка на животинските видове, изискващи специален контрол върху техния брой и рационално използване (22 вида), исъщо и списък на декоративни, лечебни и ядливи растения, изискващи специален контрол върху продуктивността им (37 вида).
Вв подготовката на тези списъци и списъци участваха зоолози: професор Н. Д. Круглов, доценти И. В. Андриевски, В. Ф. Антощенков, А. П. Бичерев, М. Ю. Гилденков, В. М. Пастухов, М. М. Сичев; ботаници: доценти В. А. Батирева, Т. В. Богомолова, Л. П. Василиева, Е. В. Морозова, Н. В. Федоскин. Много екологична работа в Смоленска област беше извършена в друга посока. През годините в района са създадени няколко резервата, чиято основна задача е опазването на редица ловни видове животни или лечебни растения. Техният брой нараства или намалява, но системата за ефективно управление на тези екологични институции остава недоразвита.
CСъдбата на уникалния природен комплекс на Смоленското поозерие отдавна тревожи жителите на Смоленск. В района са съсредоточени над 35 големи и малки езера. Тук се намира един вид генофонд на флората и фауната на региона, който включва около 70-80% от животинските и растителни видове, изброени или препоръчани за включване в Червената книга на Смоленска област.
Презпрез 1989 г. ние предложихме реалистична програма за спасяване на този уникален регион като част от създаването на национален парк в тази област. Група учени от Смоленския държавен педагогически институт (ръководител - проф. Н. Д. Круглов) в най-кратки срокове извършиха предварително проучване на всички теоретични и практически въпроси на организирането на национален парк.
CСъздаването на Червената книга на Смоленска област стана възможно благодарение на самоотвержената изследователска работа на учени от Смоленска област през цялото времепоследните сто години. Неговите съставители трябваше само да обобщят информацията, известна в научната литература, да изяснят диапазоните на видовете и да ги сравнят със съвременните системи на различни групи животни и растения. Проведени са и допълнителни проучвания за изясняване на характеристиките на екологията и разпространението на много видове.
В резултат на това беше създадена първата версия на Червената книга, която, надяваме се, ще изиграе положителна роля в защитата на редки и застрашени видове животни и растения. Червената книга на Смоленска област е съставена, като се вземат предвид общоприетите в света научни принципи на защита и критериите за определяне на статуса на редки и застрашени видове животни и растения, като се използва най-новата информация за тяхната екология и географско разпространение.
Първото издание на Червената книга на Смоленска област включва 131 вида животни (1 вид пиявици, 1 вид двучерупчести, 7 вида коремоноги, 2 вида ракообразни, 60 вида насекоми, 9 вида риби, 1 вид земноводни, 1 вид влечуги, 33 вида птици и 16 вида бозайници) и 90 вида васкуларни растения ( 1 вид гъби, 2 вида лишеи, 4 вида клубен мъх, 7 вида папрат, 46 вида двусемеделни и 30 вида едносемеделни).
ТТака в момента обект на опазване са 131 вида животни, 87 вида растения, 1 вид гъби и 2 вида лишеи.
KЧервената книга на Смоленска област, за разлика от други Червени книги, е изградена в строг систематичен ред: списъкът на животните започва с безгръбначни и завършва с бозайници, списъкът на растенията започва с гъби и завършва с едносемеделни. Книгата се състои от шест части:
Стрябва да се отбележи, че материалите, включени в Червената книга на Смоленска област, до известна степенимат предварителен характер, обичайни за подобни справочни публикации. Въпреки това екипът, създал тази Книга, разчита на факта, че скоро учените в областта, обществеността и читателите ще съберат допълнителни данни, които ще бъдат взети предвид във второто издание на Книгата.