Четете онлайн Колекция от разкази автор Мамлеев Юрий Виталиевич - RuLit - Страница 1
Борец за щастие
Ваня Кирпичиков във ваната
Верност към мъртвите моми
Дневникът на един млад мъж
Път към бездната
Йерема Глупакът и Смъртта
Кругляш, или богиня на труповете
Отношенията между половете
Последният знак на Спиноза
Дело в гроба
Смъртта е близо до нас
Само за да оцелееш
Домоуправител преди смъртта
удави главата ми
Собственик на гърлото си
Човек с тичащ кон
Вася Куролесов беше много странен човек. Основната му странност беше, че до двадесет и пет годишна възраст той изобщо нямаше странности.
„Той е просто луд“, каза за него Агафя, съседка в общински апартамент. - Е, поне не казвам да заколиш някого, но ти си хулиган до насита. Е, напълнете лицето на котката или се хвърлете в огледалния си образ. Не, винаги е наред, нищо подобно, значи нещо не е наред в главата - и тя многозначително поклати глава.
Но след двадесет и петия си рожден ден Вася Куролесов изведнъж се обърна. Трудно е дори да се опише какво направи. Когато навърши тридесет и две години, той вече не се озова в комунален апартамент, а в своя отделна, макар и едностайна, вече разведен два пъти (едната жена полудя, другата напусна), смачкан, капризен, с тъпи очи.
Тогава Вася изпя за живота си така:
Имам жаба в кухнята си
Влажно и тямно - така че защо да не живее.
Наистина някой живееше в кухнята, не от хора, разбира се.
Неговият приятел, шкембестият Витя Катюшкин, неведнъж каза на Куролесов:
- Хвани, хвани минутите. Вася. От минути се състои и животът. Хвани ги, хвани ги и се дръж за живота, иначе ще се изгубиш.
Вася, наистина изчезна повече от веднъж: по-точно изчезна за дълго време. Никой не знаеше -къде сякаш попадаше: търсеха обаче по кръчмите, но той обикновено изведнъж се появяваше сам. И продължи своя странен живот.
Тогава Катюшкин го убеди:
Но Вася почти никога не се примиряваше.
Това продължи доста време. Но един ден през лятото те се разхождаха дълбоко замислени, Вася Куролесов и Витя Катюшкин, по тиха улица на техния провинциален град.
Пред тях имаше жена, толкова силна, все още в сок, добре, просто телесен триумф - вземете Вася и кажете на приятеля си Катюшкин:
- Мислиш ли, Витя, че ми е слабо да скоча на тази жена, като на кон, и тя да тича горе с мен? Аз съм кавалерист по душа.
Катюшкин изпъчи очи, обърна се и отговори:
- Може би не слабо, но какви ще са последствията, а, Вася?
„Но ще видим какви ще бъдат последствията“, отговори Куролесов строго и известно, може да се каже в галоп, доказвайки с всичките си движения, че пред него не е жена, а кон, скочи върху гърба на тази бедна, но силна жена.
Тогава се случи нещо невъобразимо. Вместо да падне под тежестта на млад мъж и да го прокълне, жената, за пълно учудване на редки минувачи и самия Витя Катюшкин, се втурна. Бягах, тоест, и то доста бързо. С Вася Куролесов на врата, сякаш беше дете. Краката му висяха до пълните гърди и корема на жената. Самият Куролесов беше напълно зашеметен от този обрат на събитията и вместо да нахалства, извика.
„Да, той наистина е кавалерист“, помисли глупаво Катюшкин и след това, идвайки на себе си, хукна след жената с Вася на гърба си, обърквайки смаяните минувачи.
Куролесов обаче скоро започна да се възстановява, но до известна степен, защото умът му беше наполовина отнет. Установил, че жената го държи упорито за краката, без да го пуска, а самата тя тичаше уверено.От това се страхуваше най-много.
„Тежък съм - помисли си той, - как може да лети така с мен?
Накрая, от страх и тъпота, другата половина на ума му беше отнета и той се самозабрави.
Междувременно Катюшкин едва успяваше да се справи с жената, надявайки се все пак да свали Вася от нея. Баба изведнъж зави зад ъгъла.
Когато Витя Катюшкин също се обърна, той видя наблизо Куролесов, стоящ точно на земята. Жената я нямаше, или по-скоро тя вече тичаше зад следващия ъгъл и, обръщайки се, показа на Катюшкин голям, тежък женски юмрук. След това тя изчезна.
Катюшкин се приближи до Вася.
Как си, кавалерист? — попита той тихо.
Куролесов някак разсеяно го погледна.
Върнаха се мълчаливо, като от погребение, изпя Катюшкин накрая.
На следващия ден чувствителният Витя усети, че Куролесов се е променил и че Василий Куролесов вече не е пред него.
Основното нещо може би беше, че ако по-рано Вася Куролесов се подиграваше на обектите на съществуване (жени, котки, мъже, кучета и т.н.), сега той започна да се подиграва на самото съществуване.
Точно това твърди Катя Заморишева, диво момиче на около двадесет и три години, което напоследък беше приятел с Вася. Отваряйки леко бездънните си блатисти очи, тя каза на Вита:
- Смяна, смяна стана с Вася. Вътре в него. Няма да е скоро.