Четете онлайн Колекция - Попаданка - 2 в 1 автор Слънчева Риналия - RuLit - Страница 110
— Тогава да вървим! - влязохме с нея в къщата и след десет минути всеки от нас видя мечтите си.
От цял месец живея в света на Literium. Ерин ми намери работа в същия хан, където работеше и тя. Животът ми намери своя път. Работех като мияч на съдове и също участвах в лечението на деца от сиропиталища, но това вече беше за душата, тъй като не донесе никакви приходи. Веднъж, връщайки се у дома (започнах да наричам къщата на Ерин дом, през това време тя ми стана по-скъпа от сестра, а Верд ми стана като племенник), така че за това говоря, но връщайки се у дома, видях голяма червена котка да лежи на пътя. Той не помръдна. Стана ми жал за котката и реших да видя какво му е. Той беше ранен, на врата му се виждаше кървава следа от ухапване.
- Глупости! изругах. „Кучето счупи ли го?“
Той изненадващо все още дишаше, реших да го взема и да го лекувам, ако мога. Не, не можете да го вдигнете в това състояние, той може да умре така. И какво, ако се опитам да го излекувам с помощта на моята лечебна сила, въпреки че не съм практикувал този вид лечение, откакто излекувах Верд. Но много съжалявам за котката. Ще опитам. Затворих очи и си представих как лекувам раната му, а от ръцете ми се излива изумрудена светлина. Отваряйки очи, видях вече здрава котка, която ме гледаше с такива очи, които не мога да предам.
„Е, коте, сега си здрава и трябва да тръгвам“, обърнах се към котката.
- Какво? - С ушите си вече се скарах. - Който каза, че?
- Вие? - Погледнах котката с озадачен поглед, изглежда е време да се научим да припадаме. Припадъкът не би ме наранил точно сега. - А ти кой си? - Да, разбирам глупавия въпрос, но преди това никога не бях виждал говорещи котки.
- Какъв си глупак! Аз съм котка, позната, с благородна кръв! —започна да ми обяснява котката със съзвездия.
- Пи ... кълване! - Живях, вече говоря с котки.
„Ти спаси живота ми, лечителю, сега съм ти длъжник и трябва да ти служа вярно.
- Пи ... кълване! - Вторият път изругах. Затова, по дяволите, всичко ми се предаде, така или иначе живея сравнително добре.
— Аз не съм лечител! Аз съм прост човек! Не ми дължиш нищо! Отидох!
- Спри, момиче! Вече съм ти позната и трябва да ме храниш със заквасена сметана и месо!
- Какво какво? Защо не отидете на разходка с котките!
- Не! Ще дойда с теб.
„Ето още новини, нямам нужда от живи същества в къщата, а къщата изобщо не е моя, така че да влача животни там!“
„Спасителю, наистина ли ще ме оставиш малко на произвола на съдбата!“
- Да! да И още веднъж да! Ти живя някак без мен този път и ще продължиш да живееш!
„Няма да живееш без мен, аз ще те науча как да използваш способностите си!“
- Нямам ги! Чуваш ли, не! Спаси ми главата!
„Ти си избраният от боговете!“ Спасител на целия свят!
- Не е вярно! Аз съм обикновен човек - лекар, разбирате ли?
- Ето една упорита котка! наистина трябва да тръгвам!
- Ще бъдете преследвани! - и как го разбирам с такъв ужасен акцент, самата аз се учудвам.
„Но кой има нужда от мен, никой не знае за способностите ми, аз ги крия!“ о!
- Пробалтауца, ти си спасител!
- Пи .... кълвам! пак се скарах.
- А сега си глупак, ще живея с теб и ще те уча!
Кошмарът се прокрадна незабелязано. Ами ако откажа?
Всички ще знаят, че ти си спасител!
„За мен е по-лесно да те победя и да те изкопая зад ъгъла!“
- Ф ф ф. Спасителят не трябва да бъде такъв!
— Аз не съм спасител! Усуках котката. - Аз съм твойжив кошмар! Кастрирайте, ще знаете как да разпространявате чужди тайни!
— Fff, няма нужда от castrihuitsa, ще бъда добро момиче!
— Добре, какво ще вземеш? - Взех котката на ръце, о, и той се оказа тежък. - Да те подложа ли на зеленчукова диета?
„Аз не съм любител на зеленчуците, аз съм любител на месото!“
И аз обичам много неща, но не всичко разбирам!
- Не, не жестокост! И получавам ниско, не стига за месен сос!
- Така че сменете работата и ще има пари и месо!
- Лесно ти е да кажеш: смени се. И аз, между другото, крия способностите си, живея по-спокойно, ви казвам!
И така, продължавайки дискусията с котката, стигнах до къщата ни с Ерин и Верд.
Силен орк, аз съм Тъмният лорд и колко седмица трябва да търся този изчезнал спасител, какво по дяволите?! Мислех си, карайки към града на светлите елфи Ястер.
— Какво сме забравили в царството на светлите елфи?