Четете онлайн Поглед в мрака от Светлана Казакова - RuLit - Страница 31
- Страшен? — попита изненадано Килиан. Защо? Какво те плаши в снега?
„Има толкова много от тях“, потръпна момичето. - Веднъж прочетох, че човек може да умре, ако стои дълго време в снежна преспа. Просто заспива и дори не усеща болка.
„Има обаче случаи, когато хората са изграждали убежища от сняг и така са оцелели“, каза Кристън. „Не се страхувай, Алда Едеуейн. Никой няма да те зарови в снежна преспа.
Тъкмо се канеше да си тръгне и да напусне стаята, когато вратата се отвори и влезе жена на средна възраст, облечена в кафява рокля, строга като на елегантна дама. Тя измери намръщено присъстващите и неодобрително стисна тънките си безкръвни устни, явно смятайки разговора между мъж и момиче насаме за чиста разпуснатост. Килиан веднага се почувства като ученик, който е нарушил дисциплината. Той припряно се поклони на новодошлата, а после и на спътницата й, която прекрачи прага след нея. Изглеждаше на нейната възраст и лицето му се стори смътно познато на Ристън.
— Алд Ристън! — позна гостът му и Килиан си спомни името и обстоятелствата, при които се бяха запознали преди.
„Радвам се да те видя отново, Алд Броган!“ – отвърна той със свито сърце.
„Позволете ми да ви представя моята далечна роднина Тара Броган. Сайлъс беше много упорит да покани и двама ни тук. Днес ли дойде?
„Да, заедно с племенника на Алд Торнбран“, каза Килиан, отбелязвайки за себе си, че човекът нарича собственика на замъка просто с малкото му име, като стар приятел. „Alda Floriana Edewijn“, представи той събеседника си, който гледаше и двамата с интерес. — А сега, ако ме извините, отивам да си почина малко у дома, така че ще се видим на вечеря.
„Вечерите тук са добри, не можеш да откажеш на този старец“, каза Алд Броган.Неговата роднина направи гримаса при тези думи, вероятно намирайки за недостойно да угажда на собствения си апетит. „До скоро, Алд Кристън.
„Ще се видим скоро“, повтори Флориан думите с поглед към Килиан, но в речта й невинната фраза прозвуча така, сякаш все още са в стаята заедно.
Разговорът с принца не продължи дълго. Не, слушането на истории за екзотични места и обичаи беше доста забавно, но се смущаваше от заинтересовани погледи, натрапчиви интонации и движения. Дори без да е опитен в изкуството на флирта, за Али не беше толкова трудно да заключи, че събеседникът очевидно се движи към сближаване и не беше твърде притеснен от факта, че булката чака някъде.
След като се измъкна от Рохан Чаудхари, Алита пропусна обяда или по-скоро помоли прислужницата да го доведе в стаята й под предлог, че все още не се чувства достатъчно добре. Не се знае дали е повярвала, но не смеела да възрази. Надявайки се да мине времето, докато отново срещне Килиан, Али изяде обяда си без много апетит и неохотно погледна чакащата папка, която Алд Торнбран й даде.
Тук няма нищо полезно, помисли си Алита, докато се колебаеше, преди да го отвори. Това ме накара да искам да дръпна ръката си. - А ако има? Ще се оправя, ако пропусна. И също няма нищо опасно. Повече ▼. Няма да стане по-лошо от случилото се."
Опитвайки се да не мисли за това, че може да греши, тя не се върна на мястото, откъдето спря вчера, а реши да започне от самото начало. Изцапаните с мастило листове сякаш излъчваха лудост. Беше трудно дори да се гледат безсмислени бележки и скици, които едва ли някой някога би могъл да дешифрира. Момичето, което ги напусна, сигурно е живяло в свой собствен святкоято всеки ден ставаше все по-далеч от тази, в която живееха останалите. Там тя последователно се превърна в себе си, в мъртвата си полусестра и в някой друг - някой, който никога не е съществувал в действителност.
Веднъж Алита вече беше чувала за феномен, когато след известни шокове съзнанието на човек сякаш се разцепи като огледало и други хора сякаш се настаниха в него. Явно точно това се е случило с нещастника, чието име засега остава неизвестно. Случи й се нещо, което не можеше да понесе, и тогава момичето просто се плъзна в тъмен басейн, от който не й беше съдено да излезе.
Когато в коридора се чуха силни, уверени стъпки, Али се надяваше, че човекът ще мине, но тогава се почука на вратата.