чл.200 от Гражданския процесуален кодекс на България, в редакцията му с коментари и посл
Нова редакция чл. 200 Граждански процесуален кодекс на Руската федерация
2. Съдът може по своя инициатива или по искане на лицата, участващи в делото, да коригира технически грешки или явни аритметични грешки, допуснати в съдебното решение. Въпросът за внасяне на корекции в съдебното решение се разглежда в съдебното заседание. Лицата, участващи в делото, се уведомяват за часа и мястото на съдебното заседание, но неявяването им не е пречка за решаване на въпроса за внасяне на корекции в съдебното решение.
3. Срещу определение на съда за внасяне на поправки в съдебно решение може да се подаде частна жалба.
Коментар на член 200 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация
Влязлото в сила решение става задължително и за самия съд, който няма право да го отменя или изменя.
Но като се има предвид, че при изготвяне на решението съдът може да направи печатни грешки, аритметични грешки и други грешки в текста на решението, които не са коригирани в съвещателната зала, законодателят е предвидил определени начини за отстраняване на тези недостатъци на решението от самия съд, който го е постановил.
2. Член 200 от Гражданския процесуален кодекс на България съдържа правило, ръководейки се от което, съдът, постановил решението, може да коригира техническа грешка или явна аритметична грешка.
Следователно поправка на решение може да бъде направена от съда, независимо дали то е влязло в сила, но при условие че решението е предявено за изпълнение в давностния срок. Поправка на съдебно решение може да се направи и по инициатива на самия съд.
Въпросът за внасяне на корекции в съдебно решение се разглежда в съдебно заседание, за времето и мястото на което се съобщава на лицата, участващи в делото. Неявяването им обаче не пречи насъдебно заседание и въпросът за извършване на подходящи корекции.
3. Определението на съда за внасяне на поправки в съдебно решение може да се обжалва с частна жалба.
Коригирането на съдебни грешки се допуска от по-висши органи, които са създадени за тази цел.
Има обаче изключения от това правило.
Законодателят допуска възможност за отмяна на неприсъствено решение. Постановилият такъв съд по делото, по силата на нормите на чл. 241 от Гражданския процесуален кодекс и при наличие на основанията по чл. 242 от Гражданския процесуален кодекс, може сам да го отмени и да възобнови разглеждането на делото по същество (чл. 243 от Гражданския процесуален кодекс).
Освен това съдът, издал решението, има право самостоятелно да коригира недостатъците си в следните случаи:
- при коригиране на печатни грешки и очевидни аритметични грешки (част 2 на член 200 от Гражданския процесуален кодекс);
- при вземане на допълнително решение (чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс);
- при обяснение на решението (член 202 от Гражданския процесуален кодекс).
В същото време следва да се има предвид, че отстраняването на недостатъците в горните случаи не следва да променя същността и съдържанието на обявеното решение.
Под печатни грешки (печатни грешки) се разбират изкривявания, направени при писане на отделни думи, изрази, имена и фамилии на участници в определен процес, имена на юридически лица и др.
Допуснатите аритметични грешки трябва да са очевидни и тяхното откриване може да се извърши чрез прости аритметични операции.
Въпросът за коригиране на технически грешки и очевидни аритметични грешки може да бъде повдигнат и разгледан от съда преди изтичането на срока за изпълнение на решението, което трябва да бъде коригирано.
Въпросът за коригиране на технически грешки и очевидни аритметични грешки и изменение на решението се разглежда в съдебното заседание. Участващите по делото лица се уведомяват за часа и мястотосъдебно заседание по общия ред, но неявяването им не е пречка за разглеждане на въпроса за извършване на корекции.
При разглеждане в съдебното заседание на въпроса за коригиране на технически грешки, очевидни аритметични грешки, съдът се произнася с решение за отказ да се направят корекции в съдебното решение или за тяхното въвеждане. Определението се постановява в съвещателната стая от съда, постановил основното решение, в писмен вид и се прилага към делото.