чл.36
Процедурата за изчисляване на срока за изпълнение на наказание под формата на лишаване от право да заема определени длъжности или да се занимава с определени дейности зависи от това дали това наказание е наложено като основно или допълнително, както и от основното наказание, с което е наложено.
Този срок се изчислява от момента на влизане на присъдата в сила, ако това наказание е наложено като основно или допълнително към глоба, задължителен или поправителен труд, както и при условно осъждане. Допълнително наказание може да бъде изтърпяно преди изтичане на срока на основното наказание, ако срокът му е по-малък от срока на основното наказание.
Ако въпросният вид наказание е назначен като допълнително към видовете наказания, свързани с ограничаване или лишаване от свобода, срокът започва да тече от момента на изтърпяване на основното наказание, въпреки че се простира до цялото време на изтърпяване на наказанието. Лишаването от право да заемат определени длъжности или да извършват определени дейности се разпростира и върху времето на свобода.
Задължението за изчисляване на срока за изпълнение на наказанието под формата на лишаване от право да заемат определени длъжности или да се занимават с определени дейности се възлага на пенитенциарната институция.
Ако се установи, че лице, осъдено на лишаване от право да заема определени длъжности или да извършва определени дейности, нарушава забраната, установена с присъдата, времето, през което осъденият е заемал забранени за него длъжности или е извършвал забранени за него дейности, не се включва в срока за изпълнение на присъдата. Решението за неотчитане на определено време в срока на наказанието се взема от началника на затвора.въз основа на документи, потвърждаващи факта на такова нарушение (обяснения, удостоверения, копия на заповеди и др.). Осъденият се уведомява за взетото решение и момента на приключване на изтърпяването на наказанието.
чл.37
Коментар на чл.37 1.
Изискванията на присъдата за забрана за упражняване на определени видове дейности или заемане на определени длъжности трябва да бъдат точно изпълнени от осъденото лице. Ако осъденият се е занимавал с такава дейност или е заемал определени длъжности преди постановяването на присъдата, той е длъжен незабавно да напусне тази длъжност или да спре да се занимава с вид дейност, която е забранена за него.
Ако извършването на дейности, за които на осъденото лице е забранено да се занимава, изисква наличието на определени документи, те трябва да бъдат предадени на органа, който ги е издал по местоживеене на осъденото лице. Например, независимо от местонахождението на органа на КАТ, издал шофьорската книжка, тя се предава на звеното на КАТ, обслужващо района, в който живее осъденият. 2.
Осъденият е длъжен да информира ЗИИ за мястото на работа, неговата промяна или уволнение, независимо дали това е мястото на основната му работа или на непълно работно време, както и за промяната на местожителството. Тази информация трябва да бъде предоставена на осъденото лице в пенитенциарната институция в писмен вид.
чл.38
Коментар на чл.38 1.
Нарушаване на забраната осъденото лице да заема определени длъжности или да извършва определени дейности от представители на властта, държавни служители, служители.органи на местно самоуправление, държавни или общински институции, търговски или други организации могат да се изразяват в: 1) оставяне на осъдения на длъжност, която му е забранено да заема; 2) официално преместване на осъдения на друга работа с изпълнение на задължения на длъжност, която той няма право да заема; 3) наемане на длъжност, която осъденият няма право да заема; 4) отказ да се изпълнят инструкциите на присъдата за анулиране на разрешението за извършване на забранен вид дейност. 2.
Член 315 от Наказателния кодекс на България предвижда отговорността на лицата, виновни за злоумишлено неизпълнение на съдебен акт, както и за възпрепятстване на неговото изпълнение. Извършителят на такова престъпление може да бъде лице, което упражнява правото да наема и освобождава от него (включително ръководители на кадрови служби), както и служители на органи, упълномощени да отнемат разрешение за извършване на определени видове дейности. Възпрепятстване на изпълнението на присъдата се разбира като всяко действие на тези лица, насочено към невъзможност за нейното изпълнение (например укриване на копие от присъдата, получено от организацията за изпълнение). Злоумишлено следва да се счита неуволнението на осъден от длъжност, която той не е имал право да заема, след предупреждение, направено от УИИ. 4.
Осъден, който е нарушил забраната на съда, не носи отговорност в съответствие с действащото наказателно законодателство. В определени случаи нарушителят може да носи административна отговорност, например за управление на превозно средство, след като го е лишил от правото да го направи. 6.
При установяване на факта на неизпълнение на присъдата от страна на осъденото лице, пенитенциарната институция има право да изключи периода на извършване на забранени дейности от срока на наказанието. Решение за неуреждане на определенвремето в рамките на срока на наказанието се приема от началника на затвора въз основа на документи, потвърждаващи факта на такова нарушение (обяснения, удостоверения, копия от заповеди и др.). Осъденият се уведомява за взетото решение и момента на приключване на изтърпяването на наказанието. 7.
Ако на ЗИИ стане известно, че осъденият извършва забранени за него дейности, несвързани с работа под наем, тя уведомява органа, който упражнява надзор върху съответната дейност, за да я прекрати от осъдения. Осъденият от своя страна се предупреждава за необходимостта да спре дейностите, които са му забранени със съдебната присъда.