Чл.404
Коментар на чл.404
1. Нова редакция на чл. 404 коригира допуснатите от законодателя неточности и го допълва с норма, уреждаща реда за създаване на трудов арбитраж в случаите, когато работниците не могат да прибегнат до организиране на стачка. Това е много важно допълнение, което запълва празнина, която съществува от дълго време. Трябва да се отбележи, че е коригирано и противоречието в наименованието на акта, приет от трудовия арбитраж: сега във всички части на члена посоченият акт се нарича решение.
2. Трудовият арбитраж е един от помирителните органи, създаден за разглеждане на конкретен колективен трудов спор. Подобно на помирителната комисия, тя действа само през периода на разглеждане на спора.
3. Доброволният характер на трудовия арбитраж се проявява преди всичко във факта, че той може да бъде създаден само по споразумение на страните. Ако работодателят избегне създаването на трудов арбитраж, служителите могат да започнат стачка (член 406 от Кодекса на труда), но е невъзможно да се създаде арбитраж и да се разгледа спор в него против волята на една от страните по спора (с изключение на случаите, предвидени в част 7 на член 404).
4. Трудовият арбитраж се създава с прякото участие на страните: те избират трудови арбитри. Това е и едно от проявленията на доброволния характер на трудовия арбитраж. И накрая, решението на арбитража се извършва изключително на доброволна основа - страните сключват специално споразумение за това. Няма механизъм за изпълнение на решението.
5. Представители на работниците и служителите и представители на работодателя (работодателите), заинтересовани от разрешаване на спора, и държавния орган зауреждане на колективни трудови спорове.
За създаване на трудов арбитраж е необходимо да се обърнете към държавния орган за разрешаване на колективни трудови спорове, тъй като той е специално посочен като един от участниците в образуването на трудов арбитраж.
7. Трудов арбитраж се създава не по-късно от 3 работни дни от датата на приключване на предходната помирителна процедура.
8. В съответствие със закона спорът може да се разглежда в трудовия арбитраж в следните случаи:
При непостигане на съгласие в помирителната комисия, ако страните са избрали да разглеждат спора в трудовия арбитраж като следваща помирителна процедура;
При непостигане на съгласие относно кандидатурата на медиатора;
Ако на етапа на медиация не бъде постигнато съгласувано решение, ако страните решат да продължат помирителните процедури;
Когато една от страните по колективен трудов спор избягва участието в създаването или работата на помирителната комисия;
При разглеждане на колективен трудов спор в организации, в които законът забранява или ограничава стачките (член 406 от Кодекса на труда).
Трябва да се отбележи, че параграф 3 от Препоръка № 59 не посочва всички случаи на създаване на трудов арбитраж.
За трудови арбитри могат да бъдат избрани независими експерти, избрани от страните. На практика понякога се опитват да привлекат като трудови арбитри ръководители на по-висш синдикален орган или стопанска организация. Такъв подход към формирането на трудов арбитраж изглежда погрешен, тъй като както по-висшият профсъюз, така и по-висшият ръководен орган не могат да бъдат абсолютно безпристрастни при разглеждането на разногласия между подчинените им субекти.
В момента на разрешението на колективния трудспор, те се освобождават от основната си работа при запазване на средното им трудово възнаграждение (чл. 405 от Кодекса на труда).
12. Тъй като трудовият арбитраж е създаден като независим арбитражен орган, в него не могат да участват представители на работниците и служителите и работодателите, участващи в този спор.
13. Фактът за създаване на трудов арбитраж, както и неговият състав, посочващ председателя, се потвърждават писмено. Препоръки № 59 съветват тези действия да бъдат формализирани в протокола от съвместна среща на представители на страните и държавния орган за разрешаване на колективни трудови спорове, чиято приблизителна форма е предвидена в Приложение 1 към Препоръка № 59.
Протоколът се подписва от представители на страните и съответния държавен орган. Датата на подписването му се счита за ден на създаване на трудовия арбитраж.
Препоръчва се протоколът да отразява условията за участие на трудови арбитри при разглеждането на колективен трудов спор, съгласувайки тези условия с трудовите арбитри, ръководителите на организации, в които работят, и държавния орган (параграф 10 от Препоръка № 59).
В решението за създаване на трудов арбитраж страните и държавният орган за разрешаване на колективни трудови спорове могат да посочат конкретните правомощия, предоставени на трудовите арбитри за разрешаване на този спор. Например, правото да интервюирате служители на организацията, за да включите експерт или консултант.
Препоръка № 59 предлага да се консолидират следните права на трудовите арбитри:
Да изисква и получава от страните необходимите документи и информация по съществото на колективния трудов спор;
Изслушва обяснения и жалби на страните по колективния трудов спор;
Да кани на срещи експерти, компетентни по въпросите на този колективен трудов спор;
Изискване от представители на страните да представят решенията на трудовия арбитраж на вниманието на трудовия колектив;
Предложете възможни варианти за разрешаване на колективен трудов спор (клауза 15 от Препоръка № 59).
16. Трудовият арбитър трябва:
Познават действащото трудово законодателство, по-специално правните норми относно колективните договори и споразумения и реда за разрешаване на колективни трудови спорове;
Овладейте методите за провеждане на договорния процес. Желателно е той да е запознат с основните принципи на работа на синдикалните организации, действащата система за разглеждане на жалби на служители, кадровата политика и други аспекти от живота на организацията, която е страна по колективен трудов спор;
Умейте да анализирате ситуацията, внимателно да оценявате възможните резултати от своите предложения и препоръки, да се стремите да прекратите колективния трудов спор на етапа на разглеждане в трудовия арбитраж. Той трябва да е готов да даде на страните предложения и алтернативи относно процедурата и същността на договорния процес, за да спомогне за успешното протичане на преговорите, а не да оказва натиск върху представителите на страните (Приложение 3 към Препоръка № 59).
17. Важно е да се подчертае необходимостта от добросъвестно отношение на всеки трудов арбитър към възложените му задължения. Трудовият арбитраж трябва да разгледа подробно всички материали по делото, да провери авторитета на представителите на страните, същността на възникналите разногласия и да установи, ако е възможно, всички обстоятелства, които са важни за разрешаването на конфликта.
18. Трудовите арбитри са длъжни да пазят държавна, служебна и търговска тайна при провеждане на помирителни процедури.
Поверителна информация, поверена на трудовите арбитри в процеса на разглеждане на трудов спор, не трябвада бъдат разпространявани и използвани от тях пряко или непряко за лична или друга облага.
Позициите на представителите на всяка от страните, нейните планове и предложения, изразени поверително пред трудовите арбитри, не трябва да се прехвърлят на другата страна без предварителното съгласие на лицата, предоставили съответната информация.
Трудовият арбитър не трябва да приема възнаграждение или ценни подаръци от представители на страните по колективен трудов спор (Приложение 3 към Препоръки № 59).
19. За да се осигури нормалното функциониране на трудовия арбитраж, е необходимо да се решат редица въпроси, предимно относно предоставянето на помещения, предоставянето на офис оборудване и обслужващ персонал (секретар и др.), Плащане, ако е необходимо, за консултации на специалисти и други подобни мерки.
Кодексът не урежда организационното и финансовото осигуряване на дейността на трудовите арбитражи. Такива проблеми трябва да се обсъждат при създаването на този помирителен орган и да се разрешават до известна степен за сметка на страните по спора. В същото време, като се вземат предвид международните правни норми (в съответствие с параграф 1, параграф 3 от Препоръка № 92 на МОТ, помирителната процедура трябва да бъде безплатна), би било препоръчително в бъдеще да се повери организационната и техническата подкрепа за работата на трудовия арбитраж на държавните органи за уреждане на колективни трудови спорове, особено след като те са призвани да съдействат за разрешаване на колективни трудови спорове.
20. Процедурата за разглеждане на спор от трудовия арбитраж (правилата за неговата работа) се определя от страните и държавния орган за разрешаване на колективни трудови спорове при създаването на посочения орган. Правилата могат да определят продължителността на ежедневните срещи; правила за замяна на един отарбитри при болест и други непредвидени обстоятелства; ред за обяснения на страните по съществото на спора; възможността за оспорване на арбитри и др. (параграф 12 от Препоръка № 59).
Второто изискване се отнася до предмета на спора. Тъй като трудовият арбитраж е помирителен орган, създаден за разрешаване на конкретен спор, и като правило е вторият (а понякога и третият) орган, който се опитва да помири страните, за разглеждане се представя само протокол за разногласия, изготвен от помирителната комисия или медиатора заедно със страните по спора. С други думи, предметът на спора - кръгът от въпроси, по които страните не могат да постигнат съгласие, в процеса на разрешаване на спора може да бъде стеснен само чрез постигане на определени компромиси. Недопустимо е да се внасят за обсъждане в трудовия арбитраж искове, които не са разгледани от помирителната комисия.
21. Процедурата за разглеждане на спор от трудов арбитраж се състои от няколко етапа:
Разглеждане на представени от страните документи и материали;
Изслушване на представители на страните;
Изслушване на свидетели и вещи лица при необходимост;
Разработване на препоръки по съществото на колективен трудов спор (клауза 13 от Препоръки № 59).
22. Резултатът от разглеждането на колективен трудов спор в трудовия арбитраж е приемането на решение за неговото уреждане. Съставя се в писмена форма, подписва се от трудови арбитри и се предава на страните по колективния трудов спор.
Решението се взема, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая в строго съответствие с приложимите закони и други регулаторни правни актове в областта на труда.
Решението е задължително за страните по силата на сключения договор за изпълнението му. Споразумението трябва да бъдесключени и изпълнени в писмена форма преди създаването на трудовия арбитраж или едновременно с неговото създаване.
23. Решението на трудовия арбитраж за разрешаване на колективен трудов спор трябва да бъде съставено в писмена форма.
Тази институция не е съд и не принадлежи към съдебната система. Не правораздава и не взема решения, обезпечени с държавна принуда. Неговата основна задача е да насърчава разрешаването на колективни трудови спорове чрез подпомагане на служителите и работодателите при създаването на трудови арбитражи за разглеждане на конкретни колективни трудови спорове и осигуряване на тяхната дейност, по-специално като им предоставя място за срещи и регулаторна рамка.
Наред с подпомагането на страните по колективен трудов спор при създаване на трудов арбитраж, институцията „Трудов арбитражен съд за разрешаване на колективни трудови спорове“ изпълнява и редица други „сродни“ задачи. Сред тях е необходимо да се включи например разпространението на информация за дейността на трудовите арбитражи и институции, т.е. предоставяне на вниманието на заинтересованите страни на данни за състава на трудовите арбитри, разглежданите трудови спорове, установената практика за прилагане на законодателството за колективни трудови спорове, тълкуване на сложни разпоредби на Кодекса на труда и др.
Задължението за създаване на трудов арбитраж при невъзможност за стачка беше предвидено в чл. 406 ТЗ. Тази разпоредба обаче противоречи на разпоредбата на част 1 на чл. 404 от Кодекса на труда, който установява, че трудовият арбитраж се създава само ако страните по спора сключат споразумение за задължително изпълнение на решението му. Сега това противоречие е елиминирано: трудовият арбитраж се създава по изключение при липса на такова споразумение. В същото време решението музадължителни за страните по силата на закона.
Коментари на Кодекса на труда на България
Под редакцията на Орловски Ю. П. 2007 г. Източник: SPS Consultant