Чл.613
1. Задълженото лице се счита за просрочено, ако откаже да приеме правилното изпълнение, предложено от длъжника, или не е изпълнил действията, установени от споразумението, актовете на гражданското законодателство или произтичащи от естеството на задължението или търговските обичаи, преди което длъжникът не е могъл да изпълни задължението си за комуникация.
Кредиторът също се счита за просрочен в случаите, установени в член 545, четвърта част от този кодекс.
2. Ако длъжникът не е извършил действия, преди които длъжникът не е могъл да изпълни дълга си, изпълнението на задължението може да се забави за времето на забавата на длъжника.
3. Длъжникът няма право на обезщетение за загуби, причинени от забавата на кредитора, ако кредиторът докаже, че забавата не е по негова вина или по вина на лицата, на които по закон или по нареждане на кредитора е възложено приемането
4. Длъжникът по парично задължение не дължи лихва за времето на забава на кредитора.
длъжник. Има в чл. 613 от Гражданския кодекс терминът "кредитор" се използва условно, в разбирането на страна по правни задължения, която носи определени задължения и има определени права.
2. Кредиентът се счита за изпаднал в забава, ако е отказал да приеме надлежно изпълнение. В същото време такова изпълнение е дължимо, съответства на чл. 526 от Гражданския кодекс, като се вземе предвид част чл. 612 от Гражданския кодекс, т.е. забава на кредитора е налице и когато той е отказал да приеме просрочената престация, при условие че не е имал право да откаже да приеме изпълнението.
3. Забавата на кредитора е налице и когато страната по задължението не е извършила действията, предвидени в договора, актовете на гражданското законодателство или действията, произтичащи от същността на задължението или обичаитестопански оборот, преди който длъжникът не е могъл да изпълни задължението.
Действията на страната по задължението, която се противопоставя на длъжника, по принцип могат да изключат квалифицирането на поведението на длъжника като нарушение на задължението. По този начин трудовият договор може да установи, че пълното плащане за извършената работа се извършва не по-късно от седем дни след попълването на акта за приемане на извършената работа. Ако изпълнителят в съответствие с договора не е изпълнил работата и не я е предал за приемане, крайният срок, в който клиентът трябва да изпълни задължението си за плащане на извършената работа, не е настъпил. В този случай клиентът (длъжникът) е длъжен да плати за извършената работа, но това задължение не е придобило характера на дълг, а правото на другата страна, съответстващо на това задължение, не е придобило характера на иск. Поради липсата на нарушение на задължението от страна на клиента (платеца), въпросът за неговата отговорност към другата страна изобщо не може да бъде третиран.
Действията на страната по задължението, която се противопоставя на длъжника, не могат да попречат на квалифицирането на поведението на длъжника като нарушение на задължението, но изключват вината на длъжника. Договорът за доставка може да предвижда задължението на доставчика да извършва еднакви месечни доставки на стоки. В същото време договорът може да установи, че доставчикът е длъжен да изпрати стоките на купувачите в съответствие с поръчката, която купувачът е длъжен да изпрати на доставчика не по-късно от 15 дни преди началото на всеки месец. Изпратената от купувача поръчка пречи на доставчика да изпълни задължението си за доставка (извършване на превози) на стоките. Не само като упражнява дължимата грижа, но дори и като предприема всички мерки по силите си, доставчикът не може да изпълни надлежно задължението да доставя стоки равномерно ежемесечно, тъй като това е възможно само акоусловие за получаване на поръчката за изпращане на стоки. В горния пример се изключва вина на доставчика за нарушаване на условията или сроковете за доставка. Но нарушението му на задължението да бъде на разположение: договорът предвижда задължението му да извършва доставката равномерно ежемесечно, което той не е изпълнил правилно. В случая чл. 613 GK.
4. По силата на специално указание във втората алинея на част 1 на чл. 613 и в част 4 на чл. 545 от Гражданския кодекс на последиците от забавата на кредитора, установени с част 2 - 4 на чл. 613 от Гражданския кодекс, възникват и в случаите, когато кредиторът не изпълни задължението си да върне дълговия документ или да издаде разписка, поради което длъжникът придобива право да забави изпълнението.
5. Ако задължението на длъжника е с паричен характер, длъжникът се освобождава от задължението да плаща лихва за цялото време на забавата на длъжника, независимо от начина на забавата.
6. За всички видове задължения длъжникът има право да отсрочи изпълнението за времето на забавата на кредитора. След отпадане на забавата на кредитора длъжникът губи правото на отсрочка на изпълнението, поради което занапред носи отговорност за правилното изпълнение на задължението на общо основание.
7. Анализ на част от чл. 613 от Гражданския кодекс дава основание да се заключи, че законодателят е направил пропуск тук: той не е формулирал общото задължение на кредитора да обезщети длъжника за загуби, причинени от забава по негова (на кредитора) вина, но отбеляза само в случаите, когато длъжникът няма право на обезщетение за загуби, причинени от забавянето на кредитора.
Но при по-задълбочен анализ се оказва, че пропуски няма. Факт е, че понятието "кредитор" в чл. 613 от Гражданския кодекс се използва условно като страна в правни задължения се противопоставя на лице, което е длъжник. Всъщност кредиторът, допуснал забава, е длъжникът, накоито разпоредбите на чл. 623 и 22 от Гражданския кодекс, задължаващи длъжника да заплати вреди. Следователно кредиторът по чл. 613 от Гражданския кодекс, е длъжен да обезщети загубите, причинени на другата страна по задължението, на общо основание. Той е освободен по правилата на част 3 на чл. 613 от Гражданския кодекс от обезщетение за вреди. Следователно посочването в ч. чл. 613 от Гражданския кодекс за освобождаване на кредитора от задължението да обезщети причинените на длъжника загуби, ако кредиторът докаже, че забавата не е по негова вина или по вина на лицата, на които по закон или от името на кредитора е възложено приемането на изпълнението, е само уточнение на общите разпоредби на чл. 614 и 618 от Гражданския кодекс.
В част 2 на чл. 221 от Гражданския кодекс [31] съдържа пряко посочване на правото на длъжника на обезщетение за загубите, причинени му от забава на кредитора.