Човек, възкресен, за да изповяда неизповядан грях - относно духовната заблуда
В тази връзка бих искал да споделя с читателите два известни на мен случая.
За първия ми разказа майка ми, Галина Георгиевна Василик, заслужил лекар, ветеран на труда. Като дете, през далечните четиридесет години, тя чу тази история от съседката си в общински апартамент Нина Ивановна Гнездилова. На свой ред Нина Ивановна беше разказана от нейната леля Анна.
Това беше преди революцията. Леля Анна имаше дядо, името му, мисля, беше Николай. Живееше на село, беше добър работник, пестелив стопанин, благочестив човек. Дойде време дядо Николай да мине по пътя на цялата земя – през болестите и старостта. Разболя се малко и умря. Измиха го, преоблекоха го, извадиха ковчега от тавана, който той лично направи, и поставиха покойника в ковчега в килера. Ковчегът не беше затворен.
Изведнъж роднините чуват глас от килера: „Пуснете ме. Жив съм". Влизат в килера, а дядото седи в ковчега. Близките останали поразени от ужас и изненада, а дядото им казал: „Викайте попа по-бързо. Имам един непризнат грях. За признание ме освободиха от другия свят. Повикали местния свещеник, той бил скептичен и донякъде свободомислещ човек. Имало е такова време - Първата българска революция през 1905 г., когато дори заможни собственици понякога са криели Искра по тавани, а семинаристите са стреляли по ректорите си.
И така, идва свещеникът и дядо Николай му казва: „Отче, изповядай ме. Бях в онзи свят. Там си спомних един забравен грях. И свещеникът му казал: „Спри да разказваш приказки“. И той му каза: „Вярвай ми. Наистина бях там." И попът му казва: „Хайде, ти съчинявай“. А дядо Николай му отговаря: „Искаш ли да го докажа? Нека ти кажа всичките ти тайни молитви, които си чел тайно в олтара. И той започна да му обяснява всичко по ред,започвайки с молитвите на проскомидията: „Ти си ни изкупил от законната клетва чрез Твоята честна кръв“. Бащата онемя. Дядо Николай е бил неграмотен. Не го допуснаха до олтара. Свещеникът винаги си четеше молитви по такъв начин, че дори клисарят не знаеше и не чуваше нищо. И дори дядо ми да знаеше писмото, тогава никой нямаше да му продаде сервизна книжка. Нямаше как да знае всичко това.
Скептицизмът на Батюшкин рухна за една нощ. Той внимателно изповяда дядо Николай, прости му всичките му грехове и след това почти веднага почина. С чиста душа отидох при Бога.