Човекът е инструмент за самопознание на Абсолютния Дух, Философия, За студенти, Статии и обсъждане на въпроси
План на лекцията 1. Хегеловата диалектическа концепция за реалността. 2. Духът като субстанциален принцип на всички неща. 3. Човекът като „съсъд на Божията слава”.
Започвайки в изграждането на своята цялостна система от такива източници като античната философия, християнския мистицизъм и немския романтизъм, Хегел излага концепцията за реалността, която се стреми да съотнесе и обедини човека и природата, духа и материята, човешкото и божественото. Хегел си поставя задачата да обхване всички измерения на битието, като ги комбинира в едно диалектическо цяло. Хегелианската мисъл се основава на разбирането му за диалектиката, според която всички неща се разкриват в непрекъснат процес на развитие и всяко състояние на съществуване неизбежно води до противоположност. Взаимодействието на тези противоположности поражда третия етап, в който противоположностите се обединяват - преодоляват и завършват в един по-висш синтез, който, от своя страна, става отправна точка за следващия диалектически процес на противопоставяне и единство. Хегел твърди, че всички противоположности са логически необходими елементи на една велика истина. Благодарение на непрекъснатия диалектически процес на противопоставяне и единство, светът е вечно в процес на завършване.
Хегел вярваше, че човешкият ум в своето най-високо развитие е в състояние напълно да разбере такава истина, т.к. Видях в човешкия ум израза на универсалния Ум, Дух, Абсолютна Идея. Историята на човешкия ум е самосъзнанието на субекта за себе си и, като следствие, разрушаването на предишната, некритична форма на съзнание. Структурите на човешкото познание не са дадени веднъж завинаги и вечни, както смята Кант, а са исторически обусловени етапи,непрекъснато пребъдващ в диалектическо развитие - докато съзнанието се издигне до абсолютното ниво на себепознание. Всеки етап от философията, започвайки с предсократиците, и всяка от формите, в които мисълта е била облечена през цялата човешка история, е едновременно вид незавършена перспектива и в същото време необходим етап и етап от това интелектуално развитие.
Хегел схваща първичното битие на света - универсалния Разум или Дух - като нещо, което се разкрива в своето създаване и достига своята най-висша реализация в човешкия дух. Според Хегел както природата, така и историята се движат непрекъснато към Абсолюта: универсалният Дух се изразява в пространството като природа, във времето като история.
Хегеловата абсолютна идея е исторически субект и следователно нейното отношение към обекта се формира и формира в процеса на историческото развитие на съзнанието. Духът е субстанциалното начало на всичко съществуващо, а природата, човешкото общество, самият човек са само форми на неговото проявление, неговата другост, неговите случайности. Духът като цяло, като саморазвиваща се субстанция, действа като истински субект с творческа инициатива, но този дух намира своето въплъщение в съзнанието на отделния човек. Отъждествявайки човешката същност със самосъзнанието, Хегел свежда човека до една от неговите абстрактни същностни сили. Човекът със своите мисли, култура и история е съд на Божията слава. Според философа истинският живот на хората не е истински, субстанциален живот, той е само форма на проявление, откриване на един по-дълбок процес – процес, който Хегел нарича живот на духа, на идеята. Оттук нататък истинската реална дейност на човека се представя като дейност, дейност на духа, самосъзнание. Реалната историческа дейност на хоратаизобразен като отливка, откриването на истинската дейност на самосъзнанието и духа.
Отъждествявайки човека със самосъзнанието, разбирайки го като етап от саморазвитието на духа, Хегел представя истинската история на духа като човешка история, история на развитието на човека от някаква естествена индивидуалност до осъзнаването на собствената му същност – до нивото на абсолютното познание. Така духът като цяло, като саморазвиваща се субстанция, действа като истински субект, притежаващ творческа самодейност.
По този начин Хегеловата концепция за реалността, която се стреми да обедини природата и човека, духа и материята, е диалектическа по своята същност. Хегелианската задача е да обхване всички измерения на битието, обединявайки ги в едно диалектическо цяло.
В основата на Хегеловата диалектика е разбирането за битието като непрекъснато развиващ се процес; Абсолютният дух като субстанциално всичко съществуващо, където самият човек, природата, човешкото общество са само форми на неговото проявление, неговите случайности.
Методически препоръки за лекцията
Забележете как познанието при Хегел се оказва самосъзнанието на духа. Подобна логика на разсъждение води Хегел до извода, че човешкото мислене е само едно от проявленията на някакво абсолютно мислене, което съществува извън човека – Абсолютната идея. Анализът на Хегеловата философия трябва да ви помогне да разберете как абсолютизирането на мисленето неизбежно води Хегел до абсолютизирането на основната форма на мислене - концепцията защо то става начало, което е "безкрайна творческа форма, която съдържа пълнотата на съдържанието и в същото време служи като негов източник". Следователно дейността на мисленето и цялата съзнателна целенасочена дейност на хората, която преобразува света, се тълкува от него като творчество,самопознание на „Абсолютната идея”.
1. Антология на световната философия в 4 т. - Т. 3. - С. 234-245. 2. Въведение във философията. В 2 тома Изд. Фролова И. Т. - М., 1989. - 177-187. 3. Гулига А.В. Немска класическа философия. - М., 2001. - 145-167. 4. Хегел Г. Феноменология на духа. – М., 1990. 5. Хегел Г. Философия на правото. - М., 1990. 6. Философия: курс от лекции. А. А. Радугин. Изд. 2. - М., 1996, - С. 147-158. 7. Шаповалов В.Ф. Основи на философията. - М., 2001. - Раздел "Философията на Хегел".
Въпроси на контрола на теоретичните знания
Репродуктивно ниво:1. Каква е основната новост на философските идеи на Хегел? 1. Формулирайте основните принципи на диалектическото мислене на Хегел. 2. Какви периоди от световната история разграничава Хегел?