човешки потребности
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ
Уралски държавен икономически университет
Катедра Икономическа теория
по темата психология.
Изпълнител: ученик гр. ETR - 11 CZK
Еволюцията на живите същества не може да се обясни само с приспособяване към околната среда. Дейността винаги е по-обещаваща от защитата. Потребностите са източник на активност на живите същества. Това са генетични програми, насочени към овладяване на околната среда. Колкото повече нужди има един жив организъм, толкова по-активен е той, толкова по-голяма е експанзията му, толкова по-висока е неговата конкурентоспособност в борбата за съществуване. От всички живи организми, които живеят на Земята, хората имат най-много нужди. Някои хора посвещават цялата си енергия на кариера, други безкористно се занимават с наука, а трети прекарват живота си във философско търсене на смисъла на живота.
1. Потребностите винаги са свързани с чувството на неудовлетвореност на човека, което се дължи на недостиг на необходимото.
2. Потребностите определят селективността на възприятието на света, фиксирайки вниманието на човек върху онези обекти, които могат да задоволят тази нужда („Гладният кръстник има само хляб в ума си“, „Който боли, той говори за това.“)
3. Наличието на потребност е придружено от емоции: първо, когато потребността се засили - отрицателни, а след това - ако е удовлетворена - положителни.
4. Броят на потребностите се увеличава в процеса на филогенезата и онтогенезата. По този начин броят на нуждите се увеличава в еволюционната серия: растения - примитивни животни - високоразвити животни - човек, както и в онтогенетичната серия: новородено - бебе - предучилищна възраст - ученик - възрастен.
5. Човешките потребности образуват йерархична система, където всяка потребност има свое нивозначимост. Като се задоволят, те дават път на други нужди. (Приложение № 1)
Има много класификации на нуждите. Първата класификация разделя всички потребности по произход на две големи групи – природни и културни. Първите от тях са програмирани на генетично ниво, а вторите се формират в процеса на социалния живот.
Биологичните включват желанието на човек да поддържа съществуването си (нуждата от храна, облекло, сън, сигурност, икономия на сила и др.).
Духовните нужди на човек са необходимостта от познаване на света около себе си, желанието за самоусъвършенстване и самореализация, в познаването на смисъла на своето съществуване.
Обикновено човек има повече от десет незадоволени нужди едновременно, а подсъзнанието му ги подрежда по важност, образувайки доста сложна йерархична структура, известна като „пирамидата на Ейбрахам Маслоу“. Според идеята на този американски психолог, долното му ниво се състои от физиологични нужди, след това идва нуждата от сигурност (осъзнавайки която човек се стреми, за да избегне емоцията на страха), по-горе - нуждата от любов, след това нуждата от уважение и признание, а на самия връх на пирамидата - желанието на индивида за самореализация. Тези нужди обаче далеч не изчерпват набора от реални човешки потребности. Не по-малко важни са потребностите от знание, свобода и красота. Следователно има смисъл да се допълни концепцията на А. Маслоу с още няколко нужди.
Физиологични (биологични) потребности
Потребността на човека от храна, напитки, кислород, оптимална температура и влажност, почивка, сексуална активност и др.
Нуждата от сигурност и стабилност
Необходимостта от стабилност на съществуването на сегашния ред на нещата. Увереност в бъдещето, чувството, че нищо не ви заплашва и старостта ще бъде сигурна.
Необходимостта от придобиване, натрупване и улавяне
Необходимостта от не винаги мотивирано придобиване на материални ценности. Прекомерното проявление на тази потребност води до алчност, алчност, скъперничество
Нуждата от любов и принадлежност към група
Нуждата да обичаш и да бъдеш обичан. Необходимостта от общуване с други хора, от участие в група.
Нуждата от уважение и признание
а) желание за свобода и независимост; желание да бъдем силни, компетентни и уверени в себе си.
б) желанието за висока репутация, желанието за престиж, високо социално положение и власт.
Нуждата от независимост
Потребността от лична свобода, независимост от други хора и външни обстоятелства
Нужда от новост
Стремеж към нова информация. Това включва и необходимостта да знаете и да можете да направите нещо.
Необходимостта от преодоляване на трудностите
Потребности от риск, приключения и преодоляване на трудности.
Нуждата от красота и хармония.
Нуждата от ред, хармония, красота
Нуждата от самореализация
Желанието да осъзнаеш своята уникалност, необходимостта да правиш това, което харесваш, за което имаш способности и таланти.
Човек осъзнава свободата на своите действия и му се струва, че е свободен да действа по един или друг начин. Но знанието на човек за истинската причина за неговите чувства, мисли и желания често се оказва фалшиво. Човек не винаги е наясно с истинските мотиви на своите действия и основните причини за своите действия. Както е казал Фридрих Енгелс, „хоратасвикнали да обясняват действията си от мисленето си, вместо да ги обясняват от нуждите си.
биологични нужди. В своите първични биологични форми потребността действа като потребност, изпитвана от тялото в нещо, което се намира във външната среда и е необходимо за неговия живот. Биологичните нужди се дължат на необходимостта от поддържане на постоянството на вътрешната среда на тялото. Стимулираната от тях дейност винаги е насочена към постигане на оптимално ниво на протичане на основните жизнени процеси. Тази дейност се възобновява при отклонение на параметрите на вътрешната среда от оптималното ниво и спира при достигането му.
Биологичните нужди (от храна, вода, сигурност и др.) са общи както за хората, така и за животните. Повечето нужди при животните обаче са инстинктивни по природа. Инстинктите могат да се разглеждат като функционални системи, в които не само свойствата на външни обекти (или живи същества), способни да задоволят тези нужди, са генетично "предопределени", но и основната последователност от поведенчески действия, които водят до постигането на полезен резултат.
Човешките биологични нужди са различни от тези на животните. Основната разлика е на първо място в нивото на социализация на човешките биологични нужди, които могат значително да се променят под влиянието на социокултурни фактори. Така например социализирането на хранителните потребности е породило високо цененото изкуство на готвенето и естетизирането на процеса на хранене. Известно е също, че в някои случаи хората са в състояние да потиснат своите биологични нужди (хранителни, сексуални и др.), водени от цели от по-висок ред.
o необходимостта да заемат определена позиция в тази група вспоред субективната представа на индивида за йерархията на тази група;
o необходимостта от следване на поведенческите модели, възприети в тази група. Те са насочени към осигуряване на взаимодействието на индивида с други представители на неговия вид.
- Идеалните потребности представляват биологично обусловена основа за саморазвитието на индивида. Тази група включва:
o необходимостта от новост;
o необходимостта от компетентност;
o необходимостта от преодоляване.
Потребността от новост е в основата на ориентировъчно-изследователската дейност на индивида и му дава възможност за активно познаване на околния свят. Две групи фактори имат отношение към актуализацията на тази потребност: дефицитът на активиране, който подтиква към търсене на нови стимули (комплексни и променливи), и липсата на информация, която подтиква към търсене на начини за намаляване на несигурността.
Когато се описват потребностите на човешката сфера, понякога информационната потребност се отделя като специален вид нужда, която не е "сензорен глад" като такъв, а нужда от различни стимули. Незадоволяването на информационната потребност може да доведе до смущения не само в психическото равновесие на човека, но и в жизнената дейност на неговия организъм.
Например, при експерименти за пълна сензорна изолация, здрав човек се потапя в специална вана, която му позволява да бъде почти напълно изолиран от сензорни стимули от различни модалности (акустични, зрителни, тактилни и др.). След известно време (за всеки човек е различно) хората започват да изпитват психически дискомфорт (загуба на чувствителност на тялото си, халюцинации, кошмари), което може да доведе до нервен срив.
Проста монотонна рецепторна стимулация(напр. монотонен звук) подобрява състоянието само за кратко време. Въпреки това, ако същите стимули се представят не ритмично, а произволно, благосъстоянието на човека се подобрява. Когато параметрите на стимула остават непроменени, се въвежда момент на несигурност и с това възможността за прогноза, която носи определен смисъл или информация. Това допринася за нормализиране на психическото състояние на човек. По този начин информационната потребност, въпреки че принадлежи към идеалните потребности, придобива жизнено или жизнено значение в човека.
Една от естествените предпоставки за учене, чиито фини физиологични механизми все още не са известни, е необходимостта от компетентност. Проявява се в желанието да се повтаря едно и също действие до пълния успех на изпълнението му и се среща в поведението на висши животни и често малки деца. Адаптивният смисъл на тази потребност е очевиден: нейното задоволяване създава основа за овладяване на инструментални умения, т.е. основа за обучение в най-широкия смисъл на думата.
Необходимостта от преодоляване („рефлексът на свобода“, както го определя И. П. Павлов) възниква при наличието на реално препятствие и се определя от желанието на живо същество да преодолее това препятствие. Рефлексът на свобода е най-силно изразен при дивите животни, стимулът за неговата актуализация е някакво ограничение (препятствие), а безусловното подсилване е преодоляването на това препятствие. Адаптивното значение на тази потребност се свързва преди всичко с мотивацията на животното да разшири своето местообитание и в крайна сметка да подобри условията за оцеляване на вида.