Циркулярно писмо на министъра на външните работи

Циркулярно писмо от министъра на външните работи

изпратено от българския представител в Берлин, Виена, Париж, Лондон, Рим и Цариград

И в двата случая Европа се оказа изправена пред едностранни действия, които въведоха действителни промени в реда на нещата, установен от Берлинския договор.

Междувременно през 1871 г. европейските сили, които участваха в Лондонската конференция, тържествено признаха като основен принцип на международното право разпоредбата, че никоя сила не може да се освободи от задълженията, наложени й от договора, или да промени решението си по друг начин освен със съгласието на договорените страни, чрез приятелско споразумение с тях.

Очевидно е, че всяко отклонение от този принцип е в състояние силно да разклати основите на съществуващия политически баланс и съответно да застраши запазването на световния мир. И всъщност действията на Австро-Унгария и България веднага доведоха до крайно изостряне на положението на Балканския полуостров и хвърлиха Европа в състояние на тревога, която и сега не е отшумяла.

Българският представител в Цариград е инструктиран да заяви пред Високата порта, че според мнението на императорското правителство Берлинският договор не може да бъде променян без съгласие между подписалите го сили.

В същото време внесената от Турция идея за свикване на европейска конференция послужи като претекст за поверителна размяна на мнения между кабинетите; последният не можеше да не признае, че последните събития коренно промениха положението на Балканския полуостров и че следователно конференцията ще трябва да се занимава с други въпроси, които също изискват вниманието на силите, а именно: ревизията на тези решения на Берлинския договор,които с течение на времето са загубили първоначалния си смисъл и намиращи начини за задоволяване на редица справедливи интереси на Турция и балканските държави.

Ваше превъзходителство е запознат с проектопрограмата от 9 точки на конференцията, разработена като основа за споразумение между силите. Повече от два месеца този проект е обект на сложни частни преговори между отделните кабинети, но все още не е постигнато окончателно споразумение по този въпрос.

Основната трудност досега е разликата във вижданията на австро-унгарското и българското царско правителство относно компетентността на бъдещата конференция.

Съгласявайки се въпросите за Босна и Херцеговина, както и за Новобазарския санджак да бъдат включени в програмата на конференцията, Виенският кабинет обаче заявява, че тези два въпроса не трябва да бъдат допълнително обсъждани.

Петербургският кабинет от своя страна не сметна за възможно да се съгласи с подобно виждане.

Ваше превъзходителство, несъмнено го изяснете пред себе си. пълното значение на разногласията, възникнали между нас и виенския кабинет; за щастие сега изглежда възможно да се разреши това несъгласие по начин, приемлив и за двете страни.

В съобщението, което току-що получихме от кабинета във Виена, последният вече не настоява да иска да премахне въпроса за Босна и Херцеговина от всички дискусии на Силите и предлага нов курс на действие, а именно, че кабинетите, без да се ограничават - до конференцията - до съгласието си до едно изброяване на точките от неговата програма, могат да пристъпят към предварителен обмен на мнения по съществото на въпросите, към които се отнасят тези различни точки. Този обмен на мнения би могъл да доведе до възприемането на известни формули, чрез коитоопределят точните граници на преценките на конференцията.

Този метод, при който обсъждането на въпросите на конференцията се заменя с предварителни разговори между кабинетите, не е лишен от значително неудобство в нашите очи, главно поради своята сложност и бавност. Но, от друга страна, не можем да отречем, че той е в състояние да премахне опасността от твърде остри разногласия на самата конференция. Освен това ни се струва, че тя адекватно отразява основния принцип, който подкрепяме от самото начало, а именно, че всички въпроси, включени в програмата, включително точка 2 - Босна и Херцеговина, са от общоевропейски характер, могат да бъдат окончателно решени само със съгласието на всички сили, подписали Берлинския договор, и поради това трябва да бъдат предмет на свободно обсъждане на кабинетите.

При такива условия императорското правителство, желаейки на свой ред да изрази онези помирителни чувства, с които е вдъхновено, е склонно да не възразява срещу споменатия курс на действие; сега се обърнахме към Виенския кабинет с предложение той да съобщи своя проект на другите сили; ако последните изразят готовност да го приемат, петербургският кабинет няма да приеме при последващи преговори да изрази своето мнение по онези точки от програмата на конференцията, които могат да бъдат от особено значение за България.