Цистит при котки и кучета
Циститът (лат. Cystitis) е възпаление на лигавицата на пикочния мехур, срещано при всички животински видове. Възпалителните заболявания на долните пикочни пътища са по-чести при котките, отколкото при кучетата, а циститът, дължащ се на бактериална причина, е по-често срещан при кучета, отколкото при котки.
Напоследък циститът се счита за заболяване на долните пикочни пътища, често неинфекциозно по природа. В допълнение към наличието или отсъствието на инфекциозни агенти, заболяването се различава по тежестта на възпалението и продължителността на курса. Според характера на протичането се разграничават остър и хроничен цистит при кучета и котки, според възникването - първичен и вторичен.
Острата форма на заболяването се проявява с различни видове нарушения на уринирането и безпокойство на животното.Хроничната е по-честа при по-възрастни животни и рядко е придружена от проблеми с уринирането. Основните симптоми на цистит при котки и кучета в този случай са продължително кървене в пикочния мехур. Най-често заболяването е придружено от уретрит, възпаление на лигавицата на уретрата, протичащо с подобни клинични признаци.
Първичният цистит при котки и кучета като самостоятелно заболяване е рядък. Проявява се на фона на намаляване на устойчивостта (стабилността) на тялото поради хипотермия, причинена от действието на ниска околна температура, течения, висока влажност или продължително излагане на животното на студена вода или силен вятър. Причината за тази форма е възходящото проникване на патогени от гениталния тракт (главно при жените). Най-често изолираните бактерии са E. coli, Staphylococcus spp.,Proteusspp., Enterococcusspp., както и други бактерии.
Симптомите на първичен цистит при кучета и котки са остри. Характерен симптом на заболяването е честото болезнено желание за уриниране, докато урината се отделя в малки количества. Поради честите позиви животното става неспокойно. Циститът при животните причинява усещане за постоянно преливане на пикочния мехур, което е причина за честото желание за уриниране. В последните части на урината може да се наблюдава примес на кръв или гной, а самата урина често има миризма на амоняк.
Вторичният цистит възниква най-често като усложнение на заболявания на горната пикочна система, както и при уролитиаза (уролитиаза), простатит (възпаление на простатната жлеза при мъжете), туморни процеси или неврологични патологии. Причината за тази форма на заболяването е проникването на инфекциозни агенти, които причиняват възпаление от бъбреците в пикочния мехур. При уролитиаза стената на пикочния мехур се дразни от солни кристали или техните камъни (уролити). Ако има запушване на уретрата (камъни, неоплазми), процесът на изпразване на пикочния мехур се нарушава, което води до прекомерно разтягане на стените и стагнация на урината. При продължителен ход на заболяването стената на пикочния мехур се удебелява, кръвоснабдяването му се нарушава и могат да се образуват различни видове увреждания на лигавицата (язви, области на некроза, неоплазия). Вторичният цистит може да бъде придружен от рязко повишаване на телесната температура, депресия, жажда, анорексия (липса на апетит), повръщане.
Резултатът от заболяването зависи от причината и тежестта му, а в някои случаи може дори да бъде фатален.
Окончателната диагноза може да бъде поставена само от ветеринарен лекар,въз основа на резултатите от клиничен преглед, ултразвуково изследване (ултразвук) и лабораторни данни.
При диагностицирането на цистит важна роля играят лабораторните изследвания на урината. За общ клиничен анализ урината трябва да се събере в чист, сух стъклен или пластмасов контейнер (за предпочитане стерилен контейнер за еднократна употреба) и да се достави в лабораторията възможно най-скоро. Трябва да се помни, че урината трябва да се изследва в рамките на два часа от момента на вземане на материала, докато е желателно материалът да се транспортира в хладилен контейнер.
За да се разграничи циститът от редица други заболявания, е необходимо да се даде кръв за общ клиничен и биохимичен анализ.
Ветеринарен лаборант лаборатория BIOVETLAB Меркитанова Мария Андреевна
Бясът е инфекциозно заболяване, опасно за животните и хората. Това заболяване се среща във всички страни по света. Характеризира се със 100% летален изход. Причинителят е РНК-съдържащ вирус, принадлежащ към семейството на рабдовирусите. Този вирус има тропизъм към нервната тъкан. Най-високи титри се откриват в мозъка на болни животни. В допълнение, вирусите се намират и в гръбначния мозък, слюнчените и слъзните жлези.
Нашите любими четириноги, пернати, малки и пухкави приятели, живеещи до нас от много години, стават пълноправни членове на нашите семейства. Те споделят нашите радости и нашите скърби, живеят заедно със собствениците на всички значими житейски събития, дават топлина и любов, без да изискват нищо в замяна; те са верни и предани, никога няма да измамят или предадат. Но колкото и да е болезнено, колкото и да е горчиво да разберем, че нашите домашни любимци не могат да живеят вечно, а още по-горчив е фактът, че техният живот, уви, е по-кратък от нашия човешки живот.