Цитати Николай ГОГОЛ, Код на мъдростта

„В пот на лицето си изнасяй хляба си“, каза Бог, след като изгони човек за непокорство от рая и оттогава това стана заповед за човека и който се отклонява от труда, греши пред Бога. –Николай Гогол

„Мъртви души” не уплашиха толкова България и вдигнаха такъв шум в нея, за да разкрият някои от нейните рани или вътрешни болести, а не защото представяха зашеметяващи картини на тържествуващо зло и страдаща невинност. Нищо не се е случило. Моите герои изобщо не са злодеи; ако добавя само една добра черта към някое от тях, читателят ще се примири с всички тях. Но вулгарността на всичко заедно уплаши читателите. Те бяха уплашени от факта, че моите герои следват един след друг, един по-вугален от друг, че няма нито едно утешително явление, че няма къде дори да си почине или да си поеме въздух за горкия читател и че след като прочете цялата книга, изглежда, сякаш току-що е излязъл от някаква задушна маза в Божията светлина. Ще ми бъде простено по-рано, ако сложа картинни чудовища; но вулгарността не ми беше простена. Българинът се плашеше повече от своята незначителност, отколкото от всичките си пороци и недостатъци. Феноменът е прекрасен! –Николай Гогол

"Не", каза си Чичиков, "жените са такъв обект." Тук той махна с ръка: "Просто няма какво да се каже! Опитайте се да разкажете или да предадете всичко, което тече по лицата им - всички тези извивки, алюзии. Но просто няма да предадете нищо! Е, опитайте се, например, да кажете един от техния блясък: влажен, кадифен, сладък - Бог знае какво още нямат! и твърди, и меки, и дори напълно отпаднал или, както казват другите, в блаженство или без блаженство - така че ще се закачисърце и ще води цялата душа, сякаш с лък. Не, просто не можете да запазите думата: галантната половина на човешката раса и нищо повече! ”-Николай Гогол

„Който устои докрай, ще се спаси” – е казал Спасителят и с това вече ни е разкрил цялата тайна на живота, която не искаме дори да погледнем с очите си, не само да разберем. –Николай Гогол

„Моята сила се проявява в немощ“, казва Бог чрез устата на апостол Павел. –Николай Гогол

— Всеки иска любов, госпожо — каза Чичиков. - Какво да правя? А звярът обича да го галят. През плевнята ще залепи муцуната си: на, инсулт! –Николай Гогол

- Има ли още барут в колбите?

- Има още, татко, барут в барутници.

Авторът, създавайки своето творение, изпълнява именно дълга, за който е призован на земята, за който са дадени именно неговите способности и сила, и изпълнявайки го, той едновременно служи на държавата си, сякаш наистина е на обществена служба. –Николай Гогол

Англичанинът е мъж с доста висок ръст, който винаги сяда доста свободно, обръщайки гръб към дамата и поставяйки единия крак върху другия. –Николай Гогол

Басните на Крилов в никакъв случай не са за деца ... Неговите притчи са собственост на хората и съставляват книгата на мъдростта на самите хора. –Николай Гогол

Нещастие е да произнесеш дума на писател в онези времена, когато той е под влиянието на страстни страсти, раздразнение или гняв, или някаква лична неприязън към някого, с една дума, във времена, когато собствената му душа още не е в хармония: от него ще излезе такава дума, която ще отврати всички. И тогава, с най-чистото желание за добро, може да се произведе зло. –НиколаГогол

Бедата е, ако започне да се чува гнила дума за обектите на светци и възвишени; нека се чуе по-добре гнилата дума за гнилите предмети. –Николай Гогол

Бедните селяни работят за нас в пот на лицето си, а ние, като ядем хляба им, не искаме дори да погледнем труда на ръцете им. Това е безбожно. Ето защо Бог ни наказва, като ни изпраща глад, несгоди и всякакви болести, лишавайки ни дори от мизерни доходи. Цели поколения биват жестоко наказвани, когато, забравяйки, че са на света, за да печелят хляб с труд и да обработват земята в пот на лицето си, се докарват до състояние на белоръки хора. Всичко тогава, целият свят се обръща с главата надолу. –Николай Гогол

Без любов към Бог никой не може да бъде спасен. –Николай Гогол

Нищо не правя без молитва. –Николай Гогол

Много ви благодаря, приятели. Ти обогати живота ми много. –Николай Гогол

Благосъстоянието на обществото няма да се подобри нито от бунтове, нито от пламенни глави. Ферментацията вътре не може да се коригира с никакви конституции. Обществото се формира само по себе си, обществото се състои от единици. Необходимо е всяка единица да изпълнява своята функция. –Николай Гогол

Блажен и няколко пъти по-блажен е онзи, на когото е съдено да вкуси за дълги и големи трудове това, което друг за по-малко: душата му ще бъде по-подготвена, по-достойна и ще може да обхване и побере повече блаженство, отколкото душата на другия. –Николай Гогол

Блажен е онзи, който внезапно откъснат от разврата и от подлия влечугски живот, отдаден на далаверата, фалша, предателството, преследвали дните си и плюли върху човешката му душа, сякаш внезапно се събужда във велик момент и точно така пиян, както е способен само българинът,който от мъка внезапно потъва в пиянство, също както пиян от пиянство влиза в трезвеността на душата, великодушно се обявява за злоупотреба, пламва с още по-силна жажда за рая от всеки друг и така става по-възвишен дори от онзи, който е прекарал целия си живот в честност. –Николай Гогол

Бог да ти е на помощ! –Николай Гогол

Бог е върховна радост и затова ние трябва да бъдем също толкова светли и весели. Ние сме весели точно когато всичко се надига срещу нас, за да ни обърка и натъжи. Иначе няма заслуги: не е трудно да сме весели, когато всичко около нас е весело; тогава всеки знае как да се забавлява: и не просветен от вяра, и без никаква твърдост, и не християнин, и езичник тогава знае как да бъде спокоен и да се забавлява. Но достойнството на християнина е да бъде дух без скръб дори в скръбта. Иначе къде е разликата между него и езичника. –Николай Гогол

Бог е светлина и затова трябва да се стремим към светлина. –Николай Гогол

Бог обича смирения грешник, който е с разбито сърце за греховете си, и отхвърля гордия праведен, който не признава себе си за грешник. –Николай Гогол

Бог, воден от велик усет, дава на друг в края това, което на друг в началото. –Николай Гогол

Бог заповяда на човека да работи усилено и след това сам да си изкарва хляба. –Николай Гогол

Бог не се нуждае от вас, за да правите много пари в този свят; парите остават тук. Той има нужда да не бездействате и да работите. Следователно, работейки тук, вие изработвате за себе си Царството Небесно, особено ако работите с мисълта, че работите за Бога. –Николай Гогол

Бог! благослови и даде силата да те обича, пее и хвалиТебе и води всички към хвалата на Твоето свято име. –Николай Гогол

Бог! Бог! не ме оставяй! –Николай Гогол

Бог! колко си добър понякога, дълъг път! –Николай Гогол

Господи, дай ми да обичам още повече хора. Позволете ми да събера в паметта си всичко най-добро в тях, да си припомня по-близо до всички мои съседи и, вдъхновен от силата на любовта, да мога да изобразя. О, нека самата любов бъде моето вдъхновение. –Николай Гогол

Господи, какви прекрасни длъжности и услуги има! как повдигат и радват душата! –Николай Гогол

Господи, какъв живот! вечната борба на мечтите с материалността! –Николай Гогол

Божествената литургия е вечно повторение на великия подвиг на любовта, извършен за нас. Скърбящи от бедите си, човечеството отвсякъде, от всички краища на света викаше към своя Създател - и тези, които бяха в мрака на езичеството и лишени от познанието на Бога - като чуха, че ред и хармония могат да бъдат установени в света само от Онзи, Който, в стройен ред, заповяда да се движат създадените от Него светове. От всякъде копнеещото същество викаше своя Създател. С викове всичко викаше Създателя на съществуването си и тези викове се чуваха по-силно в устата на избраните и пророците. –Николай Гогол

Бракът е такова нещо. Не че е взел такси и е отишъл нанякъде; това е задължение от съвсем друг вид, това е задължение. Сега просто нямам време и след това ще ви кажа какво е това задължение! –Николай Гогол

Нека помолим Бог да ни помогне да прекараме остатъка от дните си в пълен мир със съвестта си, където и да се случи да ги прекараме, и да ни даде поне нещо възможност да се поправим за част от предишното, изкупвайки поне нещо безполезнои безделието на живота ни. –Николай Гогол