Да поговорим ~ Поезия (Авторска песен)
Нека поговорим сърдечно с вас, спокойно, без мъка, откровено: в раздора на чувствата често правим неща, което е равносилно на интравенозна отрова.
Душата ти винаги се е стремяла нагоре, отвъд хоризонта на мечтите, към ръба на Вселената, - веднъж и двамата се откъснахме: ти - към небето, а аз - на тленна земя.
Не за мен - междузвезден полет, мамиш зад себе си в далечината без граници, където само празнотата живее с мечти, няма ад, но не можеш да видиш и рая.
Успокой се, защо ни е Едем, намери извинение за помирение, и нашият тандем отново ще стане синхронен, ще дойде мир в чувствата.
Докато пролетта може да раззелени и локвите не пресъхнат от жегата, камбаната няма да бие за нас, параноята няма да се повтори в сърцата ни.
Приятно ми е да се запознаем!
ЩАСТИЕ и РАЗБИРАТЕЛСТВО за вас!
Но тук въпросът е спорен: когато и двамата са на небето, тогава няма земна опорна точка, а само фантазии. И всеки порив на вятъра може да ги разпръсне като облаци. Ако поне човек е в състояние трезво да погледне на реалността, тогава влюбването може да се превърне в любов за цял живот. Нямам нищо против, че има пълно единодушие в отношенията, общи интереси и т.н., но за такива двойки е много по-трудно да оцелеят без имунитет към неочаквани житейски ситуации. Защо е трудно за актьорите да спасяват семейства? Защо роднините не могат да се женят? В спора се ражда истината, а в единството на противоположностите се раждат нови качества. Нека клонингите са за технически цели. Търсете разликата със себе си в партньора си и се радвайте, ако я има. Успех и любов!
БЛАГОДАРЯ ТИ Владимир! Да, вероятно е по-безопасно и по-лесно да съществуваш с такъв човек. Но докато Той „покрива тила“, героинята може да се почувства изкушена да лети с някогодруги! :)) Но ще се върне ли в безопасно леговище. Въпросът остава открит. )