Данъчна маневра какво е, вдигане на ДДС как ще се отрази на българите, Новини

маневра

Увеличението на цените, прогнозирано от ръководителя на Министерството на труда Максим Топилин, ще се случи по време на данъчната маневра, но няма сигурност, че това ще провокира влошаване на ситуацията с бедността. За товаФБА „Икономиката днес“ каза доцентът от катедра „Финанси“ на Българското училище по икономика проф.Олег Шибанов.

"Фактът, че увеличението на ДДС е пряко свързано с покачването на цените, е безспорен, според различни оценки стоките в България ще поскъпнат с около 1,5 на сто в резултат на данъчната маневра. Не е категорично доказано обаче защо това ще се отрази на нивото на бедността в страната - Централната банка ще следи внимателно ситуацията и няма да допусне рязък скок на инфлацията. Говорейки с цифри, 1,5 на сто поскъпване няма да доведе до увеличение на годишна инфлация от 4 до 5,5 на сто.Тоест шоковите моменти ще се уреждат с други инструменти, защото броят на новите граждани, ако пострадат, е много незначителен“, отбелязва икономистът.

Днес министърът на трудаМаксим Топилин каза, че увеличението на данъка върху добавената стойност до 22%, което Министерството на финансите предлага като част от данъчните маневри за 2018 г., може да доведе до по-високи цени. Това от своя страна заплашва да влоши бедността в България. Министерството на финансите се застъпва за увеличение на ДДС и едновременно с това намаляване на размера на застрахователните премии. Ръководителят на този отдел Антон Силуанов смята, че е необходимо да се намали съвкупната ставка на застрахователните премии и да се прехвърли данъчната тежест върху косвените данъци. По негови изчисления тя ще бъде неутрална за бюджета при нива от 22%. „Застрахователната премия от 22% се компенсира от 22% данък върху добавената стойност“, отбеляза Силуанов.

„Данъчната маневра само се предлага и обсъжда, приема сенай-добре ще е след изборите през 2018г. Дотогава този финансов модел ще бъде добре проучен и изчислен - днес има твърде малко данни, за да се каже уверено как въвеждането му ще засегне различни сектори от живота на страната. Но можем да кажем с увереност, че за бизнеса това е практически „отиване на нула“ - чрез намаляване на застрахователните премии новото ниво на ДДС наистина ще бъде компенсирано. Но бедността в България е относително понятие, в страната има доста голям брой така наречените работещи бедни. И да се обвързва пряко данъчната маневра с ръста на този показател, според мен не е правилно“, подчерта икономистът.

Данъчни маневри: митове и истина

Редица икономисти са на мнение, че данъчната маневра на Министерството на финансите може да намали растежа на БВП на България с 0,9%. Те смятат, че през 2019 г. ръстът на БВП трябва да бъде 2%, но поради въвеждането на данъчни иновации той ще бъде 1,1%. Подчертава се също, че спорният момент в данъчната маневра е оценката на реалната стойност на сивата заетост на населението. Така например зам.-министърът на финансите Владимир Количев съобщи, че строителният сектор в България ще се сблъска с негативни последици от увеличаване на ставката на данъка върху добавената стойност на ДДС до 22%.

"Как данъчната маневра може да повлияе негативно на БВП, камо ли да го намали наполовина, засега не е ясно. Министерството на финансите въвежда инициатива с очакването бизнес предприятията да могат частично да компенсират увеличението на ДДС с увеличение на заплатите поради по-ниски осигуровки. Това е още един аргумент срещу ръста на бедността и рязък спад на БВП. По предварителни данни просто не би трябвало да има такива негативни последици.

Но данъчната маневра трябва да има пряко въздействие върху сенчестия пазар на труда. Исторически упадъктежестта върху бизнеса доведе част от работниците в легалната сфера. Сега, в контекста на рецесия, най-вероятно няма да е възможно да се постигне твърде голям ефект - увеличението на доходите на предприемачите е твърде малко. Но частично определена неформална част от работещите в България ще отидат на "бели" заплати. По-голям ефект ще има, когато можем да говорим за устойчив икономически растеж“, заключава Олег Шибанов.