Данъчни и финансови рискове на търговската и посредническата дейност
Юлия Хачатурян, генерален директор на НИКА, ПЛАН ЗА РИСК
"Планово-икономически отдел", № 11 2015 г
В този материал ще говорим за данъчните рискове, които възникват при извършване на търговски и посреднически операции. Те се осъществяват въз основа на договори за представителство, отделни видове от които са комисионен договор и договор за представителство. В практиката на търговските отношения най-разпространен е комисионният договор. Затова в статията ще използваме термина „агент” и термина „комисионер” като синоними, както и термините „доверител” и „комитент”. Данъчните рискове от такива операции са свързани с твърденията на представители на данъчните власти относно валидността на разходите по споразумения за агенции, валидността на приспаданията на ДДС. Много често структурата на агентските договори се използва за оптимизиране на данъците (например, за да не се плаща ДДС върху авансите) или за минимизиране на данъчната основа чрез интегриране на опростен агент в структурата за продажба на стоки. В такива случаи данъчните власти могат да подадат искове, че данъкоплатецът има неоправдана данъчна облага.
Риск 1. Неоснователни приспадания на ДДС
Риск 2: Искове за данък върху дохода поради липсващ отчет.
Риск 3. Риск от договори с цена плюс
Бих искал да обърна внимание на един важен момент. Международната практика условно разделя договорите на два вида по отношение на компенсацията на разходите, „договори с фиксирана цена“ и „договори с разходи плюс“ (този термин се използва и в МСФО). При договорите с фиксирана цена се посочва точният размер на възнаграждението, при договорите себестойност плюс е възнаграждението на изпълнителя и компенсираните му разходи. Ако в договора за представителство агентът действа поот страна на купувача на услуги (или принципалът е едновременно продавач и купувач на услуги, както в примера с агенция за недвижими имоти), тогава предварително се приема, че този договор е изграден по схемата „разходи плюс“. Рискът от такова споразумение в международната практика е надценяването на разходите за компенсации. С други думи, в този случай съществува възможност за използване на измамна схема, когато в договора с изпълнителя е определена предварително завишена цена, докато изпълнителят ще плати на агента така наречения „откат“. Следователно компенсационната част ще бъде надценена. Да, и данъчните власти може да подозират, че нещо не е наред, виждайки завишени разходи. За да се избегне такъв финансов риск, се препоръчва да се предвиди в договорите, че спестяванията, получени в резултат на ненадвишаване на разходите с определена сума, се изпращат на агента. Разбира се, трябва да се има предвид, че такива спестявания не трябва в крайна сметка да влияят върху качеството на услугата или стоките, закупени за принципала, и следователно изискванията за качеството на стоките (работи, услуги) или ефективността на действията, извършени за принципала, също трябва да бъдат ясно определени.
Риск 4. Данъчен риск, свързан с изплащането на допълнителни възнаграждения
Член 992 от Гражданския кодекс на България гласи, че в случай, че комисионерът е сключил сделка при условия, по-благоприятни от тези, посочени от комитента, допълнителната полза се разпределя поравно между комитента и комисионера, освен ако не е предвидено друго със споразумение на страните.
Риск 5. Обвиняване на комисията и комисионера в получаване на неоправдани данъчни облекчения
Такива такси са възможни, ако дизайнът на договора за представителство, според мнението на данъчния орган, е използван за получаване на данъчни спестявания. Да предположим, че една организация закупува продукт от доставчик,и след това го продава по договор за покупко-продажба. В момента на получаване на авансово плащане от доставчик, фирмата трябва да заплати аванс от него. За да прехвърлите приспадането и да го намалите, използвайте структурата на договора за агенция. Да приемем, че стоките са закупени за 100 рубли (без ДДС) и са продадени за 250 (без ДДС). Ако действаме по договор за продажба, тогава в периода на получаване на авансово плащане (да речем в размер на 100%) ще трябва да платим ДДС от 250 рубли. Впоследствие, когато стоките бъдат изпратени, ние ще приспаднем този ДДС. Но това ще се случи в следващия период. Ако тези отношения са формализирани като агентско споразумение, тогава агентът ще трябва да начисли ДДС не от 250 рубли, а само от агентската такса (150 рубли, разликата между 150 и 100 рубли) и през периода, когато той ще получи наградата de jure. Разбира се, не формализирайте връзката, ако първоначалният продавач и агент са на OSNO, тогава общата сума на ДДС ще бъде платена в бюджета по същия начин. За агента тук е важен въпросът - от каква сума ще плаща данък в момента.
Вторият вариант, когато данъчните власти могат да се интересуват от споразумение за представителство във връзка с възможното получаване от страна на ангажимента на неразумни данъчни облекчения, е следният. Има продавач (на OSNO), който работи директно с купувачи от дълго време.