Декларация за любов към Ирина (Анюта Левая)
(шега от 9 клас)
Посланието ми не е цитат, Не е жълта плака по зъбите. Това е хвалебствена кантата, Душите летят над проза. Нека тези рими не пречат Твоят деликатен музикален слух, Може би ще ги заема от Пушкин, Или може би аз самият не съм халба:
Щом те видях, Така веднага - като на луната. Разбрах - ето моята смърт, И за мен вече няма щастие. Оттогава забравих другите момичета, А през нощта те сънувам: Ще събера малко пари, Гледаш: Ще ти пратя цветя: Но ти не ме забелязваш. Когато те видя, плах съм: Не мислиш за срещи, Но как да запълниш празнината им?
Ирина, скъпа, скъпа, Винаги съм те обичал толкова много, А ти, без да знаеш, Имаше храна и вода Душата ми. Колко често през нощта Събуждах се от щастие, Когато появата ти беше почти със собствените ми очи Видях, любов моя.
Да се върнем в горчивата реалност, Където сме двама и те са много. Разрезът на тази фронталност е Тълпа от твои почитатели. И гневните им лица се подреждат. Не им вярвай, скъпа, не им вярвай! Ти трябва да се гордееш само с мен, Сега ще бъда твоя завинаги! Отхвърлете всички съмнения, Обичай ме, както аз те обичам! Колко жалко, че не си признах по-рано Ти си във всичко, душа моя.
И ако ти си моята принцеса, Косата ми не ти харесва, Тогава ми кажи честно за това - И изобщо ще се обръсна. Заклевам те да не се кълнеш В твое присъствие, скъпа моя, И ако ти е писано да се ожениш - Вземай по-често чук в ръцете си. И също така се ангажирам да спра Пушенето, пиенето и гризането на ноктите си, И ако питате мен, Ще презирам вулгарния личен интерес.
Сега за основното. Утре в десет Ела в моята къща Да закачиш сакото си на кука И да си с мен до пет. Родителите ми са далеч, Никой нямабезпокоят ни. Ще те чакам на входа, В ръцете си китка билки да държа. Нямаше достатъчно пари за астри, Забравете дори за розите. Знаеш къде е апартаментът ми И ще се свържеш по някакъв начин.
Но на уроците утре в училище И няма да го покажа. Сега във вашите ръце и ще Целият ми живот (треперя цял). Сбогом, поздрав, скъпа моя! Е, виж, не ме разочаровай! Изпих отровата на страданието до дъно, Дано щастието предстои. Моята изповед бърза към края, А ти, Ирина, не се срамувай. По-добре си спомни на раздяла Всички наши бъдещи деца.