Демокрация на мошеници и крадци, българска пролет
Аналитикът Наталия Милчакова пише в личния си блог за причините, поради които обикновеният западен човек става все по-разочарован от демократичните ценности.
Но всъщност причината за разочарованието от демократичните идеали е, че западният свят, налагайки вербално своите демократични ценности на всички останали, в действителност ги предава. И така, преди 100 години в демократичните страни се смяташе, че частната собственост на всеки почтен гражданин е свещена, неприкосновена и трябва да бъде защитена от закона. Днес този принцип се разбира по различен начин.
Ако, например, гражданин на САЩ се опита да заграби имуществото на друг гражданин на САЩ чрез изнудване и заплахи, тогава, разбира се, той е нападател, изнудвач, престъпник и трябва да бъде наказан.
И ако гражданин на САЩ се опита да завладее чужда собственост на гражданин на друга държава, например България, или която и да е друга страна, която на Запад принадлежи към групата на развиващите се пазари („развиващи се” или по-точно „високорискови” пазари), то той не е престъпник, а талантлив предприемач и в същото време борец за най-високите стандарти на демокрация и цивилизован пазар. икономика.
Приблизително същото ще се каже и там, на Запад, за ситуация, в която например български гражданин възнамерява да вземе имущество от друг български гражданин, разбира се, чрез заплахи и изнудване. Ако такъв „гражданин” мрази България и българите, споделя западните „демократични ценности”, сътрудничи на западни неправителствени организации, получава грантове от тях и има намерение да го зареже в някоя от цивилизованите западни страни при неблагоприятно за него развитие, то той, от тяхна гледна точка, по дефиниция не може да бъде престъпник, защото е борец за демократични идеали.
Следователно такива явления като феномена на американския нападател Уилям Браудър и особено феномена на тандема Браудър-Навални съвсем не са случайни. На запад вече всеки мошеник и крадец ще го топлят, хранят и галят, стига да е против България и да прави всичко възможно да нанесе реални щети на държавата ни и в крайна сметка на целия народ. Всъщност г-н Браудър по време на дейността си в България направи точно това.
Припомняме, че американският предприемач и финансист Уилям Браудър (по ирония на съдбата внук на един от генералните секретари на Комунистическата партия на САЩ) създаде инвестиционния фонд Hermitage Capital Management в средата на бурните 90-те години (на българския фондов пазар той беше по-известен под съкратеното име Hermitage Capital). Фондът е създаден с наглед съвсем нормални цели: инвестиции в държавни облигации на България и в акции на най-големите български компании.
uilyam_brauder.jpg
Обърнато е внимание обаче на факта, че съучредител на фонда е Републиканската национална банка на Ню Йорк, дъщерно дружество на една от най-големите американски банки Bank of New York, чрез която според ФБР са изпрани парите на семейството и близкия кръг на Елцин, докато Борис Николаевич е бил президент на България. Интересното е, че делото за пране на пари срещу семейство Елцин възниква внезапно, по време на кризата от 1998 г., но само след година бързо замира.
Като се има предвид, че Браудър и неговата фондация в края на 90-те години и до 2006 г. се държаха напълно безнаказано, шантажирайки най-големите български предприятия абсолютно открито, може да се предположи, че в самата България тази фондация е имала много високопоставени покровители. И фактът, че Браудър създаде фонда си точнозаедно с финансовата структура, която би могла да знае много за тайните операции на семейство Елцин, не изглежда като просто съвпадение.
През 2002 г. Hermitage Capital купи около 3% от акциите на Газпром на фондовата борса и впоследствие „налетя“ не на кого да е, а на международния одитор PricewaterhouseCoopers, уж за некачествен одит на газовата корпорация, тъй като от одиторските доклади до Браудър не стана ясно на какви цени Итера купува газ от Газпром. Въпреки това, както Газпром, така и неговият одитор, позовавайки се на официалните документи на корпорацията и международните стандарти за одит, лесно разбиха аргументите на финансовия авантюрист.
Има мнение, че нападенията на Браудър срещу Газпром са причинени не толкова от желанието да печелят бързи и лесни пари от изнудване, а от близостта до някои либерали от обкръжението на Елцин, които мечтаеха да постигнат официално държавно решение за разчленяването на Газпром, докато Елцин беше президент, и след като не успяха да постигнат това по-рано, те се опитаха да си отмъстят.
През 2002-2003 г. Браудър, като миноритарен акционер в Газпром, два пъти се опита да номинира представител на своя фонд в борда на директорите на корпорацията, но безуспешно - фондът вече беше печално известен.
А през 2004 г. Hermitage Capital купи голям дял в Surgutneftegaz на фондовата борса и съди ръководството на петролната компания, тъй като компанията уж има собствени акции в баланса си, които не изкупува, но е длъжна да го направи по закон. Съдът завърши не в полза на фонда, но последствията от него бяха, за съжаление, повишената секретност на петролната компания, което вече предизвика недоволство сред останалите миноритарни акционери.
През 2006 г. Браудър се опита да започне организирана кампания срещуРоснефт, която по това време се подготвяше за преход към единична акция и международно IPO. Той се опита да обвини Роснефт за факта, че в процеса на преминаване към една акция стойността на някои от дъщерните компании на Роснефт беше силно подценена.
Той не успя да докаже това в съда, но както по-късно предположиха някои медии, Роснефт беше принуден да отложи IPO-то за по-ранен период поради това изнудване. В резултат на това компанията пусна акциите си по-евтино от планираното и съответно събра по-малко средства от очакваното.
Според редица медии единствено председателят на борда на директорите на "Роснефт" Игор Сечин може да спре "дейността" на Браудър, по чиято инициатива вероятно Браудър получи забрана за влизане в България. И след известно време започнаха проверки на фонда Hermitage Capital, които показаха, че фондът е придобил акции на някои корпорации незаконно и не е плащал данъци върху получените приходи. През 2008 г. срещу Браудър и неговата фондация е образувано наказателно дело в България. Hermitage Capital беше закрит, а самият Браудър, след като избяга от България, веднага започна кампания за клевета на България и нейните власти в очите на световната общественост.
Между другото, след скандала със Сургутнефтегаз в западната преса се появиха слухове за „милиардите на Путин“, които уж притежават тези същите „собствени акции“ на Сургутнефтегаз. Кой стои зад разпространението на тези слухове не е известно, но има твърде много "случайни" съвпадения.
Г-н Браудър създаде за себе си имидж на пламенен борец за правата на миноритарните акционери, за откритостта и прозрачността на българските корпорации, като подобна доблестна роля беше рекламирана чрез най-русофобските медии, където „борецът за права“ не пропускаше възможността да каже мимоходом, че „България е гадна“ (в оригинал езвучеше като „Русия е гадна“), и че вижда мисията си в това да направи България по-малко „гадна“ страна. Фактът, че за да постигне тази „благородна“ цел, той използва методите на обикновените нападатели и престъпници, Браудър деликатно премълчава.
И още едно "случайно" съвпадение. Малко след ликвидацията на Hermitage Capital Браудър има последовател - неизвестен адвокат Алексей Навални. Като юрист е работил много малко по специалността си, но е имал доста приличен опит в отношенията със западни неправителствени организации, финансиращи българската либерална опозиция, като "обещаващ млад политик", особено след стаж в Йейлския университет.
След като закупи като частен инвеститор малки пакети от акции в Сбербанк, Роснефт, ВТБ и Транснефт, Навални също се опита да изнудва тези корпорации, обвинявайки ги без доказателства в непрозрачност и злоупотреба със средства, което според него нарушава правата на миноритарните акционери.
navalnyy.jpg
Напомням, че почти всички най-големи корпорации в България издават тримесечни консолидирани финансови отчети по международните стандарти, одитирани от водещи международни одиторски компании, а освен това имат в структурите си не само отдели за връзки с акционери и инвеститори, но дори съвети на миноритарни акционери или редовно провеждат срещи с миноритарни акционери.
Опитите за твърда „атака“ на амбициозен адвокат срещу най-големите корпорации завършиха с пълен провал, тъй като големите корпорации му обясниха, позовавайки се на закона, кои документи корпорацията има право да му предостави и кои не, след което по-нататъшните опити за „атака“ станаха безсмислени. успешен нападател отНавални не се получи (както и успешен търговец на дървен материал), но се получи напълно успешен „лидер“ на либералната опозиция, подкрепяна от по-малко от 1% от населението на България.
Сега в интернет има много информация, според която Браудър и Навални са се познавали лично и освен това и двамата вероятно са агенти на британското разузнаване. Може да се отнасяме към тези разкрития по различни начини, но едно е безспорно: нашите „западни партньори“ няма да се спрат пред нищо, за да навредят на българската индустрия, включително и да не се откажат да използват откровени мошеници, измамници, крадци и нападатели за своите политически цели.
И основната сред тези политически цели е възстановяването на елциноподобен режим в България, при който България напълно ще забрави за икономическите и политическите си интереси и послушно ще следва препоръките на Запада, а българските корпорации ще бъдат безсилни срещу атаките на западните рейдери.
Тъй като Западът прави дисиденти и мъченици на „кървавия режим на Путин“ от такава публика, не се учудвам, че един прост западен човек, който е уморен да яде всички тези юфка, става все по-разочарован от демократичните ценности.