Депутатите предложиха да се разширят понятията за самозащита и охрана на дома – Български вестник
С такава инициатива излезе сенатор Антон Беляков. Той внесе в Държавната дума проект за изменение на Наказателния кодекс. Предлага се въвеждането на нови формулировки в чл.37 от Наказателния кодекс „необходима отбрана“. Попадналите по този член не се наказват, а се освобождават, тъй като няма за какво да ги съдим.
Според проекта не трябва да бъде престъпление причиняването на вреда на някой, който незаконно е нахлул в чужда къща или чужда земя.
Идеята се обсъжда отдавна и предизвиква бурни дебати. Поддръжниците на този подход смятат, че на човек трябва да се даде картбланш, за да защити дома си. Според експерти нравите в подземния свят днес са се променили. Преди, например, крадците по принцип избягваха насилието. Ако случайно попаднеха на стопаните си, те просто избягаха.
Сега престъпникът не се колебае да грабне ножа. Освен това много банди действат дръзко. Струва им се, че е по-лесно да убият или наранят собствениците, отколкото да търсят време, когато къщата е празна. Затова престъпниците проникват, когато им е удобно.
Но човек, който реши да отвърне на удара, рискува два пъти. Първият път - в бой с бандити. Второто - в обяснения пред прокурорите. Случи се така, че герой, който защити дома и семейството си, може да бъде привлечен от нас за превишаване на границите на самозащита.
Коментирайки инициативата си пред журналисти, сенаторът припомни историята на сахалинския пенсионер Александър Тарасов, който беше хвърлен в затвора за убийството на крадец. През нощта 26-годишен злодей нахлул в къщата на 70-годишна пенсионерка. Пияният престъпник (мъжът вече е бил осъждан) разбрал, че Тарасов наскоро е получил пенсия и решил да вземе парите. Като че ли младите имат повече нужда от тях. Неканеният гост се подиграл с възрастния мъж, набил го с пръчка. Пенсионерът грабнал нож и убил грабителя. Един удар в сърцето.
Това реши първоинстанционният съдпенсионерът трябваше да издържи. Явно си е струвало да дадем пари и да се надяваме, че престъпникът ще бъде намерен и откраднатото някой ден ще бъде върнато от него. И така самият възрастен мъж беше почти записан като престъпник. Съдът осъди Тарасов на 4,5 години лишаване от свобода в наказателна колония. Пенсионерът е задържан и изпратен в следствения арест. Вярно, втората инстанция отмени присъдата и оправда мъжа. Това се случи, след като случаят с Тарасов предизвика голям резонанс.
И каква би била съдбата на един човек, ако обществото не се застъпи за него?
Мненията на юристите за разширяването на правата на самозащита са диаметрално противоположни. Противниците смятат, че нашите закони все още гарантират правото на защита. Ако въведем презумпцията за невинност на домакина, убил госта, то битовите убийства ще се маскират като самозащита.
По същите причини инициативата не беше подкрепена и от Върховния съд на България. Правителствени експерти припомниха още, че още през 2012 г. пленумът на Върховния съд на България е дал важни разяснения как да се разглеждат делата за самозащита. Основното правило: можете да защитите живота си по всички начини. Такива правни положения са заложени в решението на пленума.
Но на съдилищата е наредено всеки път да проучват подробно ситуацията. Може ли човек наистина да оцени опасността? Състоянието на страх, страх, объркване по време на атаката също може да се превърне в извинение за този, който се защити. Но това е на теория. Но всъщност всеки път много зависи от възгледите на конкретен следовател и съдия. И просто на практика, както обясняват експерти, често възникват проблеми и нашумяли случаи. По данни на Съдебно отделение на Върховния съд през миналата година за превишаване пределите на неизбежна отбрана са осъдени 854 души. От тях 286 души за убийство над необходимотосамозащита. 135 души влязоха в затвора за прекаляване, докато се защитаваха. От тях 52-ма осъдени са убили нападателите. Останалите причиниха известна вреда на здравето на агресорите. С други думи всеки шести обвинен в превишаване пределите на неизбежна отбрана попада зад решетките. Останалите получават хуманни наказания: условна присъда, ограничаване на свободата и др.
"В момента основният принцип е формулата: действията, извършени от жертвата с необходимата защита, и вредата, причинена от тях, не трябва да надвишава вредата, причинена от престъпното посегателство", обясни адвокат Оксана Грикевич пред RG. "Тоест защитата не трябва да бъде по-" опасна "от самото престъпление. В противен случай защитните действия стават престъпни."
Но практиката в подобни случаи не е единна и тя нарича сметката коректна. Идеята беше подкрепена от Павел Ивченков, експерт от правния център "Обществена дума".
"Законодателят се стреми да поддържа баланс, но по този начин поставя законосъобразните граждани наравно с престъпниците, които посягат на чужда собственост, здраве и дори живот", каза той. "Затова предложените изменения, които позволяват на гражданите самостоятелно да защитават своята собственост и своите близки от престъпни посегателства в границите на тяхната собственост, са изключително важни и ще служат като възпиращ фактор за предстоящи престъпления."
Не за първи път се говори за самозащита. И очевидно не е последният. Проблемът е, че няма ясни обяснения какво представлява превишението на самоотбраната. Самото понятие все още не е разписано в законодателството. Следователно всичко зависи от конкретните обстоятелства на инцидента и от това как ги преценяват следователи и съдии.
Анатоли Кучерена, председател на Обществения съвет към МВР на България, доктор по право:
- Темата е много чувствителна и трябва да се подхожда внимателно. На първо място, бих искал да ви напомня, че член 37 от Наказателния кодекс на България гласи, че не е престъпление „причиняването на вреди на извършител в състояние на необходима отбрана, тоест при защита на личността и правата на защитника или на други лица, защитените от закона интереси на обществото или държавата от обществено опасно посегателство, ако това посегателство е съпроводено с насилие, опасно за живота на защитника или друго лице, или с непосредствена заплаха. на такова насилие.” В същото време изрично се посочва, че действията на защитаващия се не превишават пределите на необходимата отбрана, ако това лице поради неочакваността на посегателството не е могло обективно да прецени степента и характера на опасността от нападението. Тоест, например, ако крадец, влязъл в чужда къща, насочи газов пистолет към собственика на дома, той има право да нанесе каквото и да е увреждане на нападателя, тъй като има всички основания да смята, че пистолетът е боен и следователно животът му е в реална опасност.