Десет от най-често срещаните погрешни схващания относно регистрацията

Погрешно схващане №1 В България все още има разрешение за пребиваване

Прописката в България беше премахната през 1993 г. под натиска на международната общност и беше заменена с регистрация на гражданите. Първо Конституционният съд призна прописката за противоречаща на Основния закон, а след това Б. Елцин подписа закона „За правото на гражданите на България на свободно придвижване, избор на местопребиваване и пребиваване в рамките на България“. Основната разлика между регистрационното счетоводство и регистрацията (по смисъла на закона) е процедурата за уведомяване. На практика обаче това съвсем не е така, което е причината терминът „прописка“ да продължи да се използва.

Погрешно схващане №2 Регистрацията по местоживеене в жилище поражда собственост върху това жилище

Собствеността върху жилище и регистрацията са две напълно различни неща. От една страна, гражданите са длъжни да се регистрират по местоживеене, от друга страна, те могат да бъдат дерегистрирани без тяхно съгласие в случай на загуба на правното основание за пребиваване (например прекратяване на договора).

Погрешно схващане #3 Решението за регистрация на гражданин по местоживеене или престой се взема от собственика на помещението

Ако законно пребивавате в жилищен имот, собственост на което и да е лице, трябва да подадете молба за регистрация до съответните органи, като представите лична карта, заявление и документ, потвърждаващ правото на настаняване, а те от своя страна трябва да отбележат избрания от вас факт с бележка в паспорта или удостоверението за регистрация. Това произтича от изискванията на закона и няма нищо общо с желанието на наемодателя. Собствениците на жилищни имоти са отговорни за разрешаването на пребиваване в техния имот.в тях се настаняват нерегистрирани граждани в съответствие с част 2 на член 19.15 от Кодекса за административните нарушения.

Погрешно схващане № 4 Гражданите са длъжни да се регистрират в населеното място, където живеят Такова погрешно схващане е типична проява на инерция на мисленето, то се формира в резултат на прехвърлянето на принципите, които регулираха разрешението за пребиваване в съветско време, към съвременния механизъм за регистрация по местоживеене (престой). Член 6 от закона установява, че гражданин на Руската федерация, който е променил мястото си на пребиваване, трябва не по-късно от седем дни да се обърне към служителя, отговорен за регистрацията, с молба по предписания образец. От тази норма недвусмислено следва, че задължението за регистрация по местоживеене възниква в момента на преместване в жилище, в което гражданинът не е живял преди това. Докато задължението за регистрация възниква изключително в момента на „пристигане от едно населено място в друго“ или „в друго населено място“.

От това следва, че задължението за регистрация възниква при смяна на жилище, дори и в рамките на същото населено място.

Погрешно схващане №5 Гражданите, живеещи в апартаменти под наем, нямат права и могат да бъдат на улицата по всяко време по решение на собственика

Изгонването на граждани от техните жилищни помещения е възможно само на две основания: доброволно; По решение на трибунала. Дори ако живеете в помещенията незаконно, това все още трябва да бъде доказано в съда. В случай, че имате писмен договор за наем със собственика или негов законенпредставител и договорът не е приключил, нито хазяинът, нито съдът могат да ви изгонят без вашето съгласие. Заплахите за изгонване с помощта на полицията също не са основани на закона; Полицията не е упълномощена да се занимава с подобни случаи.

Погрешно схващане №6 Полицейските служители имат право да задържат граждани поради липса на регистрация, да ги доставят в полицейското управление и да налагат глоби

Доставянето и задържането по член 19.15 от Кодекса за административните нарушения е предвидено от закона само ако не е възможно да се състави протокол на място, т.е. всъщност, ако няма празен лист хартия и писалка за писане. Освен това такива действия могат да извършват само районни полицейски служители и представители на миграционната служба. Налагането на глоба също е в тяхната компетентност, но трябва да я платите само ако се признаете за виновен. Ако не, имате 10 дни да обжалвате решението.

Погрешно схващане №7 Ако дойде полицай, ще трябва да го пуснете в апартамента

Това е вярно, но с единствената уговорка: ако има в ръцете си подходящо съдебно решение. В противен случай е по-добре да общувате с него през затворена врата. Съгласно българското законодателство жилището е неприкосновено.

Погрешно схващане #8 Жалбите отнемат време и са неефективни, по-добре е да платите подкуп и да решите всичките си проблеми

Заблуда №9 Регистрацията по местоживеене е навсякъде по света, а България е само сред другите държави

Любимият мит на Лужков, експлоатиран от него през целия му мандат като кмет на столицата, не отговаря на действителността. Германия е единствената страна от "1-вия свят", която има някаква регистрация по пребиваване. Процедурата, наречена KREISVERWALTUNGREFERAT, почти не прилича на българската и всъщностнеговото уведомяване, както на теория, така и на практика. Във всички други цивилизовани страни местоживеенето на гражданите се определя по друг начин и не влиза в задачите на държавата.

Погрешно схващане #10 Разрешението за пребиваване помага в борбата с престъпността и ограничава потока от престъпления

Най-известният случай, който опровергава тази теза, е, че терористите, превзели Норд-Ост, са с „московска регистрация“. Дълбоко прогнилата и тотално корумпирана паспортна и прописка система не може да пречи на престъпниците.