Десет заповеди
Моисей е повече от мъдър лидер на своя народ. Той е духовният баща на нацията. За да се стопят племената в народ и да се издигнат от своето естествено, природно състояние до историческо съществуване, те трябва да се обединят духовно. Кръвната връзка трябва да се развие във връзки, които са циментирани от обща вяра, идеали за праведност и справедливост. Ако в етнически смисъл евреите произлизат от Яков (Израел), то в исторически смисъл те произлизат от Мойсей. Моисей разработи подробен набор от правила, управляващи всички области на живота на хората, от благочестие до елементарна хигиена. Общата основа на този набор са десетте заповеди, които съдържат най-общите религиозни, морални и правни принципи на поведение. Благодарение на тях Моисей придоби значение, което надхвърли еврейско-юдейската култура и стана един от учителите на човечеството.
Първите три заповеди предписват да се почита само Яхве, забраняват създаването на други богове и предупреждават срещу незадължително отношение към инструкциите. Бог. Защо един Бог? Защото там, където се молят на много богове, няма една истина. Яхве е различен, той е един, той е еднакво справедлив към всички.
„Той е Бог на боговете и Господ на господарите, Бог велик, могъщ и страшен, Който не гледа в лицето и не взема подкуп, Който въздава справедливост на сирачето и вдовицата и обича наемателя да му дава хляб и дрехи“ (Втор., 10:17-18).
Предупреждавайки срещу политеизма, практикуван от други народи, Моисей подчертава, че те принасят в жертва своите синове и дъщери на боговете, порязват се, ядат всякакви мерзости, че те магират, гадаят, призовават духове, разпитват мъртвите. Именно срещу това варварство се бунтува Яхве, чиято сила и справедливост се доказва от факта, че той изведе евреите отЕгипетско робство.
Петата заповед предписва почитането на бащата и майката. Неговата необходимост се обяснява не само с фактите на престъпно нарушаване на волята на родителите от деца (например в Петокнижието намираме норма, предвиждаща смъртно наказание за деца, които бият или ругаят баща си и майка си). В контекста на Декалога той придобива особено значение - предназначен е да подчертае, че новият религиозно-национален хоризонт на социално поведение не отменя семейните задължения, вековния закон за почитане на родителите.
Следващите заповеди (от шеста до десета) могат да бъдат характеризирани като норми на отношението на човек към ближните, разбирайки под ближни всички представители на неговия народ и само тях.
„Не отмъщавай и не се гневи на сина на своя народ и обичай ближния си като себе си“ (Лев. 19:18).
Без тази идентификация на ближния със сина на неговия народ е невъзможно да се разбере оригиналността на етиката на Мойсей. Вече подчертахме, че единството на народа и сплотяването му около един Бог, освен прякото поклонение на Бога в установените и задължителни за всички форми, се осигурява и от единни закони. Справедливостта е основната тема, около която се разгръщат противоречивите отношения между хората и Бога.
Петте заповеди, които образуват втората част на Декалога - не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не пожелавай нищо, което принадлежи на ближния ти - просто определят основната мярка за справедливост. Именно тяхното признаване като основа на социалния живот е основният признак на благочестието на хората, а тяхното спазване е критерият за морално достойно поведение.
По съдържание справедливостта, дадена от принципите на Декалога, е равно възмездие. Говорим за принципа на талиона, или възмездието, който се корени в племенните отношения.равен за равен. Това ясно се вижда в примера на принципа „Не убивай“. Имайте предвид, че в духа и буквата на Петокнижието обхватът на изискването „Не убивай“ е ограничен до Израел. Що се отнася до наказанията за отклонение от изискването „Не убивай”, те се състоят в отговаряне на убийство за убийство, ако няма очевидни доказателства, че е извършено неумишлено, осакатяване за осакатяване, според принципа: живот за живот, око за око. Същият принцип на наказание се прилага и в други случаи. По отношение на лъжесвидетел, например, Мойсей предписва:
„Направете с него това, което той намисли да направи на брат си. И изтребете злото от средата си. А останалите ще чуят и ще се уплашат, и няма вече да вършат подобно зло между вас. И окото ти да не щади: живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога” (Втор. 19:19-21).