ДЕТСКА ПСИХОТЕРАПИЯ док
ДЕТСКАТАПСИХОТЕРАПИЯв широкия смисъл на думата включва професионална интервенция, насочена към разрешаване или предотвратяване на психологически проблеми при деца.
Психологични разстройства в детството.Проучвания, проведени в САЩ и други страни показват, че 14-20% от децата са диагностицирани с психологически разстройства, т.е. всяко пето или седмо дете. Тези проценти варират в зависимост от пол, възраст, етнически произход и място на пребиваване. Например, деца на възраст 6–11 години имат повече поведенчески проблеми, отколкото други възрастови групи.
Психичните разстройства при децата се откриват чрез различни методи, включително с помощта на различни тестове, специално организирани разговори (интервюта) и чрез наблюдение на поведението на детето. Родителите и учителите са важен източник на информация. Най-често срещаните разстройства в детската възраст включват разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, поведенческо (проводно) разстройство, опозиционно разстройство (палаво поведение, негативизъм, провокативно поведение), екстремна тревожност, страх от раздяла (раздяла с майка или близък човек), депресия и нарушения в ученето (включително затруднения в ученето, умствена изостаналост, аутизъм и други синдроми). В допълнение, децата може да се нуждаят от психотерапевтична помощ, дори ако нямат психологически разстройства, например в ситуации, когато детето е жертва на сексуален тормоз, развод или пренебрегване от родителите на детето.
За разлика от възрастните, които обикновено сами търсят помощ, детето най-често се насочва към психотерапевт от родители или учители. В много случаи, отнасящи се до детепсихотерапевт се дължи на факта, че детето сериозно разстройва възрастните, нарушава правилата на поведение или има лош контакт с връстници. Повечето от тези деца показват поведенчески проблеми или импулсивност, невнимание и други прояви на разстройство с дефицит на вниманието. Подобни поведенчески разстройства на детето се отразяват силно на най-близкото му обкръжение. Напротив, децата с тревожно-депресивни разстройства страдат преди всичко сами и често не знаят как да привлекат вниманието на тези, които могат да им помогнат.
Видове психотерапияДетската психотерапия се извършва по различни методи, но като правило включва установяване на междуличностни контакти, доверителни отношения и вербална комуникация с детето, както и наличието на определен теоретичен подход, който психотерапевтът се ръководи в работата си. Използват се разговори, игри, ролеви игри, награди за добри дела, обсъждане на положителни примери на поведение, както и помощни средства – настолни игри, учебни помагала, играчки. Цялото внимание на психотерапевта обикновено е насочено към това какво чувства детето, какво мисли и как действа.
Подходите, използвани в детската психотерапия, се различават както по вида на проблемите, към които е насочена, така и по обема на самата психотерапевтична помощ; основните са психодинамичната терапия, поведенческата и когнитивно-поведенческата терапия и семейната психотерапия.
Психодинамичната терапия, фокусирана върху разрешаването на несъзнателни конфликти, се появи една от първите. Тъй като възможностите за вербална терапия в случай на малко дете са много ограничени, са разработени игрови форми на въздействие. Игровата терапия освобождава сдържаните емоции и позволява на детето да изразичувства, които иначе биха останали скрити. Като кани детето да рисува, да играе с играчки или да измисля истории, терапевтът прониква в неговия свят, като полага всички усилия да разкрие вътрешния конфликт, който причинява поведенчески или емоционални смущения.
Когнитивно-поведенческата психотерапия е насочена към формиране на адаптивно поведение и използва подсилване на възнаграждението, както е характерно за самата поведенческа терапия, но отчита и когнитивните процеси, т.е. характеристики на възприятието и мисленето на това дете. С други думи, обръща се внимание на това как детето възприема и обработва информацията, получена по време на психотерапията. Когнитивно-поведенческият подход е фокусиран върху учебния процес, психологическата подготовка на детето за различни непредвидени обстоятелства и подбора на примери за поведение, които то би могло да следва; в същото време този подход включва наблюдение как детето разбира това, което му се преподава.
Семейният подход към психотерапията може да използва всяка от горните стратегии, но той се фокусира върху семейството като цяло, а не само върху детето. В същото време детето се разглежда като продукт на цялата система от взаимоотношения в семейството и именно с него се свързва появата и развитието на детската дезадаптация. Следователно лечението включва взаимодействие с всички членове на семейството.
Решението дали едно дете има нужда от психотерапевтична помощ обикновено се взема съвместно от родителите, терапевта и детето. Когато някакви факти се научат от източници като училище или други членове на семейството, учителите и роднините също трябва да бъдат включени в обсъждането на този въпрос. Понякога това е неспособността на родителите да се справят с детето, техните лични психологически проблеми или семейни проблеми.отношенията водят до сериозни затруднения за детето. Позоваването на различни източници на информация помага да се определи дали е необходимо лечение и да се избере правилният психотерапевтичен подход.
Процесът на лечение.Само посещенията на детето при психотерапевт не дават желания резултат. От съществено значение е детето да се чувства комфортно с терапевта и да участва активно в процеса на лечение. Много психотерапевти твърдят, че участието на детето в психотерапевтичния процес е ключът към подобряване на състоянието му.
Естеството на психотерапевтичната помощ зависи от разстройството, което е възникнало при детето. Поведенческите разстройства и девиантното (свързано с престъпността) поведение се повлияват най-добре от индивидуална и семейна психотерапия. В този случай индивидуалната терапия насажда нови поведенчески умения, а промяната на средата се постига чрез работа с цялото семейство. В друга ситуация на детето могат да бъдат назначени седмични индивидуални психотерапевтични сесии, а понякога е достатъчно участие в специални училищни програми. Някои деца се нуждаят от хоспитализация, като в този случай психотерапията се провежда в стените на медицинско заведение.
Продължителността на терапията варира. Например поведенческата или когнитивно-поведенческата психотерапия отнема няколко месеца, докато психодинамичната терапия продължава по-дълго, често няколко години. Различни изследвания потвърждават ефективността както на поведенческата психотерапия, така и на комбинацията й с когнитивна психотерапия. Установено е също, че по-голямата част от децата, нуждаещи се от психотерапия, се чувстват много по-добре след края на лечението.
Ковалев В.В.Психиатрия на детството. М., 1979 Личко А.Е.Юношеска психиатрия. Л., 1979 Захаров А.И.Психотерапия на неврози при деца и юноши. L. 1982 Rogers K.Поглед към психотерапията. Формирането на човека. М., 1994