Детски фолклорен ансамбъл,Детски ансамбъл в народен стил
Детски фолклорен ансамбъл "Марома-Маромушка" продължава и тази година добрата традиция.. да отбелязва всички празници с български народни обичаи, песни и танци.
От тази година ръководителят на ансамбъла ще бъде солистката на Държавния музикален театър на националното изкуство под ръководството на В. Назаров Екатерина Назаренко! Много накратко за нашия трепетен и много скромен учител):
Екатерина Назаренко през 2007 г. завършва с отличие Свердловския регионален музикален колеж. П. И. Чайковски, катедра соло народно пеене, клас на преподавател Ведерникова Анастасия, художествен ръководител на Свердловската фолклорна рок група "Солстворот". По време на обучението си тя става дипломант 1-ва степен на конкурса „Млади таланти“.
През 2012 г. завършва Руската академия на науките. Соло народно пеене на факултет "Гнесин", клас на професор Татяна Крошилина. Обучавани в спец курс на народния артист и композитор, професор Владимир Назаров. В същото време тя учи актьорско майсторство и поп вокал в Музикалния театър на националното изкуство под ръководството на В. Назаров.
Българската народна песенна култура включва календарни песни от годишния земеделски цикъл, семейно-битови (приспивни, сватбени), епически, исторически, лирически песни, както и хороводни, вечерни, танцови, забавни и гостни песни. От цялото многообразие на българските народни песни във фолклорния репертоар на децата от предучилищна възраст органично се вписват календарни, хороводни, хороводни, забавни песни, отразяващи весело настроение и неизчерпаем оптимизъм. Различни видове бързи песни са обичани от хората: танци, кръгли танци, комични. Те са придружени от движение, танц,хоро, игра, разиграване на съдържанието на песента в лицата. Фолклорът заема важно място в живота на децата в предучилищна възраст. Запознавайки децата с българската народно-традиционна култура, запознаваме ги с различни видове фолклор: народни песни, народни игри, обреди.
Пеенето е физиологичен процес, свързан с дейността на човешкото тяло. Народният стил на пеене е цял комплекс от вокални и изпълнителски средства и техники. Моята задача е да науча певците „да свикнат с народната песен“. Принципът на моята работа с по-малките ученици е игра. За да се учат децата на солово, ансамблово и хорово народно пеене, да се развиват техните гласови способности, да се научат да преодоляват трудностите при изпълнението на народна песен, е необходимо системно вокално обучение.
Системата на моите занятия включва развитие на основни певчески умения: правилно, естествено дишане, продължително, гъвкаво и подвижно звукоиздаване, отчетлива, изразителна дикция, единен начин на пеене и говорене. Певческото обучение винаги протича в тясно взаимодействие на гласа и слуха на певеца.
Натрупването на певчески умения става постепенно, в процеса на систематично изучаване на основните моменти от гласовото производство, като:
Певческите умения постепенно се фиксират. Вниманието на певците започва да се концентрира върху създаването на сценични образи.
Музикалният съпровод е неразделна част от народни изпълнения, игри, кръгли танци, танци. Народната песен има много изразни средства. Нейното изпълнение често е успешно допълнено от инструментален съпровод. Има жанрове народни песни, които исторически не се характеризират с музикален съпровод (ритуален, вокален). Изпълняват се дори хороводни песни с подчертана ладово-хармонична основав миналото "под гласа". Включването на инструменти в народното пеене обогатява художествената палитра на групата.
Концертът е форма на отчитане на творчески постижения, музикално-възпитателна работа. За едно дете са важни не само репетициите в екип, но е важно то да усети към какво трябва да се стреми. Най-достъпната и ефективна форма на музикално-образователна работа с деца са музикалните празници и концертни представления. Сред детските празници може да има такива, посветени на страниците на българския календар: Коледа, Масленица, Среща на пролетта, Жътва и др.
Най-голям възпитателен ефект върху децата има театрализацията на празника, колоритността в оформлението на помещенията, поканите, обличането в народни носии и др. С този подход музикалният празник е средство за самоизява на децата, развитието на тяхната независимост, инициативност, креативност в музикалната дейност.
Основната цел на моите занятия е да възпитам личността на детето с помощта на народната музика, да формирам художествено възприятие за света, да изучавам народните традиции и да развивам творчески способности. В ранна възраст се полагат основите на „културата на личността”, както и основата за цялостното развитие на детето, защото народното творчество не е само пеене, но и хореографско движение, театър и др.
Основната ми задача е да възпитам у децата любов към родната природа, дивата природа, културата и традициите на народа чрез изпълнение на фолклорни произведения. В моите репетиции преобладава игровият момент, чрез играта децата общуват, учат се на приятелство, развиват се физически и духовно.
Фолклорен стил - детски ансамбъл се провежда в две групи: младша и старша, има общи обобщени репетиции.