Диагноза - ракът не е присъда
Ракът е заболяване, което днес може да бъде успешно лекувано. Съвременните методи на терапия позволяват напълно да се победи злокачествената патология, но само при условие, че е открита на ранен етап. В България 60 процента от диагностицираните случаи на рак са в късен стадий, когато е не само трудно, но понякога и невъзможно да се победи болестта.
Защо българите търсят помощ, когато няма почти никакъв шанс за възстановяване? Какво представлява регионализацията на здравеопазването? Как публично-частните партньорства могат да помогнат в борбата с рака? Отговори на тези въпроси в интервю с изпълнителния директор на Сдружение с нестопанска цел „Равно право на живот“, заместник-председател на УС на Асоциацията на онколозите в България, член на Координационния съвет за публично-частно партньорство в здравеопазването към Министерството на здравеопазването на България Дмитрий Борисов.
— Дмитрий, според НП Равно право на живот всяка година 300 000 българи умират от рак, което е десет пъти повече, отколкото от пътнотранспортни произшествия. Освен това, всеки трети пациент - през първата година след диагностицирането. Тревожна статистика, като се има предвид, че много видове рак днес се лекуват успешно. Каква е причината?
Една от основните причини е късното откриване на заболяването. Най-често пациентите отиват при лекаря на етапи III-IV, когато заболяването се е превърнало в проблем на целия организъм, а не само на един орган. На този етап можете само да удължите живота на човек, но не и да го спасите. За съжаление това се дължи на факта, че нямаме изградена култура на редовни профилактични прегледи. И с истории за отговорно отношение към вашето здраве, малко хора ще бъдат принудени да отидатсреща с лекар.
— Какво можеш да направиш?
— Важно е да се популяризират постиженията на съвременната медицина. Диагнозата рак не е смъртна присъда, ако бъде открита навреме – това трябва да е мотивацията за ранна и превантивна диагностика. Днес слушаме истории за ужасите, с които се сблъсква пациентът, когато влезе в нашите клиники. Но никой не говори за обратната страна на медала: българските лекари знаят и могат да лекуват рак. В страната живеят стотици хиляди излекувани. Ако човек знае, че проблемът има ефективно решение, той няма да се страхува да отиде в болницата за общ профилактичен преглед.
Освен това има системи за финансова мотивация по целия свят. Важна роля в тях имат застрахователните компании, които стимулират профилактичните прегледи чрез намаляване на тарифите за доброволни видове застраховки.
—Късното диагностициране на болестта ли е единствената причина за нейната смъртност?
- Другото е недостъпността на лечението, което е следствие от недостатъчното финансиране. Всяка година България губи десетки хиляди пациенти поради повсеместната недостъпност на технологиите, които са световно признати като основни стандарти за лечение. Те включват предимно трансплантация на костен мозък и лечение с таргетни лекарства.
През следващите години, заради „бюджетната маневра“, онкологичната помощ в България може да стане още по-малко достъпна.
— Какво е „бюджетна маневра“ и как ще се отрази на качеството на медицинските грижи?
- "Бюджетната маневра", или регионализацията на здравеопазването, предполага намаляване на федералния дял на финансирането на медицината чрез увеличаване на регионалния. Само 17 от 85-те субекта на България обаче са сравнително добре финансово. Вече много региони не могатнамиране на средства за закупуване на необходимите лекарства и лечение на тежко болни пациенти. А възможността всяка област да има собствен списък с лекарства, отпускани на бенефициентите, лишава българите от равни права за лекарствено осигуряване. Така регионализацията само ще влоши и без това трудната ситуация.
Това до голяма степен се дължи на факта, че не се привличат допълнителни средства за доброволно осигуряване за финансиране на системата за специализирана помощ, така че финансовата тежест е върху плещите на държавата. Проблемът може да бъде решен, ако се обединят държавата, застрахователите, представители на бранша и обществени организации.
— Имате предвид модела на публично-частното партньорство? Как може да поправи ситуацията?
- Точно. Оптималният модел на публично-частно партньорство в тази област изглежда така: държавата финансира определено количество медицинска помощ, а допълнителни средства идват от средствата, изплащани на пациента от застрахователната компания.
Днес в България вече се появяват съответните програми, например„Управлявайте здравето си!“ от LLC IC VTB Insurance. В случай на застрахователно събитие, тоест диагноза рак, на пациента се плащат пари, които той може да похарчи за скъпи лекарства, лечение в чужбина или компенсация за недостиг на семейни доходи. Освен това застраховката включва медицинска помощ, която включва подкрепа и помощ при решаването не само на медицински, но и на организационни, правни и дори психологически проблеми. Например, една от услугите е безплатна повторна проверка на диагнозата от най-добрите специалисти на федерално ниво, тъй като въпросът за правилната диагностика на такива сложни заболявания, особено в регионите, е много остър.
— Оказва се,за да се излекува рак, една политика на MHI, която по закон гарантира безплатно медицинско обслужване, не е достатъчна?
- Човек има право на държавно гарантирана помощ. Но реалността е, че често възможностите на една задължителна медицинска застраховка наистина не са достатъчни. Например необходимото лекарство не е включено в списъка с държавни гаранции или го няма в аптеката, но вместо това се предлага евтино лекарство. Но онкоболният няма време да чака необходимото лекарство. При условията само на държавни гаранции човек не може да получи навременна помощ в пълен размер, тъй като някои заболявания изискват незабавни действия, диагностични прегледи и скъпи лекарства, които не са включени в стандартните ставки на CHI. Така допълнителното доброволно осигуряване може да се превърне във финансова „предпазна възглавница“.
— Как най-общо бихте характеризирали ситуацията с рака в България?
- Ако говорим за динамика, то в България последователно се провеждат доста сериозни реформи в здравеопазването. Чуваме всякакви критики, но като човек, който отдавна е свързан с българската онкология, мога да кажа, че през последните десет години направихме голям пробив по отношение на достъпа до медицинска помощ. През този период държавното финансиране е увеличено над 12 пъти - в абсолютна стойност бюджетът за здравеопазване расте. Но средствата, които се отпускат в момента, все още не ни позволяват да задоволим напълно нуждите на българското здравеопазване.