Диференциална диагноза и лечение на пилородуоденална стеноза

Необходимо е да се разграничи пилородуоденалната стеноза с язвен произход и стеноза, причинена от рак на пилорния стомах.

Пациентите с пептична язвена болест имат дълга история на хронично рецидивиращо заболяване. При пациенти с рак на стомаха анамнезата обикновено е кратка и изтощението настъпва по-бързо. Понякога палпацията на корема може да разкрие тумор.

В случай на ракова спиноза рентгенографията може да разкрие дефект на пълнене в изходната част на стомаха с нормални размери и перисталтика. При стеноза с улцерозен произход се определя разширяването на стомаха, отслабването на перисталтиката.

Наличието на язвена анамнеза обаче не изключва раков процес в стомашната лигавица. Най-информативният диагностичен метод е гастроскопията с биопсия. Откриването на органична пилородуоденална стеноза е абсолютен индикатор за операция.

Хирургичното лечение на цикатрициална стеноза на изходния участък на стомаха се извършва независимо от тежестта на клиничните прояви, степента на разширение на стомаха и забавянето на евакуацията, открити рентгенографски.

При обостряне на пептична язва е необходимо да се проведе курс на противоязвена терапия (2-3 седмици), в резултат на което периулцерозният инфилтрат, оток и спазъм ще изчезнат.

При компенсирана стеноза хирургичната интервенция се предшества от многократна предоперативна подготовка (5-7 дни), включително противоязвена терапия и системна аспирация на стомашно съдържимо (1-2 пъти на ден).

При субкомпенсирана и декомпенсирана пилородуоденална стеноза с тежки нарушения на водно-електролитния баланс и киселинно-алкалното състояние е показана цялостна предоперативна подготовка, включваща следните компоненти:

1) лечение на хиповолемиянарушения чрез въвеждане на разтвори на албумин, протеин, изотоничен разтвор на натриев хлорид. Корекцията на нарушенията на водно-електролитния баланс и киселинно-алкалния баланс се извършва чрез въвеждане на кристалоиди, съдържащи K +, Na +, Cl-. Трябва да се помни, че въвеждането на калиеви препарати е възможно само след възстановяване на диурезата.

На всеки 6 часа пациентът трябва да се инжектира с 500 ml изотоничен разтвор на глюкоза, за да се поддържа водния баланс. Не забравяйте да наблюдавате провежданото лечение, като оценявате общото състояние на пациента, хемодинамичните параметри (кръвно налягане, пулс, почасова диуреза), обема на циркулиращата кръв, киселинно-алкалния статус, плазмените електролити, хемоглобина, хематокрита, креатинина, уреята;

2) противоязвено лечение;

3) систематично аспириране на съдържанието на стомаха 2-3 пъти на ден;

4) адекватно парентерално хранене.

Целта на хирургическата интервенция е да се премахне обструкцията, да се създадат условия за възстановяване на моторно-евакуационната функция на стомаха и да се излекува пептичната язва.

При компенсирана стеноза се извършва селективна проксимална ваготомия. В етапа на субкомпенсация ваготомията се допълва от операции за дрениране на стомаха.

В случай на декомпенсирана стеноза, комбинация от стеноза със стомашна язва и при наличие на интраоперативни признаци на дуоденостеноза, е показана резекция на 2/3 от стомаха или пилорна антрумектомия с ваготомия.