Динамика на реалните доходи - Проблеми на анализа на реалните доходи на населението

В тази част от моята работа са разгледани проблемите на динамиката и структурата на доходите на населението на България, направен е изводът, че задачите за реформиране на сферата на доходите са пряко свързани с преодоляването на рестриктивната политика на трудовите доходи, разгледани са някои проблеми на съвременната политика на доходите на населението в България.

Сегашното ниво на показателите за реалния разполагаем доход на глава от населението и реалната работна заплата на един нает в България все още не е достигнало базовата стойност от предреформената 1991 г. Значителен спад на тези показатели се наблюдава през 1992-1995 г. и се повтаря през кризисните 1998-1999г. Въпреки тогавашната намръщена положителна динамика, когато реалните доходи през 2004 г. спрямо 1999 г. нарастват 1,7 пъти, а реалните заплати - 2,1 пъти, първият показател през 2004 г. възлиза на около 80% от нивото от 1991 г., а вторият съответно едва 70% (табл. 1, фиг. 4.).

Раздел. 1. Динамика на реалния доход, %

Реални разполагаеми доходи на населението

Реално начислени заплати на служител

Горната динамика на доходите в страната през последните почти 15 години е не само резултат от кризисния им спад, но, разбира се, резултат от провежданата рестриктивна политика, съзнателното ограничаване на растежа на доходите. Подобна политика е неадекватна на условията и нивото на икономическо развитие в България, на качеството на работната сила. Тя обрече няколко десетки милиона българи на просешко и полупросешко съществуване. Сегашната средна работна заплата в България е почти 10 пъти по-ниска от тази в повечето развити страни [S. 18, 19]

Фиг.4. Доходите на населението [С. 94, 18]

доходи

Ако вземем предвид покупателната способност на доходите, измерена чрез екзистенц минимума, т.е.размера на средствата, необходими за оцеляване на нивото на биологичния минимум, се вижда, че изоставането на днешния среден доход и работна заплата на глава от населението спрямо показателите отпреди реформата е дори по-голямо от показаното в табл. 1. Така, ако през 2002 г. средният доход и заплати на глава от населението позволяват да се изкупят около 2,2 жизнени минимума (изчислени по методологията от 1998 г.) [24], тогава подобни показатели през 1990 г. са идентични с петте минимума от онова време. Освен това последната е изчислена според по-широк набор от потребителска кошница и според експерти е 2 пъти по-висока от използваната в момента [S. 19, 14].

Разликата в нивото на предреформираните и настоящите показатели на средния доход отразява преди всичко промените в структурата на цените, настъпили през 90-те години на миналия век: очакваното покачване на цените на стоките от първа необходимост, предимно храни (хляб, мляко, риба), и изоставянето на предишната политика за целенасочено поддържане на ниски цени за настоятелни, невзаимозаменяеми други стоки от евтин асортимент, които са в постоянно търсене от масовия потребител. Ниската доходна еластичност на търсенето на най-неотложните стоки дава възможност за цинично повишаване на цените им, разширявайки зоната на така наречената застойна бедност сред населението. В същото време напълно се игнорира опитът на развитите страни, където под една или друга форма има ценова подкрепа за стоки, които се търсят масово от бедните, например мляко в САЩ, лекарства и избрани 15 стоки за бедните в Австрия, както и в много други страни.

Сравнителен анализ на динамиката на показателите за средна заплата по федерални административни области и субекти на федерацията.

  • Сравнителен анализ на динамиката на показателите на средната стойностзаплатите показват значителни разлики в нивата му по федерални административни области и субекти на федерацията (Таблица 2).
  • Въз основа на горните данни могат да се направят следните изводи: във всички федерални административни окръзи има увеличение на диференциацията на нивата на заплатите и това се случва доста неравномерно. В Централния и Уралския федерален окръг диференциацията се е увеличила 2 пъти, в Сибирския и Далечния изток - почти 1,4 пъти, в Северозападния, Южния и Волжския окръзи - в рамките на 1,2-1,3 пъти;
  • съществува и диференциация между федералните окръзи и това се отнася както за минималните, така и за максималните нива на заплатите;
  • най-бързото нарастване на диференциацията се наблюдава в областите с най-високи заплати

Прекомерната териториална диференциация на заплатите води до допълнителни негативни последици:

възпрепятства се създаването на общобългарския и териториалния пазар на труда, което възпрепятства формирането на нормални цени на труда;

расте враждебността на населението на страната като цяло и неговата активна работеща част към гражданите, живеещи на територии с високо ниво на заплати и доходи;

в значителен брой територии с трайно ниски нива на заплати и доходи има недоволство от работата на правителството и други федерални органи.

Тези тревожни явления и процеси убедително потвърждават необходимостта от засилване ролята на държавните гаранции в регулирането на отношенията в сферата на работната заплата. Вече не е възможно да се примирява с подценяването на значението на проблемите на заплатите и доходите: необходими са съответните промени в законодателството.

Раздел. 2Регионална диференциация на заплатите [С.61-62, 8]

Регионална диференциация на заплатите