Дълъг хадис за Джабир и разказ за Абу ал-Яср
3006. Убад Ибн Ал-Уалид Ибн Убад Ибн Ал-Самит каза: „Веднъж излязох с баща си, за да получа знания в този квартал на ансарите, преди да умрат (от старост). Първият човек, когото срещнахме, беше Абу Ал-Яср, спътникът на Пратеника на Аллах. Заедно с него беше неговото момче, което носеше наръч ръкописи. На Абу Ал-Яср имаше наметало и муафирка (вид облекло, което се е произвеждало на село, или в племето муафира - б.р.) Момчето му също имаше наметало и муафирка. Тогава баща ми му каза: „Чичо, виждам, че на лицето ти гори гняв.“ А той: „Разбира се! Такъв и такъв син на такъв и такъв харамия ми дължеше пари. Отидох в дома му и като им пожелах мир, попитах: „Там ли е?“ Те отговориха: „Не“. Тогава синът му излезе при мен, почти в пубертета, и го попитах: "Къде е баща ти?" Той отговори: "Той чу гласа ти и се качи на дивана на майка ми." Тогава казах: "Излизай! Знам къде си!" И той излезе. Тогава го попитах: "Какво те накара да се скриеш от мен?" Той отговори: "Кълна се в Аллах, когато ти казвам, не лъжа. Просто се страхувах, кълна се в Аллах, да ти кажа нещо и да излъжа, да ти обещая нещо и да не го изпълня. Но ти си спътник на Пратеника на Аллах и, в Аллах, бях в трудно (финансово) положение." Попитах: "В Аллах (кълнете ли се)?" Той отговори: "Аллах!" Попитах: "Аллах?" Той отговори: "Аллах!" Попитах: "Аллах?" Той отговори: "Аллах!" И той донесе ръкописа си и го изтри с ръката си, като каза: "Ако имаш нещо, за да покриеш дълга си, плати, а ако не, тогава си решен (от дълговото бреме). Използвам като свидетел гледката на тези мои очи", при тези думи той посочи с два пръста очите си,ушите, и сърцето ми разбра това, - с тези думи той посочи областта на сърцето си, - както Пратеникът на Аллах каза: "Който даде отсрочка на този, който е изпаднал в тежко финансово състояние или премахне (дълга) от него, Аллах ще го осени в сянката Си!" И аз му рекох: „Бих, бе, чичо. По-добре вземи кожуха на момчето си и му дай своя муафир, вземи неговия муафир и му дай своя кожух, тогава и ти, и той ще имате пълно расо“. И той потри главата ми и каза: "Боже! Уреди благодатта в него! О, сине на брат ми! И двете ми очи го видяха, тези мои уши го чуха и това моето сърце го разбра", при тези думи той посочи областта на сърцето си, "като Пратеника на Аллах, той каза:" Храни ги с това, което сам ядеш, и ги обличай в това, в което се обличаш! Да му дам нещо от долния свят е по-малко важно за мен, отколкото ако го е взел от аз от моя Хасанат в Деня на възкресението." След това продължихме и стигнахме до Джабир Ибн Абдуллах в неговата джамия. Той се молеше в един чаршаф, препасан с него. След това прекрачих хората и седнах между тях и киблата, като казах: "Аллах да се смили над теб! Как можеш да се молиш (гол до кръста) в една дреха, въпреки че пелерина ти (лежи) настрани!" И той ми показа в гърдите така, разпервайки пръстите си и леко ги свивайки: "Исках глупак като теб да дойде при мен, така че като ме види как правя това, да направи като мен. Пратеникът на Аллах дойде при нас, а в ръката му имаше китка Ибн Таба (разновидност на фурмите от Медина - б.р.).
с часа, в който Аллах изпълнява всички молби!" Яздихме заедно с Пратеника на Аллах и когато вече беше ашишия (вечерно време), се приближихме до водата, принадлежаща на арабите. Пратеникът на Аллах каза: "Кой ще бъде човекът, който ще ни изпревари, за да покрием язовира с глина, сам се напийтеи ни даде да пием?" Джабир каза: "И тогава станах и казах: "Ето този човек, Пратеника на Аллах!" Тогава Пратеникът на Аллах попита: „Има ли друг човек (който ще отиде) заедно с Джабир?“ И Джабар ибн Сахр стана. Заедно отидохме до кладенеца и изляхме един или два меха от него в езерото. След това го намазвахме с глина (за да не пропуска вода в земята или през камъните в зидарията си - б.р.), и едва след това вкарвахме вода в него и накрая го напълнихме.