Договорът за дарение при условие дали дарителят може да посочи в дарението отлагателно или

Както знаете, стандартната конструкция на сделката за дарение е безвъзмездна и безусловна. Що се отнася до последната характеристика, трябва да се разбере, че тя не изключва възможността за определяне на определени условия от донора, а само ограничава тяхното прилагане в рамките на безвъзмездността. По този начин е очевидно, че използването на разрешителни и отлагателни условияв безвъзмездна сделка, поставяйки възникването и прекратяването на задълженията в зависимост от обстоятелствата,е напълно приемливо.

И така, сделката се счита за извършена при едно от посочените условия, ако при сключването на договора възникването или прекратяването на права и задължения е поставено впряка зависимост от определени обстоятелства, за които не е известно със сигурност относно възможността за тяхното възникване. С оглед на това прилагането на такива условия е възможно само приконсенсусни дарителски сделки.

Съгласно чл. 157 от Гражданския кодекс при определяне на обстоятелствата, в зависимост от това кои права и задължения ще възникнат или отпаднат, страните не могат достоверно да знаят дали те ще настъпят или не. Това обаче не означава, че такива обстоятелства могат да бъдат само събития – според нас те могат да бъдат идействия на страните и други лица. Законът не забранявадобросъвестно съдействие за настъпването на тези събития (клауза 3 от член 157 от Гражданския кодекс) и следователно на действията на страните в известен смисъл може да се придаде стойност на условие.

Същата нормазабранява неправомерното подпомагане и възпрепятстване на настъпването на обусловени обстоятелства. Под тази формулировка следва да се разбира поведение на съответното лице, характеризиращо се с противоправност и противоречащо на устоите на морала.

природаРезолютивните и отлагателните условия следва да се разграничават едно от друго. И така, отлагателните обстоятелства доста често се използват като насърчителна мярка - прехвърлянето на подарък след дипломиране, при получаване на шофьорска книжка и др. Прилагането на разрешителни условия е доста спорен въпрос - те не могат да се използват след прехвърляне на дарение и не могат да бъдат идентични с основанията за отмяна на дарение (член 578 от Гражданския кодекс) и отказ за изпълнение на задължение (член 577 от Гражданския кодекс).

Обстоятелствата, от които зависи възникването или прекратяването на права и задължения, същоне могат да бъдат незаконни, противоправни и неморални.

Явявайки се на П. в уречения час, К. внезапно открива, че донорът е осиновил детето. По този начин влиза в сила посоченото в договора резолитивно условие, което лишава надарения от правото да иска изпълнението на дарението. Считайки такова осиновяване на дете за несправедлива помощ, К. се обърна към съда, за да задължи П. да му прехвърли обещания апартамент.

В съдебното заседание К. аргументира позицията си с факта, че донорът П. е осиновил детето не по-рано от няколко дни преди необходимостта да изпълни задълженията си. Така при осиновяването той се е ръководил от личната изгода да запази апартамента си, а не изобщо от желанието да има дете. Така според К. той неоснователно е допринесъл за настъпване на превъзходното условие, което съгласно ал.3 на чл. 157 от СК, позволява да считаме условието за ненастъпило. Въз основа на това К. моли съда да задължи П. да изпълни задължението си, тъй като то все още не е прекратено. Подсъдимият П. не се яви в съдебно заседание, но в писмените си възражения сочи, че е започнал процедура по осиновяване на дете преди около година, за което осн.документация.

След като изслуша доводите на К., съдът не можа да се съгласи с тях. Според съда, за да се признае препоръчителното условие за ненастъпило, е следвало да се осъществи именно неправомерно съдействие за настъпване на обстоятелството. Под такава помощ трябва да се разбира неправомерно, незаконно и неморално поведение на донора. Въз основа на факта, че действията на П. не съдържат такова поведение, то не може да се нарече нелоялна помощ. Освен това, изхождайки от обратното, съдът прие действията на П. като съвестно съдействие за настъпването на благоприятни за него обстоятелства, което е напълно законно. Въз основа на изложеното съдът отхвърли исковете на К.

Понятието и страните на договора за дарение

Съгласно чл. 572 от Гражданския кодекс на Руската федерация, договорът за дарение еспоразумение за безвъзмездно прехвърляне на едната страна на всякакви имуществени облаги, притежавани от другата страна, или обещание за такова прехвърляне. Подобна сделка, поради общата полезна цел на подаръка, е отделен вид дарение -дарение (член 582 от Гражданския кодекс).

Съгласно общоприетите принципи на гражданското право, страните по сделката за дарение могат да бъдат всеки от субектите на правото -юридически и физически лица, които отговарят на общите изисквания на законодателя за участие в договора. И така,дарител трябва да се счита за лице, надарено с правоспособност, което възнамерява да извърши безвъзмездно отчуждаване на стоката, която му принадлежи на правото на собственост.Готово - лице, което поема собствеността върху прехвърлената от дарителя полза.

Специално внимание трябва да се обърне на възможността за участие в дарението на недееспособен или ограничено дееспособен надарен. И така, недееспособно лице може да участва в сделкасамо чрез своязаконен представител. Непълнолетните и непълнолетните (ограничени в правоспособност) могат лично да участват в тези дарителски сделки, които не изискват нотариална заверка и регистрация на права, ако е необходимо, техните интереси се представляват от законни представители (членове 26, 28 от Гражданския кодекс).

Отбелязваме и някои забрани на законодателя за участие в дарителска сделка. И така, съгласно параграф 1 на чл. 575 от Гражданския кодекс законодателят изключва даренията отнедееспособни и непълнолетни лица, както и от техните представители. Имайте предвид, че това правило не важи за подаръци с малка стойност.

За да противодейства на финансовите злоупотреби в икономическата сфера, законодателят установи забрана за дарениямежду търговски структури (клауза 4 от член 575 от Гражданския кодекс). Подобна забрана обаче създава определени неудобства за предприемачите, по-специално не позволява опрощаване на лоши дългове към контрагенти като подарък и т.н.

Форма на договор

Съгласно разпоредбата на чл. 574 от Гражданския кодекс законодателят допуска две форми на договор за дарение -устна и писмена. Устната форма е приложима за по-голямата част отреалните договори, с изключение на изрично установените изключения, които изискват писмено порицание като един от факторите за валидност на сключената сделка.

Така се установява задължителната писмена форма за:

Друг договор, който изисква писмена форма, енотариално заверено дарение, тъй като устните сделки не могат да бъдат удостоверени. В същото време нотариалната форма не е задължителна за нито един от договорите за дарение.

Недопустимост на насрещно задължение в договор за дарение

Както знаете, основният квалифициращ признак на сделката за дарение е нейниятбезвъзмездност, което означава възможност за определяне на задължения, изключително от една страна - донорът (параграф 1 от член 572 от Гражданския кодекс, параграф 2 от член 423 от Гражданския кодекс). Наличието на насрещно имуществено задължение или представителство от страна на надаренияе недопустимо - наличието им неизбежно води до притворството на договора, което съгласно параграф 2 на чл. 170 от Гражданския кодекс прави сделкатанищожна.

С оглед на изложеното, отбелязваме, че дарението еедностранна облигационна сделка, поради недопустимост на насрещното задължение на надарения, произтичащо от сключения между страните договор. Симулацията на сделката, която следва при наличие на насрещно задължение, е прикритие на една сделка с друга, за да се прикрият истинските намерения на страните, например прикритие на покупко-продажба чрез дарение.

Необходимо е да се разграничи от такова задължениеусловието, че донорът извлича полезни свойства от дарената стока, например дарение на недвижим имот с право на пребиваване на дарителя. Това условиене поражда задължения на надарения, а е само обременяване на дарението, което предхожда дарението, привеждайки го в такова специфично състояние.

Необходимо е също така да се разграничи от насрещно представяне и задължениеусловие за обещание за прехвърляне на дар, поради настъпване на събитие, което пряко зависи от надарения. Такава конструкция ще бъде или договор с определен срок на изпълнение, или направен под отлагателно условие.

В основата си договорът може да съдържа всякакви условия, дори насочени към извършване от страна на надарения на определени действия - основното е, че тене трябва да са насочени към задоволяване на имуществения интерес на дарителя. Дори ако тяхното възлагане до известна степен ще бъде от полза за дарителя, това няма да доведе до преструвка и недействителност на сделката.

Подарък под отлагателно условие

Съгласно ал.1 на чл. 157 от Гражданския кодекс, дарение, извършено под отлагателно условие, е споразумение, според коетовъзникването на задължението на дарителя да прехвърли подаръка на надарения или да го освободи от задължениетосе поставя в зависимост от конкретно обстоятелство, чиято възможност не е известна на страните по сделката. Най-просто казано, отлагателното условие (обстоятелство) е предпоставка за възникване на задълженията на дарителя да предаде дарението.

Въз основа на доктрината на гражданското право и самата норма, уреждаща отлагателното условие, можем да заключим, че има определени изисквания към него. Така че условието трябва да предвижда обстоятелство, което можеда възникне в бъдеще. Ако възникването на задълженията на дарителя е свързано с обстоятелство, което вече е настъпило към момента на сделката, в зависимост от конкретната ситуация, такова споразумение ще бъде признато за нищожно или безусловно.

Освен това не може да се знае от самото начало дали такова обстоятелство ще настъпи или не. С оглед на това,невъзможно е да се счита обещанието за подарък за рожден ден като отлагателно условие, тъй като то определено ще бъде изпълнено. В този случай е налице не условие, а срок за изпълнение на договора.

Освен това също е невъзможно възникването на задължението на дарителя да се постави в зависимост от обстоятелство, за което е надеждно известно, ченяма да настъпи. Подобно на вече настъпилото обстоятелство, в зависимост от конкретната ситуация, такава сделка ще бъде призната за невалидна или безусловна.

Дарението, извършено под отлагателно условие, поражда доста специфични правоотношения между страните по сделката. Така че, дори и след заключениетоот договора, страните все още не са обвързани от правата и задълженията по сключената сделка, ноне могат да се откажат произволно от нея.

При настъпване на отлагателно обстоятелство дарителят има задължение да прехвърли дарението на надарения. В същото време надареният имаправо да изисква от дарителя да прехвърли дарението. Ако дарителят откаже да го изпълни, надареният има право да го задължи да го изпълни чрез съда.

Подарък подлежи на отмяна

Съгласно ал.2 на чл. 157 от Гражданския кодекс, дарение, направено под разделително условие, е споразумение за безвъзмездно прехвърляне на имущество, според коетопрекратяването на вече възникналите задължения на дарителя за прехвърляне на подаръка на надарения се поставя в зависимост от обстоятелства, за които не е известно за възможността за тяхното възникване. Така настъпването на разрешително условиедава на дарителя право да откаже да изпълни задължението си да прехвърли дарението на надарения. Правото на страните да определят самостоятелно такива условия в разпоредбите на договора произтича от нормите на параграф 1 на чл. 407 GK.

Въз основа на факта, че разрешителните условия са насочени към прекратяване на задълженията на дарителя и правата на надарения, е съвсем очевидно, че те могат да се прилагат само преди тяхното изпълнение. Въз основа на това може да се твърди със сигурност, че прилагането на условия за отмяна на задълженията е допустимоизключително при договори за дарение.

В тази връзка условията не трябва да се бъркат с основанията за отказ за извършване на дарение, установени в чл. 577 от ГК, което също не може да се приеме като императивно обстоятелство.

По този начин разрешителните условия, определени от страните, не могат да повтарят основанията за отмяна (член 578 от Гражданския кодекс) илиотказ да се извърши дарение (член 577). Това е не само безсмислено, тъй като прилагането им е възможно, без да е посочено в договора, но и недопустимо, ако се съди по факта, че резолитивните условия и законните причини за разваляне и отказ от изпълнение имат различни правни основания за прекратяване на задълженията на дарителя.

Освен отлагателните условияне могат да бъдат незаконни, незаконни и неморални. В същото време те могат да бъдат от всякакъв характер - от увеличение на заплатата на надарения и завършвайки с появата на деца в донора.

Когато дарителят изпълни договора, т.е. прехвърлянето на дарението на надарения, неговите задължения като страни по сделкатасе прекратяват. Така отпада и възможността за прилагане на дефинираните от страните в договора разделителни условия. След прехвърляне на дарението отмяната на дарениетое допустима само на правно основание, определено в чл. 578 GK.