Доклад на фенове за пътуването до Истра
Разкажете на приятелите си за нас:
Там живееше "куче Москва-Нов Йерусалим". Всъщност по него имахме път към град Истра близо до Москва.
Първоначално мислехме, че нашето трио (аз, Миха и Рома) са единствените, които биха яздили куче, поне сред тези, които редовно ходят на домашни мачове на Локо-2, защото. беше организиран автобус до Истра и обратно за 40 души. Решихме да се качим, незнайно защо и за безопасността на нашата любов към добрите стари електрически влакове, сами. За наша изненада в нашия вагон влязоха още три бойни локомотива като нас, които опустошиха основното лекарство на миниотпътуването – бирата. Сутринта не се чувствах добре и ме болеше гърлото. Реших да го лекувам по оригинален, петградусов начин. Колкото и да е странно, на следващия ден дори нямаше очакваната температура :) И така, на бележка.
Карахме от жп гара Рижски, посетихме я за първи път. Пътуването беше кратко, само 60 км. Контрольорите така и не минаха, така че спокойно и мирно пристигнахме.
На платформата ни очакваше изненада, която ни изненада много. От нашия влак дойде цялата тълпа от онези, които толкова очакваха пътуване с автобус. Първо ги бомбардирахме с шеги. Оказа се, че има каша, в резултат на която в този автобус са отишли съвсем различни хора. Като цяло цялата тази група веднага се отдалечи от нас, с изключение на няколко души, с които атакувахме хранителния магазин.
- Двойно без лук, моля!- нарежда Миха на продавачката. - ? - Двойна без лък. - ? -Добре. Четири бутилки лайм корона и крутони с балист и хрян. Сложете повече хрян, моля! Приблизително такъв диалог беше придружен от покупка, след което Миха счупи бутилка бира точно в магазина, след което стъпи и върху голям фрагмент,умножавайки броя им по 100. На улицата видяхме в каква посока е тръгнала цялата група и мъдро решихме да тръгнем по същия път. Преди мача имаше един час с малко, не исках да закъснявам. Вървяхме около петстотин метра, когато пред нас спря чужда кола, в която седяха две жени в полицейски униформи. Питаха с усмивка къде се намира стадиона, нашите рози никога не ги смущаваха. Тогава друга кола ни попита къде се намира автогарата. След като минахме още малко, решихме да не се поддаваме на изключително простата логика, когато търсим нещо в друг град – да отидем накъдето ни погледнат очите, а да се подсигурим. Красиво чудо-творение на жена, в неофициални дрехи, правилно обясни, че стадионът вероятно е правилен, но е по-добре да попитате другите. Благодарейки й за толкова ценния съвет, продължихме напред. Истра направи много добро впечатление.
Малък уютен град напомни Александров. От едната страна на улицата има ниски жилищни сгради, от другата - зашеметяваща гледка към българските пейзажи: поля, села, гори - бях готов просто да спра и да погледна тази красота.
Скоро срещнахме четирима наши момчета, които категорично отказаха да продължат търсенето на стадиона с нас, защото бяхме с рози. Беше забавно да ги гледаме как вървят по нашите стъпки.) След това се натъкнахме на някои местни фенове. Възрастни в бяло-синьо-жълти шалове, с тях млади момчета, облечени във футболна мода. Нямаше никаква агресия от тяхна страна. Те любезно ни обясниха как бързо да срежем до стадиона, според тях пътуването отнема не повече от пет минути. Сбогувайки се, пожелавайки си късмет, тръгнахме по, очевидно, един от главните площади на града към парка. По пътя видяхме как местните хора започнаха да живеят днешната игра: хората минаватна различни възрасти в шалове на Истра, близо до театъра, където направихме няколко кадъра, група момчета в цветовете на Истра се събраха наоколо.
В парка решихме да объркаме пътеката, така че момчетата след нас да се изгубят малко, за наказание, че отказаха да дойдат с нас. Вървяхме в някакъв горски парк и съзнателно завихме от другата страна, от стадиона, и след като повървяхме малко, изтичахме обратно на десния път. Делото е свършено, всички са объркани, браво. Но ние изтичахме при група момчета с нашите рози, мога да си представя на какви идиоти изглеждахме. Или решиха, че феновете на Истра са ни возили. Самите момчета са местни. Бяха около 8. На някой изобщо не му пукаше за футбол, така че "за компания". Някой по телевизията подкрепи Локо няколко пъти. Един от тях като цяло подкрепяше и Истра, и Локо. И в 1-ви кръг, в Москва, той беше в сектора Истра. Оригиналният пич. И ето ни на стадиона. Картината е следната: ограда, зелена трева в далечината и малки трибуни.
Но пред оградата, проява на гостоприемство: няколко милионери, като видяха тълпата ни да излиза от някои храсти, информираха останалите и в резултат на това около 10 служители на реда застанаха пред нас. След като ни претърсиха, взеха всичко излишно, ни пуснаха на трибуната.
Дадоха ни сектор от четири-пет реда. Бяха окачени много стрии, включително и такива, които още не бяха на Локо-2. Хората се събраха много прилично, макар и не всички дойдоха заради спортния интерес към мача и целта да подкрепят отбора.
По време на играта имаше престрелка с полицията, в резултат на която дузина и половина момчета измиха очите си от лютив спрей. След първото полувреме ме очакваше изненада. Дори повече от. Оказва се, че на 15 метра от нас седи лично Артур Саркисов, с когото се снимах с голяма радост, пожелах му успех, стиснах си ръцете.
След това, връщайки се на подиума, той помоли всички да го нарекат като един от най-добрите ни играчи и голмайстори. Не всички, разбира се, ме подкрепиха и най-вече самият Артър, но все пак се получи приятелски и шумно, сигурен съм, че му беше приятно :) Загубихме мача без резултат - 0:3.
Настроението на много от нас в края на мача беше потискащо. Единици след последния съдийски сигнал аплодираха играчите. Само ние с Миха решихме да подкрепим Саша Криворучко в труден и тежък психологически момент за него, може и някой друг да се окаже разбиращ, но се съмнявам.
Държаха ни в сектора 15 минути, след което ни качиха на автобус, който ни откара до гарата.
Там, като подкупихме малко с бира, отидохме на гарата, чакайки връщащото се „куче“.
В този момент недоразуменията между нас се затвърдиха. Те няма да доведат до нищо добро, сега мачовете на Локо-2 ще бъдат посещавани може би от най-преданите или хора, които са заобиколили „гражданските борби“ от последните месеци. Влакът беше претъпкан, с нас във вестибюла се возеха коне и почти футболни момчета, които не разкриха тайната за кого са. И така нашето пътуване приключи. Върнахме се след около осем, много съзнателно вървяха пеша и не се возиха с нас, които презираха нашето забавление, какво трябва да получите от пътя не само на изходите, но и в градовете близо до Москва. Наздраве за нашите момчета, те умеят да дават положителни емоции!