Доклад – Жанрът на посланието в лириката на Александър Пушкин – Литературата и българският език
Жанрът на посланието в текстовете на Александър Пушкин
Посланието е един от най-древните литературни жанрове. За първи път се появява в произведенията на древните поети: Хорас, Овидий, Катул. Разцветът на жанра на посланието е ерата на класицизма от 17-18 век. Във Франция Боало, Волтер създават класическите примери на посланието; в Германия посланията са написани от Шилер, Гьоте; в България - Кантемир, Ломоносов, Сумароков, Фонвизин. Този жанр е представен и в творчеството на поетите сантименталисти Батюшков и Жуковски, оказали голямо влияние върху ранната лирика на Пушкин.
Темата за приятелството, една от основните в лириката на Пушкин, се развива именно в посланията. През целия си живот Пушкин пише писма до приятели; първите от тях са написани в периода на лицея. Лицеят даде на поета първите му приятели, които станаха скъпи и близки за цял живот. Още през 1817 г. в съобщението „Към албума на Пушчин“ звучи темата за „свещения съюз“ на приятели:
...но с първи приятели
Вашият съюз не е сключен от бърз сън.
Преди страшни времена, преди страшни съдби,
О, скъпи, той е вечен!
Чакаме с копнежна надежда
Минути на свободата на светеца,
Както млад любовник чака
Протокол от първата среща.
При Пушкин интимните чувства не се противопоставят на гражданските идеали, както при Рилеев. Напротив, гражданската доблест в посланието на Пушкин се превръща в ценност на сърцето на поета. Пушкин съчетава преди това несъвместими понятия за любов към жената и любов към Родината.
Посланията, написани от Пушкин по време на южното му изгнание, имат романтичен характер. Например в съобщението „Гъркиня“ Пушкин рисува романтичен образ на лорд Байрон, а в посланието „До Овидий“ той говори за съдбата на великия поет-изгнаник Овидий, намирайки в негомного общо с тяхната съдба.
Приятели мои, нашият съюз е прекрасен!
Той, като душа, е неразделен и вечен...
Където и да ни отведе съдбата
И щастието, където и да го води
Всички сме еднакви: целият свят е чужда земя за нас,
Отечество за нас Царское село.
Бог да ви е на помощ приятели мои
И в бури, и в светска скръб,
В чужда земя, в пустинно море,
И в тъмните бездни на земята!
Ти си кралят: живей сам.
Вървете накъдето ви води свободният ум...
В света няма щастие, но има мир и воля.