Доливо-Доброволски Михаил Осипович (1862-1919)

михаил
Български електроинженер, създател на технологията за трифазен ток.

През 1887 г. М.О. Доливо-Доброволски е поканен да работи в AEG (Allgemeine Elektricitats-Geselschaft), където работи през целия си живот, преминавайки от електротехник до директор на компанията.

Творческа и инженерна дейност на М.О. Доливо-Доброволски беше насочен към решаване на проблеми, които неизбежно ще трябва да бъдат изправени при широкото използване на електричество. Работата в тази насока за необичайно кратко време доведе до разработването на трифазна електрическа система и перфектен дизайн на асинхронен електродвигател, който принципно не се е променил досега.

Основната характеристика на асинхронния двигател Dolivo-Dobrovolsky е ротор с намотка под формата на катерица. Той направи ротора под формата на стоманен цилиндър и постави медни пръти в каналите, пробити по периферията. На челните части на ротора тези пръти бяха електрически свързани помежду си. През 1889 г. М.О. Доливо-Доброволски получава патент за своето изобретение.

Следващата стъпка на М.О Доливо-Доброволски беше преходът към трифазна система. В резултат на изследването на различни схеми на навиване, ученият направи разклонения от три еднакво разположени точки на закрепване на машини с постоянен ток. Така се получават токове с фазова разлика от 120 градуса. По този начин е намерена свързана трифазна система, чиято отличителна черта е използването само на три проводника за пренос и разпределение на електроенергия.

През пролетта на 1889 г. М.О. Доливо-Доброволски построява първия трифазен асинхронен двигател с мощност около 100 W. Този двигател се захранва от трифазен преобразувател с едно рамо и показа доста задоволителни резултати по време на тестовете. Следвайки първотовтори, по-мощен, е създаден от преобразувател с едно рамо и след това започва производството на трифазни синхронни генератори. Още в първите генератори са използвани два основни начина за свързване на намотките: в звезда и триъгълник. В бъдеще М.О. Доливо-Доброволски успя да подобри използването на статора, като използва широко използвания в момента метод, който се състои в това, че намотката се разделя и срещуположните намотки се свързват в противоположни посоки.

Важно постижение на М.О. Доливо-Доброволски беше и фактът, че той направи статорната намотка разпределена по цялата му обиколка. Скоро той направи още едно подобрение: замени пръстеновидната статорна намотка с барабанна намотка. След това асинхронният двигател с катерица придоби модерен вид.

През 1914 г., когато избухва Първата световна война, M.O. Доливо-Доброволски, който запазва българско гражданство, се мести в Швейцария. През 1918 г. той се завръща в Берлин, възнамерявайки да се върне на работа в AEG. Въпреки това, сърдечната болест, която го измъчваше от детството, се влоши.

М.О. Доливо-Доброволски през 1919 г

Литература: Албум Academicum на Българския политехнически институт. - Вписване № 1442. Основният регистър на студентите на Рижския политехнически институт. - Вписване № 1442. Веселовски О.Н. Михаил Осипович Доливо-Доброволски. - М., Л.: ГЕИ, 1958. В памет на Михаил Доливо-Доброволски, Spannung (AEG - Umschau). - Jahrgang 3. - 1929. - № 2. - С. 44.