Дорн и Агутин обсъждат къде е съвременната българска музика (не, не там) (новини)
Героите на две поколения добра поп музика - Леонид Агутин и Иван Дорн - се срещнаха в едно и също студио, за да разберат какво се случва на съвременната сцена, да обсъдят един друг и да се споразумеят за съвместна песен.
"Здравей брато!" - на прага на студиото на Игор Матвиенко стои леко уморен Леонид Агутин, който току-що е слязъл от Лексуса. До пристигането си Иван Дорн успя да си освежи паметта за основните хитове на българския латино поп пропагандист и напълно свикна с ролята на интервюиращ.
ИВАН ДОРН: Днес трябва да имаме непринуден разговор. Първоначално имаше идея да ми зададеш въпроси, но си помислих, че имам много повече въпроси към теб, като човек с опит. Например, винаги съм се чудил откъде имаш цялата тази латиноамериканска тема в музиката?
ЛЕОНИД АГУТИН: Както се досещате, този въпрос съм го чувал сто хиляди пъти от журналисти и имам редица универсални отговори, но по-правилно е музикантът да отговори честно. Вижте, всичко е боса нова - по-бавно, по-бързо, румба, самба. Първоначално е бразилско изобретение, което е преработено от джаз музиканти и след това се премества в поп музиката. Учих в джаз училището и по някакъв начин то самото.
ID: Но имахте ли някаква любима касета, не знам, Jobin (бразилският музикант Antonio Carlos Jobim. - Прибл. GQ), да речем?
ЛА: Знаеш ли какво ще ти кажа? Слава Богу, в началото на 90-те не познавах цялата тази музика. Дай Боже да направя мелодиите по-твърди, по-автентични. Тогава нямаше да има целия този поп успех, нямаше да е възможно да се пишат толкова прости, разбираеми песни.
ID: С удоволствие гледах експеримента ти сАлом Ди Меола (американски джаз китарист, с когото Агутин записа съвместен албум Cosmopolitan Life. - Прибл. GQ). Ясно беше, че от една страна това е вик от сърце, а от друга – крачка към Запада. Сетих се за това, защото и аз наскоро направих такава стъпка.
ЛА: Да, тук те разбирам идеално. Трудността на подобна стъпка е, че има песни, които не могат да се направят не само на български, но изобщо на нито един славянски език. Слагането на български текст на някои мелодии просто няма да стане - жалко за музиката. Но има и обратни случаи - когато работи българският език, който всъщност е много богат. Но не е моя работа да ви разказвам за това.
ID: Сега съм на 28, помниш ли твоите 28? Много искам да разбера, да усетя разликата между нас.
LA: Нека го направим по различен начин. На колко години бяхте, когато написахте Stytsamen?
ID: Бях. 21, да, точно.
LA: Значи беше толкова отдавна? Еха! Когато бях на 21, дори не можех да го правя като теб! Беше такъв срам!
ID: А вие към кого се присъединихте?
ЛА: Работил съм преди Женя Белоусов например.
ID: Уау! Как реагираха на теб?
ЛА: Знаеш ли, тогава такива артисти работеха на големи зали – спортни дворци, стадиони. Тоест вие сте някъде далеч, не се виждате наистина, но музиката е ритмична и като цяло всички я харесаха. И ми се стори, че това е, остава само да говоря по телевизията. В резултат на това всичките ми опити да вляза в ефир завършиха с пълно фиаско. Не ми повярваха с този музон.
ЛА: Ами да, две висши образования са написани на дулото и се опитвам да направя това европопсово. Имах приятелка в института, цигуларка, тя ми каза: "Леня, имаш лице на студент по физика и технологии, каква поп музика? Трябва поне, не знам, да си отгледаш косата или нещо подобно."
ID: Тогава имаше ли дълги коси?
LA: Не, беше като сега. Започнах да пускам косата си, някак постепенно се намери този хипи образ. И това се случи с музона. Имах един човек, който ми помогна да аранжирам песен – много поп също – и така той нае апартамент с барабаниста на Black Coffee. Оттогава не съм го виждал - това беше преди 25-30 години. Този човек даде моите песни на барабаниста за преглед и той каза, че това е някакъв вид глупост, никак не е интересен.
ID: Кога беше песента "Остров"?
LA: Не, много по-рано. Никой не е чувал тези песни и, надявам се, няма да чуе. Така че този барабанист ме попита дали имам нещо друго. Е, казвам, че има една босанова - казваше се, разбира се, "Черно море" и като цяло беше глупава, но по-сложна от гледна точка на музон. И тогава той ми каза: "Ето, това е, което ви трябва!" И в същото време няколко други хора ми казаха, че всички тези мои поп преживявания са добри само за загряване, че не ми отиват. Тук идва Юра Шатунов - и той подхожда. Хората повярваха на неговите сиротни песни с три акорда за белите рози. А ти, казаха ми, си друг човек и няма да работи да заблудиш обществото. И така започнах да мисля за нещо друго.
ID: По едно време много се страхувах да не бъда обсебен от радиоформати. Освен това този страх дойде доста бързо - когато собствените ми приятели музиканти започнаха да отказват да свирят с мен, защото момчетата в двора нямаше да разберат желанието ми да се кача на радиото. И тогава разбрах, че искам сам да диктувам форматите, а не да съм техен заложник. И ти имаше това бунтарство и сега ми каза в гримьорната, че първоначално мислиш в кое радио може да се пусне тази или онази песен. Усещате ли, че сте отрязани от формата или че сте станали заложник на собствената си публика?
ЛА: И хората са такива. Като цяло всичко. Всички са заложници. Най-радикалните експериментатори, най-алтернативните музиканти – все пак те са обичани заради тази алтернативност и по същия начин стават заложници на успеха си. Такива хора не могат да си позволят да се правят на поп, да участват в "Песен на годината" - момчетата няма да разберат. Първоначално заложих на комбинация от красиви думи с красива мелодия, позволявам си, вероятно, малко повече музика, отколкото е обичайно в поп формата - винаги имам някакво соло, изсвирено от страхотен музикант. Но все още работя в поп сегмента и трябва да разбера как публиката ще запомни песента, къде музиката ще завладее хората. Освен това ми харесва. Обичам момента, когато красива, безсрамна мелодия изплува в ума ми. Защото поп дупето е различно. Tears in Heaven от Ерик Клептън е поп песен. Направен е на прости мажорни акорди, но в същото време е необичайно музикален.
ID: Вече е класика. Наясно ли си, че вече си класик?
ID: За младите, за моето поколение. А днес сте много малко сред младите хора. Много ни липсвате. Искам да експериментирате върху себе си и едновременно с нас. мислили ли сте за това
LA: Мислех, разбира се. Но, нали знаете, да флиртуваш с млади е като да си копаеш гроба. Направете същото нещо, което правите, например, вие, аз просто не мога.
ID: Това е разбираемо, но можете да намерите човек, с когото да постигнете някакъв компромис. Знаеш ли как го виждам аз? Да кажем, че няколко млади музиканти работят върху новото ви EP, където те отговарят за аранжимента, а вие отговаряте за мелодията, хармонията и текста. Това би бил 100% готин синтез. Вашата мелодия, хармонии, всички характерни движения нямаше да отидат никъде.
ЛА: Да, страхотно. Обещавам ти, че ще го направя.
ID: Страхотно! Тогававсе пак можеш ли да обещаеш, че ще бъда въведен в този процес?
ID: Страхотно! Това исках. Кажи ми завиждал ли си на колегите си?
ЛА: Да, имаше един такъв случай. Участвах в състезанието "Ялта-92", в което заех първо място. Във втория кръг трябваше да пеят чуждестранен хит – пеех Армстронг. И тогава стоя зад кулисите и чувам някакъв пич да пее блус - да! През 1992 г. не беше така - произношението и изобщо музикалната култура. Нямаше такъв характерен звук. Краката ми се подкосиха, разбрах, че трябва да се откажа - ако такива хора пристигнаха, тогава защо изобщо аз?! С подвити крака отидох да видя кой е и се оказа, че на сцената балетът танцува на саундтрака - като почивка между първа и втора част.
GQ: Ти, Леонид, каза, че за теб е важно, от една страна, да работиш за широка публика, а от друга страна, да го правиш музикално. Къде и за двама ви е линията на компромис между това, което искате, и този много поп формат?
LA: Страхотен въпрос! За мен границата минава там, където започва вулгарността. Не зависи от броя на акордите, нотите или музикалната сложност.
ID: Тогава трябва да разберете критерия за вулгарност.
ЛА: Точно така. Може да има един акорд, може би два, може би трима крадци - и цялата музика се крепи на тях. Това не решава нищо. Имам любима игра в студиото: вземаш готова песен.
Ел Ей Да, поставил си две малко грешни бележки. И се получава много лоша песен! Понякога е много трудно да се обясни разликата между добро и лошо. Случва се диджеи по радиото да ме обвиняват, че усложнявам музиката. Трябва да поясня, че това не е усложнение. Правя музика за образовани - макар и далеч от музика - хора. Само в думите и мелодията няма простотия и дори тромавост. ID вулгаренмузиката няма нужда да бъде разбирана - тя вече е разбрана. Това за мен е критерият за вулгарност.
ЛА: Да, сякаш нищо не е направено.
ИД: Ето ме, например, като слушам песента "На люляковата луна", настръхвам, когато пееш това (пее): "Когато новият ден е уморен." Просто теча! Това е толкова странно и толкова готино! И толкова нежно. Виждам, че всеки вокалист, който пее тази песен, е луд по този ход.
ИД: Честно казано, да. И така, от самото начало на творческия си път мислихте ли за това или не?
ID: Удивително е колко си толерантен. Веднъж казах толкова много глупости за много колеги. По някое време стана ясно, че греша. Има музика, която харесвам и не харесвам. Говорейки лошо за дадена музика, аз обиждам нейните слушатели, което означава, че се държа некоректно. Позволявали ли сте си такава грубост? И тогава стана по-толерантен?
LA: Баща ми беше тур мениджър на известни групи - "Singing Hearts", "Jolly Fellows" - с които имах разлика като вас и мен. Когато бях малък, ходех да усуквам кабелите и да нося апарата. Между другото, когато започнах да записвам нещо сам, баща ми ми помогна да вляза в първата част на един концерт - това беше единственото, което можеше да направи за мен. И така, той просто ме научи на толерантност. Същата вечер Азиза се представи на същата сцена, а по-късно, на един банкет, седях и подигравателно си тананиках някои от нейните песни. Бащата каза: „Или се качи и кажи, че е брилянтно, или си дръж устата затворена. Ти свири там в първия раздел и пет хиляди души дойдоха при този артист.“
GQ: Но тогава пет хиляди дойдоха при вас.
GQ: Не ни остава много време, имам един последен въпрос. Имате ли и двамата някаква рецепта как днесмузикант да стане известен?
ЛА: Мисля, че трябва да търсим и да намираме нови форми. Хората, които продават музика, се закарват в задънена улица, но аз не бих искал да съм там с тях.
ID: Исках да стоя далеч от радиото, но не знаех как да позволя на хората да чуят музиката ми. В резултат на това интернет дойде на помощ и сега искам да стана вестител на свободата за всички музиканти. Има компютър, има музикално разбирателство - друго не е нужно.