Драматичен анализ А

Гръмотевичната буря е драма, написана от А. Н. Островски през 1859 г. Пиесата е създадена в навечерието на премахването на крепостното право.

Действието се развива в малкото търговско градче Калинов на Волга. Животът там е бавен, заспал, скучен.

Главната героиня на пиесата, Катерина, рязко се отличава от другите персонажи в това сънливо кралство. „Идеалността“ на Катерина не е идеалността на една наивна душа. Тя вече е натрупала горчив опит, принуждавайки се да живее с нелюбимия си съпруг Тихон, подчинявайки се на злата си свекърва Кабанихе, свиквайки с мъмренето на Дивата природа, упреците, високите глухи огради, заключените порти. Но тя все още имаше жажда за красота, за нещо, което все още пази впечатления от детството.

Неочаквано желание да лети като птица, спомен за стълб от светлина в църквата, където облаците изглежда вървят и пеят ангели, и спомени от младостта - всичко това говори за романтиката и таланта на Катерина, която не резонира в скучен живот с Тихон, където страхът е над всички, където всички хора са „гръмотевична буря“.

Гръмотевична буря в пиесата е многозначно понятие. Това е атмосферно явление и духовен катаклизъм, и страх, страх от наказание, грях, човешка присъда.

Греховната любов на Катерина към Борис, честен, мил, достоен, но слабохарактерен човек, е пътят към нейната смърт, защото в арогантните условия на живот свободното чувство е обречено на смърт. Надарената, цяла, много впечатлителна Катерина не можеше, като Варвара и Кудряш, да живее в тайна, крадска любов и затова се разкайва за своя „грех“. Тя не се страхуваше от човешкия съд и това говори за силата на духа на героинята, а не само за неговата слабост.

Катерина не е поразена от мълния. Самата тя се хвърля в басейна, сама решава съдбата си, сама търси освобождение от такъв живот. Да го вземешрешение,

иска се смелост. Затова и останалите „на живо. да страда ”Тихон ревнува мъртвата си съпруга.

Спонтанното предизвикателство на Катерина, вътрешната независимост и независимост на героинята бяха оценени от руския критик на НА. Добролюбов в знак на назряващ дълбок протест в страната, свидетелстващ за близкия край на патриархалния начин на живот в България.