Древна Финикия
Древна Финикия е била разположена по северната част на брега на Средиземно море. В този район земята не е била достатъчно добра за обработване, но тези, които са били налични, са били използвани доста интензивно, тъй като морските ветрове носели обилни дъждове. Ето защо на територията на Древна Финикия преобладава градинарството, отглеждат се маслини, фурми, грозде. Древните финикийци също са се занимавали с риболов, неслучайно името на един от финикийските градове е Сидон, което означава „място за риболов“. За страната горите на планинския Ливан се считат за ценни, тъй като в тях растат в изобилие кедър и други ценни видове.
Племената, които живеели във Финикия, се наричали ханаанци. Името "финикийски" вече се среща в египетските йероглифи от средата на III хилядолетие пр.н.е. под формата на "фенех". По-късно древните гърци използват думата "foinikes", което означава "червеникав", "тъмен". Оттам идва и името на държавата.
До края на III хилядолетие във Финикия започват да се оформят малки робовладелски държави. Всеки от тях имаше пристанищен град. Един такъв град беше градът-държава Угарит. Намира се на юг от устието на река Оронт, срещу североизточния нос на остров Кипър и на кръстопътя на морски пътища от Егейско море и Мала Азия към Египет и Мала Азия.
На острова южно от Угарит се намирал град Арвад. В центъра на финикийското крайбрежие се намирал град Библос, който поддържал връзка с Египет. Най-южните градове на Финикия са Сидон и Тир. Постоянно се караха помежду си.
По-нататъшното развитие на градовете на Финикия беше улеснено от включването им в средата на 2-ро хилядолетие пр. н. е. в мощната египетска държава. Един от основните продукти, търгувани от финикийците, е сушената риба. Вредноимаше дъбови и кедрови гори на Ливан - те осигуряваха отличен материал за корабостроене. Също така, саркофазите са направени от дърво, в които са поставени мумиите на благородниците на Египет. Висококачественото вино, както и зехтинът, играят важна роля в търговията. Някои предмети от финикийския занаят също бяха оценени, например златни и сребърни вази, украсени с глави на различни животни. И още през 1-во хилядолетие пр.н.е., финикийските стъклени съдове започват да бъдат известни.
Финикийците първи започват производството на пурпурна боя от специален вид мекотели, боядисват с нея вълнени и ленени тъкани. За първи път финикийците започнаха да използват чисто азбучна система за писане.
Главният бог в градовете на Финикия беше богът на небето, който се наричаше просто "господар" (Баал), "цар на града" (Мелкарт), просто "сила" (Молох) или "бог" (Ел). До бога на небето Ваал стоеше съпругата му, богинята Астарта. В култа на Финикия човешките жертвоприношения са били запазени дълго време и децата, особено бебетата, често са били използвани като жертви.
Когато египетската мощ на Новото царство отслабва, финикийските държави възвръщат своята независимост. След унищожаването на Сидон от „народите на морето“, Тир достига най-големия си просперитет, особено при цар Хирам I. Той превръща Тир в почти непревземаема крепост за външен враг. Финикийците започват да строят големи килови кораби с таран и право платно. Развитието на корабостроенето обаче доведе до унищожаването на кедровите гори в Ливан. Предполага се, че при Хирам започва колонизацията на съвременния регион Тунис на африканския бряг на Средиземно море. И при неговите наследници и приемници там е основан град Картаген. Той не само действаше като обединител на градовете на северното крайбрежие на Африка, но беше и център на борбата срещу гърците, които през VIII векпр.н.е. започва много активно да навлиза в западната част на Средиземно море. В средата на VII в. пр. н. е. картагенците се установяват на Балеарските острови и скоро проникват в Сардиния. В края на VII - началото на VI в. пр. н. е. започва по-ожесточена борба с гърците за Сицилия. Тази борба продължи около три века. През първата половина на IV в. пр. н. е. картагенците завладяват голяма част от Сицилия. Там те основават град Палермо. И в същото време те започнаха активно проникване в Испания. В резултат на това старите колонии на Тир преминават във владение на Картаген.
От втората половина на 8 век пр. н. е. всички финикийски градове, с изключение на Тир, са принудени да се подчинят на Асирия.
От края на VII в. пр. н. е. Египет и Вавилония започват отново да укрепват, а финикийските градове-държави попадат в тяхна зависимост. През втората половина на VI в. пр. н. е. Финикия е включена в персийската държава.