Дързост второ щастие
Приятелят ми е добре възпитан и е свикнал да помага на нуждаещите се. Не за просяци, а за нуждаещи се. Наскоро той изоставя приятеля си и се насочва към колата си. Мъж с килим излиза от съседна къща и моли за помощ, за да го измъкне, казват, жена му е напуснала, неудобно е за един. Познатият решава, че не е прекалено да го оставят сам да се бори с тепиха и не се иска много от него.
Междувременно те изхвърлят килима, селянинът, между другото, пита дали имате пари, той пита само с такава интонация, че сякаш намеква, че самият той ще даде пари за помощ. Да вземеш пари за такава дреболия е някак странно, така че селянинът отговаря, че, казват те, има пари, не се притеснявайте. И мъжът тогава: „Ами вземи го назаем тогава“.
Познатият разбира, че това не е нещастен човек, нуждаещ се от помощ, а истински просяк и дори арогантен като локомотив, но тъй като е образован, лицето му не се променя, но информира селянина за невъзможността да даде пари. Тогава мъжът моли да го закарат до края на града безплатно или за много малко пари. Приятелят се смее. Атмосферата става напрегната.
И тогава от входа излиза мъж с цигара. Човекът му се хвали, че вече сам се е оправил с килима, а и сега ще вземе пари от това прасенце. Приятел прави коментар.
От такава изненада главата на селянина се върти и той ляга да си почине. Познатият се обръща и прави забележка на мъжа с цигарата. Човекът изпуска цигарата и също ляга да си почива.