Духовност на българския език
За да започнем да говорим за духовността на нещо, особено на езика, и то на българския език, е необходимо да се определи значението на самата дума "духовност".
Духовността е най-висшата дейност на душата. От гледна точка на вярващия това все още е стремеж към придобиване на Светия Дух, безгрешност, нравствено съвършенство и преобразяване на душата. Българската духовност се изразява в древната духовна традиция на православието и благостта, иконописта и църковните песнопения, благочестието, старчеството и аскетизма на домашните светци. Необходимо е да се разбере, че правилният духовен живот, православен, е невъзможен без духовно ръководство - без светии, без старци, без църковни власти, без свещеник.
Духовността на езика може да означава това, което е добро в семантичното натоварване на езика. Всеки език има външна форма (български, английски, казахски, също и диалекти, способност за изграждане на реч и т.н.) и вътрешни преживявания и асоциации, значения и т.н. Това е, което може да се нарече логото на езика. Един език може да се нарече велик и могъщ, ако не е загубил логото си, не е бил трансформиран под влиянието на времевиs промени. Но той запази жизнеността си.
Какво дава живот на един език? Какво го прави жизнеспособен?
По форма - носителите на неговата графична (буква) и звукова част. Тези. печатни медии и аудио. Литература, кино и др. Според вътрешното съдържание - мисли, идеи, които се предават чрез официални медии.
Но колко от нас са изучавали сериозно древната вътрешна основа на родния си език? Или до коя древност във времето се провежда това изследване? Чрез какви официални източници става това? Поезия, литература. Къде е нашият професионализъм по отношение на по-древни формални източници: устни и писмени богослужебни, богослужебни; написанапаметници на Светото писание; устно – Свещено предание. Древните писатели [1] са заобиколени от светското внимание. Древни църковни истории, например църковната история на Евсевий Кесарийски, трудовете на такива историци на древната църква като Сократ, Евагрий, Теодорит Кирски и др.; творения на светите отци и учители на Църквата.
Изворите на мъдростта и духовността са положени в българския език от латинския и старогръцкия език. В църковнославянския е запазена целостта на езиковата духовност. Съвременният старобългарски език е църковнославянски.
В съвременната епохасе наблюдава ерозия на културната идентичност, концентрация на информационни потоци в резултат на процесите на глобализация. Глобализацията се извършва от раждането на цивилизацията Кайница. В резултат на една от първите глобализации, вавилонската, човечеството загуби взаимно разбирателство. Езикът служи като външен израз на мислите и цялото духовно съдържание на хората. Оттук: тъй като единството на езика свързва хората и ги принуждава да се обединяват, доколкото разликата в езика, напротив, ги разделя един от друг и създава различни и често дори враждебни групи.
Невъзможно е да се надцени въвеждането написмеността в славянското общество. Това е най-големият византийски принос в културата на славянските и съвременните българоезични народи. И този принос е на Светите Кирил и Методий. Едва с установяването на писмеността започва истинската история на народа, историята на неговата култура, историята на развитието на неговия мироглед, научно познание, литература и изкуство. По същия начин забравата на един народ в историята и дори изчезването му се случва със загубата на културата, забравата на даден от Бога език.
Каква беше причината за създаването на тази писменост, нашата азбука? Смирение и благочестив живот на светиитебратя Кирил и Методий. Още приживе светиите показаха на ближните си пример за смирение, желанието да уредят живота си угодно на Бога. Христовите истини, открити им в пост и молитва, братята първо пренасят на хазарите, в Корсун, на територията на днешния Кубан и Крим, а след това и на други славянски народи. В стремежада улеснят присъединяването на паството си към православната вяра, светите братя и техните ученици съставиха славянската азбука и преведоха книгите, без които не можеше да се извършва богослужението: Евангелие, Апостол, Псалтир и избрани служби.
Слугите на фалшивите езически богове са направили слуги на Истинския Бог! Те научиха онези, които живееха в нечестие и груб морал, да обичат доброто и истината, показаха им превъзходството на добродетелта, "пречистиха чувствата им" и ги направиха благочестиви и нравствени. Те освободиха онези, които бяха под властта на греха и пороците, от мрежите на дявола, съживиха ги със светото Кръщение и ги научиха на нов живот за слава Божия. В същото време за невежите и полудиви славяни те съставиха азбука, дадоха им писмо и като ги научиха да използват писмеността, поставиха началото на умственото им просветление. От св. Кирил и Методий (IX в.) започва просперитетът на славяните във всички области на живота. Някогашните полуразбойнически племена се превръщат във велики нации и създават силни държави, пропити с духа на християнството.
Славянскатаписменост възниква не по икономически или други битови причини. Създаден е, за да носи светите истини на Евангелието на славянските народи. И тези истини намериха най-топъл отклик в душите на нашите предци. Бившите езичници, благодарение на светите равноапостоли Кирил и Методий, се присъединиха към православната вяра, започнаха да изграждат живота си в съответствие с високите морални изисквания, дадени ни в Господните заповеди. И знаем до какво страхотноТова, което доведе до успех, беше, че нашите предци започнаха да се стремят християнският морал да бъде решаващ във всички области на живота им. Именно за това Господ отбеляза славянските народи с големи успехи в техниката, културата, науката и изкуството. Тези страни бяха известни с високото ниво на развитие на всички сектори на икономиката в сравнение с други народи. Справедливостта на владетелите привлече към тях много нации, които поискаха да станат част от тази или онази православна държава, въпреки различията в религията.
Голяма положителна роля в познаването на благочестието и формирането на православието сред славяните изиграгръцкият език. И ние винаги помним това с благочестива благодарност. За да издигнете езика си до духовност, е необходимо да помните и изучавате неговата духовна основа, която до голяма степен е обогатена с гръцки думи. Необходимо е също така да обичаме със смирение и милосърдие народите, възприели славянската езикова култура. За да се възприемат духовността и благочестието с него с желание за възприемането им, а не с фобия от прояви на гордост на национализма, винаги желаещи да размият и унищожат културната идентичност на другите народи.
Необходимо е да се отдаде почит на красивата черта на националния характер на казахстанския народ - не податливостта към ксенофобия, а напротив, уважителното отношение към хората от други националности, религии и култури. Историята на миналия век е показала тази прекрасна духовна и високоморална черта на казахите. Пред собствената си смъртна опасност те приеха с високо човешко достойнство на земята на своите предци стотици хиляди хора, преследвани от суровата ръка на историята от родните им места и им предоставиха възможност да запазят своята национална идентичност, език, традиции, култура и религия. Народите, които намериха своето на земята на казахитевтора родина, с любов я приемат като основен закон на общностния живот в новата си земна родина. Факторът на единството на народите на Казахстан беше и остава езикът на междуетническо общуване и желанието за мирно съвместно съществуване.
В никакъв случай не трябва да се омаловажава ролята на държавната власт в установяването на пътища към духовната хармония на обществото. Неслучайно държавната символика на знамето съдържа идеята за единството на народа и неделимостта на държавата, а символиката на емблемата съдържа идеята за мир и спокойствие. Като гарант за правата и свободите на своите граждани, властите са тези, които са в състояние да създадат атмосферата, която би могла да се опише с термина "толерантност" (лат. tolerare - търпя, търпя), т.е. уважение, възможност за себеизява, проява на човешката индивидуалност. Само тогава е възможно да се изгради живот, основан на взаимно уважение. Просперитетът на държавата е възможен само ако се запази идентичността на всеки народ с неговата религия и традиции.
Казахският език е проблем, който трябва да се реши с общи усилия, както на "казахски", така и на "българоговорящи". Не идеята за нечие национално превъзходство трябва да бъде приоритет при решаването на този въпрос. И осъзнаването, че националната и в резултат на това гражданската сигурност пряко и преди всичко зависи от устойчивостта на фундаменталната природа на народната култура, първо, националната, тъй като тази общност е приоритет в общественото съзнание, и след това гражданската, в нашия случай, общността на отделните хора в Казахстан.
И в този смисъл не може да се поставя българо-казахският езиков въпрос. Първо, с оглед на доминирането, както вече беше посочено, на националния приоритет на общественото съзнание. Решението на проблема се вижда в изместване на акцента от националното към общонационалното. чрез споделени ценности. С други думи,необходима е преоценка. И това е духовна работа върху себе си, или духовност. Тоест преодоляването у всеки индивид на идеите за възвишеността на своята националност, към която принадлежи моето скъпо „Аз“.
Въплъщението на този път на съвременния етап се вижда в религиозната мисъл. Но е необходимо да се подчертае логото на тази мисъл, а не религиозната обвивка. Ако религията се адаптира към национализацията, тя става секуларизирана, атеизирана и губи висшия си смисъл. Ако обаче религиозната мисъл достигне наднационалното ниво, напускайки националната форма (език, предписани национални обичаи и т.н.), тъй като Бог е ненароден, тя, тази идея, има право да се нарече Истина с главна буква.
В светлината на гореизложеното бих искал да отбележа, че ако този въпрос бъде решен със задоволство за всеки народ и език (дори не само казахски и български), т.е. който и да е човек, то тук може да се говори и за духовност на българския език и неговото обогатяване (духовност) на всеки друг (език), и на първо място на казахския.
Проблемът трябва да се реши с общи усилия и само в съгласие. Това е проявлението на нашата обща духовност.
Чрез словото се постигат идеалите за любов и мир. Нашата вяра е нашата защита. Нашата сила е само в Бог чрез Исус Христос.
За да издигнете езика си отново до духовност, а чрез това и ума и сърцето си, трябва да помните и изучавате духовната му основа. Необходимо е също така да обичаме със смирение и милосърдие народите, възприели славянската езикова култура. За да се възприемат духовността и благочестието с него с желание за възприемането им, а не с фобия от прояви на гордост на национализма, винаги желаещи да размият и унищожат културната идентичност на другите народи.
Настоятел на Богородичния храм „Рождество Христово“.Аблакет свещеник Евгений Яганов.