Двама души на велосипеди и куче, Публикации, Vokrug Sveta
Малцина от приятелите и просто любопитните, които се събраха на площад Заалфелд, за да изпратят млади хора (Аксел беше на 23 години, Петър на 21), вярваха в крайния успех на пътуването. Дори със средства и сериозна подкрепа не всеки може да обиколи света с велосипед. Брамер, педагог по професия, и шлосерът Гльокнер разчитаха само на себе си. Те нямаха нито големи средства, нито опит в пътуванията с велосипед на дълги разстояния. Не знаеха нито един чужд език.
Минаха обаче дни, седмици, месеци. Пътуващите не се връщаха, а се движеха все по-далеч по маршрута, заобикаляйки една страна след друга. Доклади със снимки за това, което са видели и преживели по пътя, започнаха да идват от тях до местния вестник. Вестникът им отдели цяла страница в съботните си броеве.
След като напуснаха родината си, те тръгнаха по пътищата на Южна Европа и Балканския полуостров към Близкия изток, а оттам през Египет към Източна Африка до Кения и Танзания. По-нататък, движейки се на североизток, по крайбрежието на Индийския океан, през Сомалия, те пристигнаха на Арабския полуостров. След това пътят на Брумер и Гльокнер минава покрай полуостров Хиндустан, покрай бреговете на Арабско море и Бенгалския залив, през Бангладеш, Мианмар и Малайския полуостров до островите на Индонезия. Този участък от маршрута минаваше през страни с тропически климат, необичаен за пътешествениците, и беше по-труден за тях от обикновено.
След като посетиха островите Суматра, Ява, Калимантан, където животът им неведнъж беше застрашен в джунглата, и след като направиха хвърляне на север, за да се запознаят с Филипинските острови, Брумер и Глекнер отново се обърнаха на юг, прекосиха екватора и през остров Тимор пристигнаха в Австралия. На този континент те се задържаха. Прекосих го два пъти от север на юг,преодолявайки пусти, неблагоприятни за живот земи, след което обиколи югоизточния бряг и част от източния. Тук те се превърнаха в каубои за известно време, беше необходимо да се печелят пари, за да могат да продължат пътуването. Нямаха други средства.
Напускайки петия континент, те отидоха на островите на Океания, прекараха много време в Нова Зеландия, където не само изследваха Северните и Южните острови, но и работиха няколко месеца като стригачи за овцевъди.
След като прекосиха Тихия океан, пътниците се озоваха в Южна Америка. По пътищата на тихоокеанското крайбрежие на Чили те стигнаха до Магелановия проток и остров Огнена земя. Това беше най-южната точка от цялото им околосветско плаване. Оттам по крайбрежието на Атлантическия океан се преместиха в столицата на Аржентина Буенос Айрес.
Придвижвайки се по-на север, те пресякоха границата между Мексико и Съединените щати и почти веднага се обърнаха на изток, за да оставят още пет хиляди километра зад себе си, за да се запознаят с района на Големите езера. Връщайки се на запад към тихоокеанското крайбрежие, пътниците отново прекосиха Големите равнини, прериите, възпяти някога от класиците на приключенската литература, Скалистите планини и пристигнаха в Калифорния. Тук те работиха известно време като сервитьори, а след това по пътищата на щатите Орегон, Вашингтон и северозападните провинции на Канада се насочиха към Аляска. По пътя те спираха и работеха като дървосекачи, събирачи на катран. Аляска се превърна в най-северната земя, до която са стигнали неуморни пътници.
В Аляска се сдобиха с нов спътник. Те спасиха куче за впряг, чието собственик ескимо искаше да застреля; той се местеше в града и нямаше нужда от куче. Спаси нещо спасено, но скоро стана ясно, че постоянно тича след велосипедисти за кучето,дори и при езда е трудно. Тогава пътешествениците построиха ремарке от стара бебешка количка, в която кучето се возеше, когато се умори. Беше много полезно, особено когато Аксел и Петър, или по-скоро приятелско трио, пристигнаха през Камчатка и Корея в южните райони на Китай: топлият климат на тези земи изобщо не се хареса на северното шейно куче.
През централните райони на Китай, пустинята Гоби, района на Синцзян-Уйгур, пътниците достигат до Централна Азия и Казахстан; последните хиляда километра от пътуването минаваха по пътищата на България, Украйна, Полша. Брюмер и Гльокнер я смятаха за богата страна, тъй като тук можеха да си купят специална храна за кучета, след това Унгария, Австрия. Най-накрая са в Германия.
По пътя велосипедистите трябваше да заваряват рамките на своите велосипеди седем пъти, след като получиха повреда, и да сменят износените гуми шестдесет и пет пъти. Не ги спряха нито непроходимостта, нито блатата и пустините, нито липсата на средства и придирчивите граничари. Едно от последните препятствия възникна на границата между Унгария и Австрия. Изисквал се документ, че на кучето са направени необходимите от ветеринарния контрол ваксини. По кое време спаси находчивостта. Представена е произволно запазена касова бележка от китайска пералня.
Приятели и роднини на пътешествениците отидоха да ги посрещнат в най-близкия град Бад Бланкенбург, за да могат заедно с тях да преодолеят последните километри от пътуването, дълго два земни екватора. И ето ги в родния Заалфелд. Прости момчета, постигнали спортен и човешки подвиг: по опърпани шорти, потни, боси, на тежко натоварени велосипеди, с куче в ремарке.
По материали на седмичника Цайт, подготвени от Павел Бахар