EGP на Западносибирския регион
Западносибирски икономически район
Състав: Алтайски край, Република Алтай, Кемеровска, Новосибирска, Омска, Томска, Тюменска област, Ханти-Мансийска и Ямало-Ненецка област като част от Тюменска област.
Територия : 2458 хил. km2 Население: 15,0 милиона души.
На запад ZSER граничи със Северния и Уралския икономически район, на изток - с Източносибирския, а южната му граница е държавната граница с Казахстан, Китай (на много малка площ) и Монголия. На север регионът е изправен пред Карско море на Северния ледовит океан.
По-голямата част от територията на региона (до 9/10) е разположена в обширната Западносибирска равнина и само на югоизток - по-близо до горното течение на реката. Об - релефът на Западен Сибир придобива планински черти: първо, ниският Салаир и Кузнецки Алатау, а след това високите блокови нагънати хребети на Алтай и Западен Саян (най-високата точка е връх Белуха, 4506 m над морското равнище). На северозапад Западен Сибир граничи с хребетите на Северния субполярен и Полярен Урал (най-високата точка е връх Народная, 1895 m над морското равнище).
Климатът на Западен Сибир е континентален, с дълга (особено на север) зима и кратко, но топло (горещо на юг) лято. Количеството на валежите намалява в посока от север на юг: от 600 до 200 mm, като отново се увеличава в планините Алтай.
Северната част на региона е разположена в рамките на арктическия и субарктическия пояс и е повлияна от Северния ледовит океан. Тази зона на Далечния север на региона е неудобна за живеене и земеделие. Съответства на природните зони на арктическата пустиня и тундрата. На юг - в умерения пояс - има зони от тайга, широколистни гори, лесостепни, степни и планински: горски и алпийскиливади. С изключение на степната и лесостепната зона, всички северни природни зони на Западен Сибир се намират в така наречената зона на рисково земеделие, където поради суровите климатични условия е невъзможно да се получат гарантирани добиви. Климатът, както и плоският релеф на южната част на Западен Сибир са благоприятни не само за развитието на селското стопанство, но и за други индустрии, предимно промишленост, транспорт и строителство.
Черноземните лесостепни и степни почви на Западен Сибир се характеризират с високо плодородие, чиято ефективност се намалява от периодични засушавания, настъпващи през летния вегетационен период.
EGP на Западносибирския регион
Предимствата на EGP на Западен Сибир се определят от свръх концентрацията на горивни и енергийни ресурси (нефт, газ и въглища) от световно значение и относителната близост до районите на тяхното потребление, предимно в европейската част на страната и в Европа (страни от ОНД и далечна чужбина). С помощта на тръбопроводния транспорт петролът и газът се транспортират на разстояние от няколко хиляди километра, което осигурява на Западен Сибир статут на базов регион в организацията на евразийските газови и петролни пазари.
Тук се формират мащабни горивни товарни потоци и се осъществява транзитно преминаване на различни товари между европейските и източните региони на България, както и между страните от Европа и Далечния изток. За това се използват Транссибирската железопътна линия и магистрали, положени в посока Източен Сибир (към Трансбайкалия) и Монголия - Чуйският тракт. Северният морски път също е от голямо значение за поддържането на живота на северните райони, в дългосрочен план - за износа на въглеводородни ресурси, произведени на брега и шелфа на Карско море. Цялата земна ширинаВ меридионална посока магистралата NSER се пресича удобно от водния път Об-Иртиш, който се използва за доставка на стоки по множество реки до дълбоките райони на Западен Сибир, както и по Иртиш до Казахстан.
Благоприятното транспортно положение на Западен Сибир се допълва от благоприятни условия за развитие на агропромишлени, машиностроителни и нефтохимически комплекси в централната му степна част и въглищно-металургични и машиностроителни комплекси в планинския югоизток. Развитието на тези комплекси позволява на областта да заеме централно място във формирането на стокови пазари за черни метали, коксуващи се въглища, рафинирани продукти и органичен синтез, както и зърно и месо и млечни продукти.
Негативните аспекти на EGP на Западен Сибир са свързани с екстремните климатични условия на неговите арктически и северни райони, които създават неудобства за живеене и увеличават цената на икономическата дейност, по-специално производството на въглеводороди, както и високото водно съдържание на Западносибирската равнина - чести наводнения и наводнения на населени места и индустриални центрове и екологично напрежение в районите на добив на гориво, разполагане на черна металургия и нефтохимия съоръжения. На настоящия етап към неудобството на регионалната ЕГП може да се добави временната неуреденост на дългата граница с Казахстан, откъдето контрабандните стоки и наркотици проникват на територията на Западен Сибир.
Население
Общото градско население е 71%. Най-урбанизирани са Кемеровска област, където броят на градските жители достига 87%, и Ханти-Мансийският автономен окръг - 91%. В същото време в Република Алтай 75% от населението са селски жители.
Районът варира по гъстота на населението. Много висока плътностнаселение в Кемеровска област. — около 32 души/km2. Минималната плътност в полярния Ямало-Ненецки окръг е 0,7 души/km2.
Икономически активното население на Западен Сибир е 50%, малко над средното за страната. В промишлеността са заети около 21% от трудоспособното население, а в селското стопанство - около 13,2%.
Нивото на общата безработица в Западен Сибир е под средния български показател само в Тюменска област. В останалите региони той е над средния за България показател. По ниво на регистрираната безработица всички региони са в най-лоша позиция спрямо среднобългарския показател (1,4%), с изключение на Новосибирска област. Повечето от регистрираните безработни в Томска област - 2,1% от икономически активното население. В нефтодобивния Ханти-Мансийски окръг броят им е 1,5 пъти по-висок от средния за България.
Етническият състав на населението на Западен Сибир е представен от славянски (предимно българи), угорски и самоедски (ханти, манси, ненец) и тюркски (татари, казахи, алтайци, шорци) народи. Българското население е числено преобладаващо във всички райони на ЗСЕД. Ненеците, които са част от самоедската езикова група от уралското семейство, живеят главно в Ямало-Ненецкия автономен окръг и са негово коренно население. Ханти и манси, които са част от угорската група на семейство Урал, живеят в Ханти-Мансийския автономен окръг. Тюркските народи - казахи и татари живеят в степната и лесостепната зона, а алтайци и шорци - в планинските райони на Алтай и планинска Шория в Кемеровска област.
българското население на Западен Сибир е предимно православно, вярващите, че татарите и казахите са мюсюлмани, алтайците и шорите са отчасти православни, някои се придържат към традиционните езически вярвания.