АПАЛИЧЕН СИНДРОМ
АПАЛИЧЕН СИНДРОМ(гръцки a - отрицателен + латински pallium покритие, наметало; анатомия - наметало на големия мозък) - комплекс от симптоми, който съчетава психични и неврологични разстройства в резултат на спиране на мозъчната кора - декортикация. Описан през 1940 г. от E. Kretschmer.
Подобни състояния са описани и под други имена: "акинетичен мутизъм" [Cairns (N. Cairns), 1941], "посттравматична кататония" [J. M. Sutter, 1959], "осъзнат ступор" [J. Ajuriaguerra, 1954].
Апаличният синдром често е придружен от примитивни, по-специално орални и хващащи, автоматизми и рефлекси. Тези двигателни феномени - "моторни модели" (според Kretschmer) - се проявяват в началото на заболяването чрез по-сложни екстероцептивни автоматизми (например отваряне на устата, изпъкване на езика или движения на хващане при приближаване на обект), след това, когато процесът се задълбочи, се появяват по-примитивни проприоцептивни (смукателни и хващащи) рефлекси. В зависимост от естеството на основното заболяване се наблюдават и други неврологични нарушения: паркинсонизъм, различни, по-често хореоформни, хиперкинези, понякога спастични парези и окуломоторни нарушения.
Етиология и патогенеза.Апаличният синдром се основава на прогресивни атрофични заболявания на сенилна и пресенилна възраст, при които апаличният синдром може да се появи в крайния стадий, и различни остри мозъчни заболявания - травма, кръвоизлив, тумори, възпалителни процеси (енцефалит), интоксикация (по-специално със светещ газ) и др. Основният патогенетичен механизъм, причиняващ развитието на апаличен синдром ме е да изключа дейността на мозъчната корамозък и преобладаването на стволовите механизми.
Диагноза и диференциална диагноза.апаличният синдром трябва да се разграничава от кома, за разлика от която при апаличния синдром няма дълбоко зашеметяване и промяната на съня и будността може да не бъде нарушена; с деменция, за която не е типично пълно изключване (блокада) на кортикалните функции, но се наблюдава постепенно, предимно количествено, намаляване на нивото на умствена активност или загуба на отделни психични функции.
Прогнозатазависи от естеството на патологичния процес, който е причинил апаличния синдром. Апаличният синдром може да бъде проява на терминалния стадий на заболяването или да е преходен синдром (вижте Симптоматични психози) с регресивен курс. При атрофични процеси прогнозата е неблагоприятна: апаличният синдром преминава в състояние на децеребрална ригидност и след това в агонално състояние. При различна етиология на апаличния синдром, по-специално при най-често наблюдавания апаличен синдром след нараняване, е възможно постепенно (в продължение на няколко месеца) излизане от него в хроничен психоорганичен синдром или (много по-рядко) в практическо възстановяване.
Лечениетое насочено към заболяването, причиняващо апаличния синдром. При травматичен апаличен синдром се прибягва до реанимация.
Библиография:Ajuriaguerra J., Hecaen H. et Sadoun R. Les troubles mentaux au cours de tumeurs de la rägion mäso-dienc6phalique, Enc£phale, t. 43, стр. 406, 1954; Gerstenbrand F. Das traumatische apallische Syndrom, Wien - N. Y., 1967, Bibliogr.; Kretschmer E. Das apallische Syndrom, Z. ges. неврол. Психиат., Bd 169, S. 576, 1940; Sutter J.M.e. а. La catatonie post-traumatique, Rev. неврол., т. 101, стр. 524,1959 г.