Ехинацеята и рудбекията дойдоха в нашите градини
Известният "американец" - ехинацея и рудбекия
И неслучайно първите европейци, пристигайки в Новия свят, им дадоха едно име - шишарка (в превод „цвете на шишарка“). По-късно, в средата на XVIII век, ботаниците нарекоха и двете растения "рудбекия" в чест на шведския натуралист Рудбек. И само четири десетилетия по-късно, след като най-накрая го разбраха, те отделиха ехинацеята като отделен род Echinaceae (на гръцки Echinus - „таралеж“), свързвайки името със същите шишарки с твърди бодливи прицветници.
Ехинацеята все още е много по-популярна от своята "сестра" - rudbeckia. Нищо чудно, че светът смята ехинацеята за „растението на последното десетилетие“. Това коренищно многогодишно растение е растение с изправено, зелено, късо опушено стъбло с височина до 1,2–1,4 m, с основни листа и красиви големи цветя (до 15 cm в диаметър). В цветарството най-разпространена е пурпурната ехинацея. Обикновено расте в централните райони на европейската част на България, но на по-къса дръжка. Има сортове ехинацея с карминеночервени, розови и бели цветове. Досега сред домашните любители рядко се срещат други видове ехинация - падуб (E. angustofolia) и бледо (E. pallida). Досега новите му сортове не са спечелили широка популярност сред градинарите.
Съцветието на ехинацеята е кошница (до 10 см в диаметър) с изпъкнал кух съд: средните цветя са тръбести, двуполови, бронзови или кафяво-червени, тръстиковите цветя са червеникаво-лилави. Като декоративно растение ехинацеята е много добра в цветни лехи и тревни площи. Продължителният му цъфтеж (1,5-2 месеца) е съчетан със забележителна способност да се задържи дълго време след рязане. Това многогодишно растение може да служи и като добро медоносно растение (в централните райони на Европейска България 1 ха от негозасаждането осигурява събиране на мед за 100-150 пчелни семейства в рамките на два месеца) и добра фуражна добавка към диетата на говеда и свине (повишава устойчивостта им към инфекциозни заболявания).
Популярността на ехинацеята се дължи и на нейните високи лечебни свойства. Благодарение на способността му да укрепва защитните сили на организма, някои специалисти днес го нареждат сред най-невероятните представители на растителния свят (дори до женшена). Неслучайно северноамериканските индианци от Великите равнини са използвали ехинацеята в продължение на много векове като най-важната лечебна суровина за различни заболявания - от обикновена настинка до ухапване от змия. С приготвянето на различни лекарства от ехинацеята лекували главоболие, ревматизъм, артрит, едра шарка, паротит, морбили, спазми, стомашни спазми, възпаление на очите, рани и циреи. През 70-те години на 19 век белите заселници се запознават с лечебните свойства на растението, като активно го използват за лечение на "леки настинки". Веднъж в Европа, ехинацеята намери достойно място във фармакопеята на много страни: преди появата на антибиотиците тя се смяташе за може би най-ефективното средство за борба с вирусни и бактериални инфекции. Но от средата на ХХ век интересът към растението е намалял: антибиотиците, създадени от учените, се справят добре с причинителите на много човешки и животински заболявания. Само няколко десетилетия по-късно дойде известно пробуждане от илюзиите: оказа се, че вирусите са в състояние да се защитят, да променят структурата си и самите антибиотици, както се оказа, за съжаление, често увреждат естествените защитни системи на човека, намалявайки неговия имунитет.
Към днешна дата биологично активни вещества (полизахариди, полиацетилени, ненаситени амидни производни, кафекиселини и др.), които съставляват лечебната сила на растението. Те стимулират дейността на имунната система и повишават устойчивостта към инфекции, присъствайки в различни концентрации във всички части на растението. Повече от 50 лекарства вече са разработени на базата на това растение от фармакопеите на различни страни. Ехинацеята се използва за профилактика и лечение на рак, простатит, аденом, успокояване на нервната система; препоръчва се да се използва в зони на екологично бедствие. Ето няколко рецепти:
1.Запарка от корени (1:10) на 70% алкохол за 30-40 дни. Приемайте по 20-30 капки на половин чаша вода 30 минути преди хранене.
2.Отвара. 1 супена лъжица натрошени корени се заливат с 300 мл вода, варят се на водна баня 30 минути, прецеждат се. Приема се по 1-2 с.л. л. 3-4 пъти на ден преди хранене. Освен това отварата може да се използва външно за приготвяне на лосиони за засегнати участъци от кожата при псориазис, трофични язви, екземи, изгаряния, рани от залежаване и др. Ценни качества има пресен и консервиран сок с 10% алкохол.
За разлика от ехинацеята, рудбекията, както се оказа, е доста познато на българите растение. Спомням си добре колкозлатни топки имаше през 60-те години в имения близо до Москва, заедно с далии. Но това не е нищо повече отразчленена рудбекия (R.laciniata). Те бяха засадени под прозорците, по пътеките, близо до живия плет, в цветните лехи. Спомням си цели гъсталаци от тези високи (до 2 м) великолепни люлеещи се цветя (кошниците им са с диаметър 6-10 см), двойни или полу-двойни, ярко жълти или оранжево-златисти на цвят. Тези трайни насаждения (до 6-8 години на едно място) с прави тънки стъбла, разклонени на върха (горните листа са триделни, долните са кръгли, петделни) са неизискващи към условиятаотглеждане. Следователно грижата за тях е проста: те растат на всякакви почви, без да избягват както слънчеви, така и сенчести места. Тяхната селскостопанска технология е същата като тази на предишното растение. Необходимо е само да се има предвид, че значителна част от разсадите както на рудбекия, така и на ехинацея могат да бъдат засегнати от фузариозно гниене. Болестите се борят чрез третиране на семена с TMTD (това събитие също допринася за интензивния растеж на корена и надземните части на растението; те презимуват по-добре). Сериозен интерес към рудбекията имаше в предвоенна Германия, където бяха създадени много от нейните сортове и откъдето след това бързо се разпространиха в цяла Европа. В Америка модата за нея възниква много по-късно: едва през 1999 г. в Канада тя получава първата награда в номинацията "Многогодишно растение на годината". Експертите наброяват около 40 вида рудбекия, включително едно-дву- и многогодишни видове.
Александър Лазарев,доктор по биология,Институт за защита на растенията, Пушкин