Ейре - страната на леприконите - Италия на български
Напуснахме Шотландия заИрландия, страната на леприконите.
Фериботът ни пристигна вLarne, откъдето лагерувахме по живописен път къмBushmills, Пътят на великаните, обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Това е уникална крайбрежна зона, която представлява около 40 000 свързани помежду си базалтови (рядко андезитни) колони, образувани в резултат на древно вулканично изригване.
В залата, преди да излязат на този път, показаха карикатура за приказната история за появата на това чудо на природата, в която се казваше, че легендарният герой от келтските митове Фин Маккумал, решавайки да се бие с чудовищния едноок противник Гол, за да не намокри краката си, заби няколко колони в дъното на Ирландско море и по този начин построи мост. Уморен, той легна да си почине. По това време самият Гол прекоси моста към Ирландия и се яви на Фин. Съпругата на Фин, сочейки спящия си съпруг, излъга, казвайки, че това е малкият й син. Освен това тя го почерпи с торти, в които изпече плоски железни тигани и когато гигантът започна да чупи зъбите си за тях, тя даде втората торта, проста, на „бебето“ Фин, който спокойно я изяде. След като си представи какъв гигант ще бъде бащата на това доста голямо „бебе“, Гол избяга в ужас, унищожавайки моста по пътя.
По това време навън валеше, но това не ни попречи, дори успяхме да се изкачим, дори заедно с Анечка, по тези базалтови плочи до самия връх.
Оттам, покрай красивия бряг, продължихме по-нататък, любувайки се на гледките:
Така стигнахме до следващата точка от нашето пътуване -Dark Dead End, едно от най-красивите места на планетата, край пътятунел от букови дървета, засадени от семейство Стюарт през 18 век. В продължение на триста години от двете страни на пътя растат букови дървета, които преплитат короните си и образуват естествен сводест тунел.
След като посетихме Фоги Енд, спряхме вБелфаст, столицата на Северна Ирландия. Там посетихме Музея на Титаник, който е създаден в памет на изгубения кораб, създаден в корабостроителницата в Белфаст. Четейки списъците на 1495 души, загинали на Титаник, особено деца, е невъзможно да сдържим сълзите.
В музея са пресъздадени пътнически кабини от 1 клас:
- Билети до Дъблин. - Къде, по дяволите? - Ето, по дяволите!
От Белфаст тръгнахме за Ирландия и пристигнахме в нейната столица – Дъблин. Времето непрекъснато се променяше и когато видяхме приближаването на облак, отидохме да обядваме и да пием Гинес в най-стария пъб в Ирландия -The Brazen Head, който съществува от 1198 г.
Дъждът спря и тръгнахме да разглеждаме Дъблин.
Papa Pizzeria (надпис: „Вероятно най-добрата пица в Дъблин“)
Много пъбове пускат ирландска музика и песни на живо, дори по време на обяд.
А ето как изглежда улицата, един от престъпните квартали на Дъблин:
Посетихме Дъблинския зоопарк и ни хареса повече от Единбургския - много интересни животни, удобно е за разходка и т.н.
От Дъблин пътувахме по крайбрежието на Ирландия и взехме ферибот от Уокфорд до френския град Шербур в Нормандия. Там отидохме със спирка в Нормандия за прекрасен обяд, след ужасно англо-ирландско хранене, също доМон Сен Мишел исторически паметник, обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Празник за всички!
Посещавайки Париж стотици пъти, никога не сме се качвали на Айфеловата кула, така че този път решихме да коригираме тази грешка. Защо снимката е крива? И Тоша каза, че кулата не пасва)))
Асансьорът тръгва:
Париж от птичи поглед:
След Париж се прибрахме уморени, но доволни.