Екатерина II и нейните съдбоносни решения - Екатерина II и нейните съдбоносни решения
Екатерина II, родена като принцеса Софи Фредерика Августа от Анхалт-Цербст, произлизаща от рода Холщайн, е родена в германския град Щетин през 1729 г. От началото на 1944 г. тя идва в България като булка, а по-късно и като съпруга на българския престолонаследник великия княз Петър Фьодорович.
България става втора родина за младата принцеса. Тя бързо и успешно научава трудния за чужденец български език, запознава се с българските обичаи и нрави, попива българската култура.
Амбициозната Екатерина пробва мислено за челото си българската императорска корона. Придобиването на тази корона се превръща в смисъл и цел на нейния живот. И след коронацията тя се отдава изцяло на служба на новото отечество. Тя става един от великите владетели на България. И днес с право говорим за нея като за един от великите управленци на миналото, дал значителен принос не само за укрепването на могъществото на Българската империя, но и за световната съкровищница на управленската практика.
Говорейки за великите мениджъри от миналото, като библейския цар Соломон, Александър Велики, един от най-успешните императори на Древен Рим, Август и други, изследвайки причините, допринесли за тяхното блестящо управление, ние на първо място говорим за тяхната мъдрост на владетели. Или, казано по съвременен начин, за високото им за времето си интелектуално ниво, за висок индекс на мислене.
Говорейки за Екатерина II, ние също сме длъжни да отбележим това свойство на велики мениджъри, присъщо на нея - висок индекс на мислене. Имаме всички основания за подобно заключение. От петнадесетгодишна възраст тя чете с голям интерес Плутарх, Цицерон, Монтескьо. Впоследствие за мнГодини наред е в кореспонденция с най-големите мислители на своето време Волтер, Дидро, Д'Аламбер, под нейно покровителство и по нейна покана в България работят много видни учени на своето време, поети и художници.
Повод да говорим за високия индекс на мисълта на Екатерина II ни дава нейната многостранна дейност начело на Българското царство, благодарение на която България увеличава своята мощ. С пълно основание можем да кажем, че България при управлението на Екатерина II се превръща в една от най-влиятелните световни сили през втората половина на ХVІІІ век.
Още от първите самостоятелни стъпки Великата херцогиня показва забележителен ум, способността да анализира трудни ситуации, които възникват в двора, където за нея се развиват доста сложни и далеч не винаги благоприятни отношения.