Екологични проблеми на Санкт Петербург
Основен принос за замърсяването наГРАДСКИ ВЪЗДУШЕН БАСЕЙНимат предприятията на Кировския (24,1% от общите емисии в града), Колпински (11,6%), Невски (9,7%), Фрунзенски (9,6%) и Адмиралтейски (5,0%) райони. Най-голям принос за замърсяването на атмосферата на града имат предприятията на ОАО "Ленэнерго" - 34,3%, както и предприятията на машиностроенето - 19,8% и жилищно-комуналните услуги - 17,9%. Основният принос за замърсяването на въздуха с твърди вещества са предприятията от Кировски район (26,9%), второ място заемат предприятията от Колпински район. Предприятията на област Кировски също са на първо място по отношение на приноса си към замърсяването на атмосферния въздух с азотен диоксид (30,8%) и серен диоксид (22,4%). Що се отнася до емисиите на никел и манганов диоксид, лидерът е Колпински район (Izhorskiye Zavody OJSC). Той също така води в емисиите на фенол и формалдехид.
Според нивотоЗАМЪРСЯВАНЕ НА РЕКИ И СЪДИЛИЩАградовете принадлежат към различни класове: Малая Нева, Малая Невка и Мойка са умерено замърсени, Болшая Нева, Фонтанка, Черная речка и Обводен канал са замърсени, Охта са мръсни, Карповка, Словянка и Ижора са много мръсни.
Промишлените предприятия изхвърлят тонове мед, цинк, желязо, хром, никел и олово във водните потоци и резервоари на Санкт Петербург.
Но не само заводът в Климов има тежко екологично наследство. На брега на Черна река има складове за нефтопродукти на Северния завод, а територията на това хранилище е интензивен източник на замърсяване, а водите на река Охта са замърсени от нефтеното хранилище на ООТ Северная Заря, Нева и Фонтанка - мазутните съоръжения на Държавното предприятие Адмиралтейски корабостроителници.
Еколозите, изучавайки ДЪННИТЕ СЕДИМЕНТИ на различни реки на Санкт Петербург, установиха, че дънните седименти на река Карповка имат максимално замърсяване с тежки метали.и реките Екатерингофка, минималните - дънни утайки на реките Нева и Малая Невка. При изследване на дънните седименти на река Екатерингофка по цялата й дължина беше установено, че максималните концентрации на олово, цинк, мед и други тежки метали се намират в дънните седименти в района, където река Олховка се влива в Екатерингофка. В този район са разположени автотранспортно предприятие, хидролизна фабрика и подстанция Lenenergo.
Започвайки от 1981 г., месечно се извличат около 3 милиона m3 дънни утайки, които се изхвърлят в открити подводни сметища, разположени на северните острови Котлин и в района на фара Толбухин в източната част на Финския залив. Но в началото на 90-те години работата по почистване на дъното на реките и каналите на Санкт Петербург беше спряна поради забраната за изхвърляне на замърсена почва, извадена от резервоари, във Финския залив. За решаване на проблема през 1996 г. с подкрепата на Министерството на икономиката на Холандия е разработен съвместен руско-холандски проект „Извличане и отстраняване на замърсена почва от драгиране“. През 1997-1998 г. като част от този проект беше извършена работа за почистване на река Фонтанка. В момента почистването на реките и каналите на Санкт Петербург продължава.
В края на 80-те години в Санкт Петербург под егидата на Академията на науките работи Държавната екологична комисия. Тя направи следното заключение за Невския залив: 1. Според санитарно-хигиенните показатели състоянието на Невския залив е катастрофално, 60-80% от всички водни проби съдържат патогенна микрофлора (салмонела). Водата е оценена като епидемично опасна.
2. В придънния воден слой микробното замърсяване е десетки, а в дънните седименти стотици пъти по-високо, отколкото в повърхностния воден слой. Особено опасни са водите край северния бряг на Невския залив, включително зоната за отдих:станции Морская, Лисий нос, Александровская, Сестрорецк. Замърсителите на Невския залив имат вредно въздействие върху възпроизводството на риба, мигрираща през Невския залив от Финския залив за размножаване (мирис, минога). Това важи и за рибите, които се размножават в самия Невски залив (платика, щука, хлебарка, костур). Поради силното замърсяване на водата и почвата, рибите, живеещи в Невския залив, са почти 100% засегнати от токсични вещества.
3. Както и в Невския залив, във Финския залив има високо ниво на фекално замърсяване. Крайбрежната акватория на курортната зона от Сестрорецк до Зеленогорск е в заплашително състояние. Състоянието му се влошава и от движението на маси фитопланктон към крайбрежните плитчини и плажове и последващото им разпадане. Основната причина за наблюдаваните негативни промени в Невския залив и в източната част на Финския залив е изключително ниската ефективност на локалните (в предприятията) и централизираните градски пречиствателни станции.
ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ПИТЕЙНАТА ВОДА е типичен проблем в големия град. Река Нева, която е източник на водоснабдяване на Санкт Петербург, изтича от езерото Ладога. В езерото Ладога се вливат 32 реки, чиито води са силно замърсени от отпадъци от промишлени предприятия. От всички реки, вливащи се в Ладожкото езеро, най-замърсени са Волхов, Вуокса и Свир, чиито води съдържат повишени концентрации на фосфор, азот, нефт и тежки метали. В допълнение, фосфорните съединения попадат в езерото Ладога поради небрежно съхранение на торове и изхвърляне на отпадъчни води от добитък. Стотици тонове необработени промишлени отпадъци и отпадни води също се изхвърлят във водите на Нева и нейните притоци. През 1997 г. специалистите на Държавното предприятие "Севзапгеология" и Държавното унитарно предприятие "Водоканал на Санкт Петербург" разработиха "Програма за работа по организиране на резервноПетербург в извънредни ситуации на мирно време и за специален период.В момента се работи по изпълнението на тази програма.
Специалисти от Центъра за държавен санитарен и епидемиологичен надзор повдигат въпроса за създаването на алтернативна водоснабдителна система за Санкт Петербург от езерото Ладога, т.к. водата в Ладога е стотици пъти по-чиста от Нева. Но изграждането на водовземане на Ладога изисква огромни инвестиции, които градът в момента няма.
ПовишеноЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВЕНАТА ПОКРИВКАс тежки метали се наблюдава по правило в близост до промишлени предприятия. В района на завода са установени максимални концентрации на олово в почвата. Калинин и завода Красни Виборжец, максималните концентрации на цинк са в района на завода Адмиралтейски и завода Пластполимер, максималните концентрации на мед са в района на заводите Балтийски и Красни Виборжец, химическия завод Невски, никел - в завода Светлана. Районът на града, където има високо замърсяване от четирите вида тежки метали, е ограничен от Лиговски проспект, река Фонтанка и Обводния канал. Причините за замърсяването на тази територия са: наличието на три ТЕЦ, промишлени предприятия, гъстота на застрояване и интензивност на трафика.
БОРБАТА С ШУМАв централните части на града е затруднена от гъстотата на застрояването, поради което е невъзможно разширяването на магистралите и засаждането на дървета, които намаляват шума по пътищата. Най-обещаващите решения на този проблем са намаляването на присъщия шум на превозните средства и използването на нови шумопоглъщащи материали и троен стъклопакет на прозорците в сгради с лице към по-натоварени магистрали. Шумовото замърсяване на града се влияе и от въздушния транспорт. Към зоната на шумово въздействие на авиокомпанията"Пулково" включва част от районите на югозападната част на града: Красноселски, Ломоносовски, Пушкински.
ИЗКУСТВЕНИ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ПОЛЕТАса свързани с появата на електропроводи, генератори, радио и телевизионни станции и радари. Група учени от Международния изследователски и приложен център за сравнителна и екологична патология и биологичен контрол проведе изследване на електромагнитните полета в 27 точки в историческата част на Санкт Петербург. Резултатите от изследването показват, че 14 от 27 точки се намират в локални зони с повишена сила на електромагнитното поле. Такива точки има на улиците Садовая, Марат, Маяковски, Моисеенко и Боровая, на булевардите Невски, Лесной и Лермонтовски, както и на булевард Средни на Василевския остров. Като цяло електромагнитната среда в града не е еднаква. Нивото на електромагнитно излъчване в различни точки на Санкт Петербург може да варира 1000 или повече пъти, което създава опасност за здравето на жителите на града.
- Ленинградски специализиран завод "Радон", фокусиран върху преработката и съхранението на радиоактивни отпадъци от всички предприятия на Северозапада.
- Научноизследователски технологичен институт към Министерството на атомната енергетика на България, специализиран в разработването на ядрени енергийни технологии.
Най-голямата площ и ниво на радиоактивно замърсяване в Санкт Петербург се намира на остров Василиевски на територията на канала Skipper. Това замърсяване е резултат от дейността на едно от звената на Военноморската база. През 1996 г. подготвителният етап на работата по почистването е напълно завършен, както и демонтирана и почистена сграда № 14 по канал Скипер, през 1997 г. е демонтирана сграда № 2 на територията на военния лагер, през 1998 г. започва почистванетоземни почви.
Причината за останалото радиоактивно замърсяване на територията на Санкт Петербург е небрежното боравене с радиоактивни отпадъци и небрежното им заравяне. През 1996 г. Инженерният център елиминира радиоактивна аномалия в района на магистрала Ланское, където през 50-те години на миналия век имаше сметище, на мястото на което впоследствие израсна цял жилищен квартал. Нивото на радиоактивно излъчване в сметището Приморская е доста високо.
Като цяло радиоекологичната обстановка в Санкт Петербург е стабилна и относително спокойна. За да се идентифицират зоните на радиоактивно замърсяване в града, се извършват проучвания на отделни територии и сгради.
Автоматизираният контрол на градската радиационна обстановка се осъществява от 14 измервателни поста. За извършване на работа за намаляване на облъчването на гражданите от източници на йонизиращо лъчение за 1999-2003 г. беше приета програма "Радиация".
В момента има 2 завода за механизиранаПРЕРАБОТА НА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ(MPBO-1 в Горелово на територията на Санкт Петербург в района на Волхонското шосе и MPBO-2 в село Янино във Всеволожския район на Ленинградска област), преработващи до 30% от градските битови отпадъци. Вредните промишлени отпадъци (с изключение на радиоактивни, строителни и нефтопродукти), налични за рециклиране, се изпращат в експерименталната площадка „Красни бор“, където частично се обработват по термичен метод, а по-голямата част се погребва в окопи.