Екскурзия до Бурзянски район - Башкирско обществено движение - Кук буре
Миналия уикенд аз и моите приятели отидохме в Бурзянския район и бих искал да ви разкажа какво видях там. Основната цел на нашето пътуване беше да посетим пещерата Шулган-Таш. През целия път, по пътя към Бурзянския район, се възхищавахме на красивите пейзажи на нашия магически Транс-Урал. По пътя спряхме в областния център на Бурзянския район, село Старосубхан гълово, за закупуване на хранителни стоки. Вярно, че жителите на областта, а и самото село го наричат просто Борян. Красиво село, разположено на живописно място. Навсякъде се чува башкирска реч, навсякъде има надписи на башкирски език (ще доживея да видя така в цял Башкортостан), а идващите българоговорящи туристи са поразително различни от местното население. Например, група младежи веднага се откроиха и напуснаха магазина с пакети, пълни с бира и водка. Говорейки високо на български, смеейки се и псувайки, те веднага привлякоха вниманието с нахалното си поведение. Момичета от тази компания вървяха по улицата с цигари в ръце. Местните погледнаха в тяхна посока с неодобрение, може би не бяха свикнали с подобни неща, или може би им беше омръзнало от такива гости. До пещерата стигнахме доста бързо, но половината път трябваше да минем не по асфалт, а по път, осеян с чакъл. След като минава кола отгоре, се вдига прах, а шофьорът на следващата кола вече нищо не вижда, да не говорим, че няма какво да диша. Можеха да сложат нормален асфалт, все пак туристите, които отиват да видят известната пещера, оставят много пари там. За парите. На входа на обекта няма къде да паркирате кола пред защитената зона, единственият паркинг струва 50 рубли. Нощувка в хотел струва 550 рубли на човек. Така че семейство от 4 души ще остави повече от 2 хиляди рубли там. Във всички стоящи сергии,шатри и магазини не намериха кумис. И това е в самата Башкирска област! Но бира, водка и медовина наливно, веднага си личи, че всичко тук е насочено към гостуващото население от други региони на България. Има много пияници, предимно гостуващи туристи. Те стоят със закуски, поставени върху колите, и пият „горчиво“. Входът за резервата Шулган-Таш струва 140 рубли на човек. Хората с увреждания, пенсионерите и бойците получават 50% отстъпка. При посещението на пещерата всичко ми хареса много: всичко е ясно написано и описано, водачът говори много добре за пещерата, беше много любезен. Вярно, беше разочароващо, че входовете на много зали на пещерата бяха затворени поради продължаващите изследвания там. Трябваше да се примиря с това, не можете да спорите с науката. Отидохме в музея на пчеларството, млади момичета обясниха всичко по достъпен начин за уникалната пчела Бурзян и башкирското пчеларство. Там можете да опитате и билков чай и мед от цвекло, не е никак скъпо. След като посетихме пещерата Шулган-Таш, не останахме да нощуваме. Хотелът е скъп и задушен, а всички най-близки брегове на Агидел са платени. Това много ме изненада и ядоса. Как можете да получите пари за това? Тези земи са собственост на хората и имат ли полза местните жители от това? За щастие нашият местен приятел Марсел обеща да ни покаже красиви места и ние потеглихме. Познавайки добре района, Марсел ни доведе до фабрика за кумис, откъдето купихме пресен и вкусен кумис. Бутилка от литър и половина ни струваше 150 рубли. След това отидохме до легендарното езеро Yylkysykkan-Kul. Това езеро се възпява в епоса "Урал-батир", оттам излязоха известният кон Акбузат и безброй стада коне - тарпани. Гледайки приказното езеро, отидохме до могилата на легендарния Бапсак - батир от племето Кипсак. Казват, че могилата му била издигната от неговите съплеменници за славните му дела презславата на неговия народ. След като посети могилата, нашият приятел Марсел ни заведе до бреговете на Агидел, където разположихме лагера. Местата там са толкова живописни, че е невъзможно да се опишат, трябва да се видят! Но все пак навсякъде имаше човешки следи: бутилки, чанти, парцали. Наистина ли е толкова трудно да събирате боклука и да го извозвате с кола, а не да го оставяте там, където наскоро сте посетили тази природа? Те винаги почистват след себе си и не го оставят, като го вземат със себе си. Правилно е, колкото и собствена родина, своя земя! Нашите потомци все още живеят тук. За цялото време, прекарано сред природата, никога не сме виждали крайбрежен патрул, който да следи за реда и да наказва строго за оставяне на боклук и негасене на пожари. В Уфа, например, всички брегове на Агидел и Караидели са замърсени с боклук, който никога не се изнася. Страшно е да вървиш и боли да гледаш купищата, които растат от ден на ден. Съществува ли изобщо такава защита? Искате ли да я видите? И ако съществува, за какво й се плаща? Но да се върнем в Бурзянския квартал. След като запалихме огън и сготвихме вкусен пилаф, седнахме до огъня и споделихме впечатленията си от деня. Ставайки рано сутринта, отидох на разходка покрай реката. След като повървях малко, видях три жерава, които спокойно стояха във водата от другата страна. Гледката е омайваща! Цял ден плувахме, карахме лодка, ловихме риба и просто се забавлявахме. Към вечерта, след като изхвърлихме всички боклуци зад нас, напуснахме лагера. Следващата ни спирка беше село Магазей. Един от нашите момчета живееше тук и той ни покани да го посетим. Магазей е малко село в Бурзянския район, с около сто къщи. Вкъщипостроена здраво, от чамови трупи, има множество постройки в дворовете. Като цяло хората тук са трудолюбиви, но липсата на работа ги кара да се измъкват сами, както могат. Тук не блестят с богатство, но и не позволяват да бъдат доведени до бедност. Обещаната прехвалена държавна подкрепа на Транс-Урал тук не се усеща в нищо. Бяхме посрещнати с башкирско гостоприемство, нахранени, дадени ни да пием ароматен чай, варен с билки. Естествено, на масата имаше великолепен башкирски мед и башкирски сладкиши. Вечерта отидохме на разходка из аула. Бях приятно изненадан от факта, че само на една малка уличка тичаха и играеха голям брой деца от 3 до 10 години и повече. След разговори с местните разбрахме, че малко семейни двойки в Магазина имат по едно дете. Поне две, а често и три, пет и повече деца. И днес единадесет местни млади майки чакат попълване в семействата си. Този факт предполага, че башкирското население расте успешно, въпреки всички трудности. И като разгледаме един аул като пример, си струва да поставим под въпрос Всебългарското преброяване на населението, където башкирите спрямо 2002 г. са намалели числено с 88 835 души. Това не изглежда ли като умишлено намаление? На следващия ден, след като се сбогувахме с гостоприемните домакини и красивия Бурзянски квартал, се прибрахме в Уфа. И накрая, искам да кажа нещо, което привлече вниманието ми през цялото време, прекарано в Бурзянския квартал, това са огромни камиони с дървен материал, които непрекъснато минават покрай него, пълни с подбрани борови гори с казахстански номера. Местните разказват, че дървата се изкарват ден и нощ. Горите се изсичат не само в Бурзянски, но и в Белорецки, Учалински и други региони на Заурал. Това повдига въпроса: кой и защо продава нашата башкирска гора? И когатоЩе спре ли това? С изсичането на вековни дървета екосистемата се нарушава, реките се плитчат, животните и птиците напускат местообитанията си. И как могат башкирите да живеят без гора? Отново, както и преди, природните ресурси на Башкортостан се продават тихо и хората, които са чужди на хората, стават по-богати от това. А местните служители се преструват, че нищо не се случва, галейки подпухналите си джобове от подкупи. Надявам се, че всички наши служители ще прочетат тази статия, както и президентът на Република Башкортостан Р.З. Хамитов. До следващия път, скъпи читатели!
Коментари
Копирането на всякакви материали от сайта без съгласието на администратора е строго забранено.