Експериментален полигон на човечеството - Фантастична рисунка
Техника-младеж.- 1975.- 2.- С. 8-9.
пер. в имейл изглед Ю. Зубакин, 2002
Цялата история на развитието на човешката култура е неразривно свързана с взаимоотношенията на две начала – Човек и Природа.
Гигантските напоителни системи от далечното минало ни разказват за величието на изчезналите цивилизации. В гъстите джунгли на Камбоджа все още ни се усмихват гигантски глави, издълбани от базалт от нашите далечни предци.
На какво се смеят? Не е ли над това, че тук природата за малко победи човека, стъпвайки върху плодовете на неговия труд.
Да, само за малко. Чудно е величието на човешкия труд. Особено остро го усещате, когато стоите на язовира на Братската водноелектрическа централа, на раменете на която лежи цялото изкуствено създадено от човека море. Мислите си за това, когато си спомняте титаничната експлозия на скали, която моментално образува защитна стена в подножието на Алма-Ата от разрушителните кални потоци.
Светлината и топлината на трансполярната АЕЦ Билибино, издигната в ледената тундра на Чукотка, се възприемат като приказка.
Не, не съревнованието на човека с природата, не вековната битка на великите принципи на Разума и Природата, а тяхната общност и хармония!
Научно-техническата революция дава на човек още по-големи възможности в сравнение с това, което някога е притежавал. И тези възможности не трябва да са насочени към унищожаване на природата, не към замърсяване на околната среда, а към това да направят живота на хората още по-красив.
Изключителният американски художник Рокуел Кент веднъж каза известното: „Природата свършва там, където започва околната среда.“ В края на краищата именно в тези думи, пълни със сарказъм, се бичува небрежното ни отношение към природата.
Трябва да се възползвамесоциализма в научно-техническата революция, Леонид Илич Брежнев говори на 24-ия партиен конгрес.
Развитието на недокоснатите простори на Сибир трябва да се извършва по тази чудесна формула. Днес ние използваме всички постижения на науката и техниката и в същото време всички постижения на социалистическия бит. Ако някога човек, стъпвайки върху природата, не е мислил за последствията от тази офанзива, днес ние, съветските хора, можем да покажем на света нашия съветски подход към този въпрос.
Ето защо с право можем да наречем Сибир опитен полигон за човечеството в научно обоснованото освояване на безкрайните простори на Земята в условията на социалистическото общество. Тук човекът се сблъсква с природата строго научно, използвайки най-напредналите технологии в невиждан досега мащаб, в условията на пълен триумф на социалистическите икономически методи. В крайна сметка това никога не се е случвало на нашата планета – това е съвсем ново явление, продиктувано от успехите и победите на социализма, който се развива повече от половин век.
Ето защо великата работа по преобразяването на Сибир и развитието на неговите богатства изисква от нас чист ум и горещо сърце. Неръждаемата сплав на тези два принципа е ключът към нашия успех в доближаването до красотите на природата, която ни е родила.
Представените от нас картини се опитват да предадат именно това младо изгаряне. Подобно на сърцето на Данко, фрагменти от новата архитектура на бъдещите градове на Сибир се появяват в картината на А. Шихов.
В картината на художника Петър Худа (Чехословакия) виждаме животворния модел на изграждането на бъдещия град, който трябва да се впише във вечния модел на безсмъртната природа.