Е.Л. Лисенков. „Изображението на въртележката от Р.М. Рилке и Е.М. Забележка"
Ремарк има няколко препратки към въртележката, по-специално в романа „Трима другари“ и в романа „Обичай ближния си“, откъс от който взехме за анализ [2; 130]. Рилке има стихотворение „Въртележка“, включено в сборника „Нови стихотворения“ [3; 197-198]. Нека да видим какво обединява и отличава образите, създадени от Рилке и Ремарк.
За прототип на стихотворението на Рилков служи въртележката, която вижда в Люксембургската градина в Париж. Интересен според нас е фактът, че Ремарк отъждествява Люксембургските градини до известна степен със стиховете на Рилке. И така, в описанието на Париж в романа "Триумфалната арка" четем: "Желязната решетка на Люксембургския дворец и зад него паркът, като стихотворението на Рилке" [4; 339].
Според преводача на поезията на Рилке на английски език К.Ф. Макинтайр, тогавашната въртележка се задвижва от човек [5; 138]. Въпреки че с появата на други подобни развлекателни устройства от съвременната електронна ера, ореолът, "смисълът" на въртележката донякъде намаля, нейният "подтекст", нейната идея, идеята за въртене, остава същата днес. Рилке вижда необичайността и привлекателността на това привличане в движение, в проблясъци на цветове, лица, всякакви животински фигури. Той е пленен от възторжените погледи и възхитените усмивки на децата. Но зад това описание се крие дълбока философска идея, която определя непоследователността на възприемането на този образ от поета. От една страна, стихотворението предава надеждата и стремежите на децата, тяхната вяра в бъдещето; от друга страна, в текста на стихотворението се усеща опитът на възрастен: не всички надежди се сбъдват, не всички стремежи са плодотворни, въртенето е безцелно и пътят в кръг не води наникъде.
Въртележката на Ремарк е малко по-различен образ. Ремарк е писател на ежедневието и същевременно писателпсихолог. Той поставя героите си в ситуации, които имат дълбоки психологически последици. Героите на романа Лудвиг Керн и Рут Холанд, преследвани и принудени да бягат от страна на страна, се озовават във Виена. Докато се разхождат, те попадат в проливния дъжд. Подслон от дъжд и светкавици за тях е въртележка, покрита с платно. Изведнъж въртележката се залюля от поривите на вятъра и започна бавно да се върти. Задвиженият от нея орган започна да свири тихо. Но въртележката направи само половин кръг и спря и отново се чу само шумът на дъжда.
Въртенето на въртележката, както вече споменахме, създава сила от отбранителен характер. Героите на романа, Рут и Лудвиг, наистина търсят защита от въртележката. Но кръгът на въртележката остава незавършен. Кръгът, обозначаващ вечността, вселената, се прекъсва, както се прекъсва това усещане за сигурност и момент на щастие на младите влюбени.
При съпоставяне на аурата на тези на пръв поглед различни текстове се разкрива известното им сходство. При Рилке аурата на едно стихотворение се създава от състояние на радост и надежда и същевременно тъга и тъга. За Ремарк това е надежда и гибел. За да потвърдим това заключение, нека се обърнем към речниците на тези два текста. При съпоставката им се оказва, че в описанието на въртележката от Ремарк и Рилке има група от думи, присъщи и на двата текста (например съществителните die Pferde, die Hirsche, der Elefant, die Wagen). Други съществителни се отнасят до лексикални единици, които са специфични само за един от текстовете. Сравнете: Rilke - das Dach, der Schatten, der Mut, die Mienen, der Löwe, der Wald, der Sattel; Ремарк има der Räuberturm, die Trommel, der Kreis, die Schwäne, die Karossen, die Gondel, die Geweihe und Geschirre, die Scharacke, das Paradies, die Musik. Този избор на речникв Ремарк - от сравняването на въртележка с лагер от разбойници и барабан до такива съществителни като рай и музика, според нас не е случайно. Въртележката, която първоначално изглежда като нещо мрачно, тромаво и плашещо, се превръща в символ на надежда и сигурност. Нека споменем и факта, че и в двата текста описанието на въртележката е доминирано от образа на слон. При Рилке повторението на репликата Und dann und wann ein weisser Elefant се среща три пъти; при Ремарк неговият герой разкъсва бродирано със злато одеяло от гърба на слон за своята любима. Както знаете, в индийската традиция слоновете са стълбовете на Вселената, кралете и кралиците седят върху тях в процесии. През Средновековието слонът е служил като емблема на мъдрост, вечност и състрадание [1; 473]. Възможно е точно такива асоциации да определят външния вид на изображението, фигурата на това животно и в двата случая.
Прилагателните на анализираните от нас текстове образуват приблизително еднакви количествени групи, но качествените им характеристики са различни. При Рилке десет прилагателни от двадесет принадлежат към групата на цветните обозначения, сред които се открояват предимно ярки тонове: bunt, rot, blau, hell, grün, думата weiß се повтаря три пъти. Палитрата от цветове на Remarque е по-матова, по-тъмна: прилагателното dunkel се повтаря два пъти, както и matt, bleich. Думата bunt се среща веднъж в комбинация със съществителните die Geweihe und Geschirre. Прилагателните със семантичен знак „минус“: stumpf, schattenhaft, geheimnisvoll, открити в началото на пасажа, са заменени от група прилагателни със семантичен знак „плюс“: ewig, warm, sanft, friedlich, което още веднъж потвърждава съчетаването на аура на гибел и надежда в този текст.
Глаголите, открити в текстовете, принадлежат към различни групи: Рилке описва състоянието на движение, Ремарк описва състоянието на покой. И само вв момента, в който въртележката в пасажа от романа на Ремарк се движи от мястото си, се появяват глаголите за движение sich lösen и drehen.
Бележки
1. Керлот Н.Е. Речник на символите. — М.: REFL-book, 1994. — 608 с.
2. Ремарк Е.М. Liebe Deinen Nächsten. — Koln: Kipenheuer und Witsch, 1991. — 448 S.
3. Рилке Р.М. Gedichte. - Москва: Verlag Progress, 1981. -519 S.
4. Ремарк Е.М. Триумфалната арка. - М .: АД "ВИТА-ЦЕНТЪР", 1992. - 448 с.